Глава VIII: Когато изскочат срещу теб с автомати...

Работата с Чари беше удоволствие. Схемата работеше перфектно.

При едно от моите пътувания попаднах в един клуб в Мадрид - „777". Клубът се намира точно на входа на Мадрид от към Валядолид. Там срещнах майката на моите деца - според някой не е най-подходящото място, но за мен беше. Странно е да бъдеш с човек за пари и след това да имаш деца с него. Все пак съдбата щеше да ми се отплати.

Любовта или по-скоро внушението за любов е силно нещо, търсиш начин да избягаш от една бъдеща самота. Странно - в деня, в който бяхме заедно за пръв път извън клуба, рано сутринта ми се обади Ева. Поговорихме и, незнайно защо, затваряйки телефона, й казах, че я обичам. След един месец непрестанна любов, Мис В.......а беше бременна.

В мен нищо не се беше променило, не мислех за детето, може би знаех, че няма да го видя първите две години.

Измина месец, бременността й все още не личеше. Тогава се обади Чари. Помните ли, когато аз имах проблем, се обадих на Хуанхо, сега се обаждаха на мен. Беше изпратил хора да говорят с мен, това бяха нашите хора от Ла Коруня и областта Цее.

Хората се казваха Хуан Рамон и Бенито.

Липсваха пари, около 580 000 евро. Трябваше да намерим кой ги беше откраднал.

Четете внимателно.

Тези двамата отиват в един бар, демонстрирайки самочувствие, до тях се доближава негър. Негърът им предлага да им покаже фалшиви пари, испанските юнаци охотно се съгласяват. Негърът им показва хартия с размер на банкнота от 500 евро, взима от тях една истинска - пак със същия номинал, залива ги с някакъв препарат и стават две банкноти.

Дава им втората и им казва на сутринта да отидат в банката и да я депозират. В банката охотно приемат банкнотата, просто защото тя е истинска.

Тогава двамата юнаци се свързват с него и искат да повторят, негърът ги уговаря да донесат голяма сума, колкото могат, и ще им даде двойно, просто защото той има само хартия.

Двамата събират нашите пари и решават да ги удвоят. Отиват в хотелска стая заедно с негъра, той влиза в банята с парите, разбира се - и те с него. В един момент негърът изсипва изключително вонящ препарат в няколко кофи, вонята е толкова силна, че е невъзможно да се седи в банята, а негърът има само една маска. Двамата излизат и чакат пред банята, негърът излиза с кутиите от препарата и казва, че му трябва още.

Двамата, разбира се, остават да пазят парите, негърът повтаря всичко това и казва, че е готов. През цялото това време в банята вече не може да се седи дори с маска.

Негърът им казва, че трябва да чакат до сутринта, за да се разсее миризмата и да му се обадят, за да разпределят парите, и си тръгва.

Вонята е толкова силна, че двамата юнаци не издържат дори в стаята, едвам дочакват сутринта и отварят банята. А там в кофите намират само боклуци.

Така разбират, че са ги измамили. Всичко това го скриват от Чари и почват да търсят негъра, в това време нищо неподозиращият Чари излиза на бар и в бара се запознава с един негър, негърът му показва трика с банкнотата, Чари му взима телефона и се разбират да се чуят.

На сутринта ужасени се появяват двамата му братовчеди с тяхната история.

Чари веднага ми се обажда. Видях се с тях и потеглихме. Бяхме три коли, вечерта пристигнахме, Чари беше се разбрал вече с негъра да се видят в една къща в едно далечно селце.

Седяхме в къщата и чакахме негъра, надникнах през прозореца и го видях, вървяха с Чари по пътеката в двора, негърът развълнувано ръкомахаше с ръце, без да знае какво го очаква.

Майкъл се беше скрил до вратата, още с влизането на негъра го пльосна на земята. В един момент къщата заприлича на кошер, няколко мъже жужаха над него като луди. Спрях ги, защото щяха да го убият.

Негърът се надигна и аз започнах разпита, бях без маска, очи в очи с него, скоро след това разказа всичко, Чамако изписа с нож сумата пари на гърдите му. Негърът разказа абсолютно всичко, проблемът беше, че парите не бяха при него, а вече в Мадрид при шефовете му.

Дотук всичко наред, връщам се две седмици назад. Двамата Бенито и Хуан продават на някакъв испанец 20 грама, този испанец да вземе да се сбие с някакъв, който се оказва полицай, залавят го и откриват коката в него.

При разпитите този посочва Хуан и Бенито. Започват разработка и прослушване на телефоните им. Когато тръгнахме да пътуваме, двамата се обаждат на жените си и съобщават радостната вест, че големите бандити пристигат и ще оправят нещата.

Разбира се, полицията подслушва и решава, че ще има сделка, почват да ги наблюдават и стигат до къщата. Вътре ние, нищо неподозиращи, си говорим с негъра.

Решихме да тръгнем на сутринта, вечерта при нас пристигна Рамон, колумбиец, много доверен човек на сеньора Ана. Рамон поиска да поговорим насаме, беше много рязък и категоричен, че трябва да върнем парите.

Рано сутринта отидохме в къщата, натоварихме негъра в багажника и тръгнахме в конвой. Решил да се докажа на Рамон, направих поредната грешка, качих се да карам колата, в която беше негърът, с мен бяха Чамако и един мексиканец.

Потеглихме, излязохме на пътя, приближавахме първата пиаца, където се плащат таксите за използване на магистралата, много близо зад нас спря един „Нисан". Почти ни докосваше, в един момент от задната седалка изкочи мъж с дълга коса и рязко ми отвори вратата, натиснах газ и минахме през бариерата, мъжът увисна на вратата, в този момент задният прозорец на колата се превърна в прах. Тогава чух първите изстрели.

Видях го само как пусна вратата и тя се затвори. Дадох газ и Чамако се обади на другите коли. Майкъл беше в колата зад нас, просто в огледалото видях как избута „Нисана" от пътя. Карахме бясно и разговаряхме по телефона, чудехме се кой може да е, мислехме, че са приятели на негъра. Оказаха се полицаи.

Вече бяхме навлезли на магистралата, няма къде да се скриеш. Тогава видях полицейските коли, спрели отстрани на пътя. Разбрах какво се случва, всички можеха да спрат, само ние не, защото негърът беше при нас в багажника. Карах като луд, изпуснах един завой и се забихме в мантинелата.

Изскочихме от колата, прескочихме мантинелата и побягнахме, извиках на Чамако и на мексиканеца да хвърлят всяко оръжие, което носят със себе си, не исках да загина в престрелка. Скрихме се в планината. Изчакахме да се стъмни.

Целият бях в кръв, бях си ударил главата при удара с колата, мексиканецът беше със счупена ръка. Решихме да се разделим, аз и Чамако тръгнахме по гората, а мексиканецът - в обратна посока. Човекът беше излежал току-що десетгодишна присъда в Мексико и беше сигурен, че това няма да се повтори.

Вървяхме цял ден, осмелих се да се обадя на жена ми, казах й да се свърже с Мунер. Мунер се оказа в Германия. Решихме да вземе на сутринта такси и тя да дойде да ни прибере, след това батерията на телефона ми свърши. Вечерта беше ужасна - в непрекъснато бягане, бяха организирали хайка, прекарахме нощта в една река. Там беше спокойно, но мокро.

На сутринта ни откриха с кучета, побягнахме, но бяха много. Проснаха ни по корем, странно нещо е животът, когато изскочат срещу теб с автомати и пистолети в ръце, усещаш как се „насираш".