Някога, ако искахте да прецените как някой ще се справи с катеренето по кариерната стълбица, вариант беше да поискате от него да си направи тест за интелигентност. В продължение на години се смяташе, че коефициентът на интелигентност (IQ) – който отчита паметта, аналитичното мислене и математическите способности – е един от най-добрите начини да се преценят бъдещите кариерни перспективи.
В последно време имаше увеличен интерес към емоционалната интелигентност (EQ), общо характеризираща се като набор от умения междуличностна комуникация, саморегулация и комуникация. EQ сега масово се възприема като инструментариум, който играе важна роля в успеха ни в много аспекти на живота.
И IQ, и EQ се считат за важни за професионалния успех. Сега обаче технологиите предефинират начина, по който работим, уменията, които са ни нужни, за да се реализираме добре на трудовия пазар, също еволюират.
Точно тук се намесва и коефициентът на адаптивност (AQ), субективен набор от качества, общо дефинирани като способност за нагаждане и успех в среда на бързи и чести промени.
“IQ е минимумът, който ви е нужен, за да си намерите работа, но AQ е нещото, което ще ви прави успешни с течение на времето”, казва Натали Фрато, вицепрезидент на Goldman Sachs в Ню Йорк.
Фрато коментира, че AQ е не само способност за усвояване на нова информация, но и способност да се прецени какво е уместно, да се забрави остаряло познание, да се преодоляват предизвикателства, и да се правят съзнателни усилия за промяна. AQ включва гъвкавост, любознателност, смелост, устойчивост и умения за решаване на проблеми.
С промените в обществото, дали AQ ще е по-важен за кариерния успех от IQ? Ако е така, как да го идентифицирате – и има ли начин да се доразвие AQ за гарантиране на кариерата в бъдеще?
Адаптира се – или стани излишен
Ейми Едмъндсън, професор по лидерство и мениджмънт в Харвардската бизнес-школа, казва, че бясната скорост на промените на работното място ще направи коефициента на адаптивност по-ценен от IQ.
Технологиите драстично са променили начина на работа на много места и промяната само ще продължава. В рамките на следващите три години, на 120 милиона души в 12-те най-големи икономики в света може да им се наложи да преминат през преквалификация заради автоматизацията, твърди изследване на IBM от 2019 г.
Всякакви длъжности, които включват откриване на повтарящи се модели в данни – юристи, преглеждащи правни документи, или например лекари, даващи диагнози на пациенти – са лесни за автоматизиране, обяснява Дейв Коплин, изпълнителен директор на британската технологична компания The Envisioners. Това е така, защото алгоритмите могат да правят тези неща по-бързо и точно, отколкото го правят хората, посочва той.
За да избегнат отпадането им от трудовия пазар, работниците, изпълняващи такава работа, трябва да развиват нови умения от рода на креативност, за да решават нови проблеми, емпатия за по-добра комуникация и отговорност, употреба на човешка интуиция за допълване на констатациите на компютрите. Победители ще са тези, които изберат да правят неща, които алгоритмите не могат.
Едмъндсън казва, че всяка професия ще изисква адаптивност и гъвкавост, от банкиране до изкуства. Да приемем например, че сте счетоводители. Вашият коефициент на интелигентност (IQ) ще ви преведе през изпитите за квалификация, вашият коефициент на емоционална интелигентност (EQ) ще ви помогне да общувате с водещия интервюто, да си осигурите работа и да изградите отношения с клиенти и колеги. После, когато системите се променят, или аспескти на работата се автоматизират, ви е нужен коефициент на адаптивност (AQ), за да се нагодите към тази иновация и да се адаптирате към нови начини за изпълнение на задачите ви.
И трите коефициента донякъде се допълват, тъй като ви помагат да решавате проблеми и съответно да се адаптирате, казва Едмъндсън. Идеалният кандидат притежава и трите, но не всички ги имат.
“Има неадаптивни гении”, казва тя. Наличието на IQ, но не и AQ, би ви затруднило да възприемате нови начини да работите, използвайки съществуващите ви умения – и ниският AQ затруднява придобиването на нови умения.
С появата на нови алгоритми и задълбочаваща се автоматизация, адаптивността е шанс за работещите. Снимка: Getty
Въпросът “ами ако”
AQ все повече се търси на ниво назначаване на служители. Според изследването на IBM, 5670 мениджъри глобално оценяват поведенческите умения като най-критични за работната ръка в момента и основното сред тях е “склонността служителите да бъдат гъвкави, готови на промяна и адаптиращи се към промени”.
Уил Гослинг, мениджър в британското поделение на Deloitte по въпросите на човешкия капитал, казва, че няма категоричен метод за отчитане на адаптивността, подобен на IQ тестовете, но компаниите започват да осъзнават важността на AQ и променят процеса си на назначаване, за да идентифицират по-добре хората, които са особено добри в това.
Deloitte са започнали да използват дълбоки онлайн симулации, където кандидатите за работа се оценяват според това доколко добре се адаптират към потенциални предизвикателства на работно място; едната от оценките включва избор как да насърчите колебаещи се колеги да се присъединят към фирмения отбор по триатлон. Deloitte също така се стремят да назначават хора, които са показали, че могат да се справят добре на различни работни места, браншове и географски локации. Това показва, че кандидатите са гъвкави и се учат бързо.
Фрато от Goldman Sachs междувременно определя три начина, по които AQ може да се проявява при потенциалните кандидати: те да могат да си представят възможни версии на бъдещето, като задават въпроса “ами ако”, те да могат да се отучат от усвоена информация, за да оспорват презупмции, и да обичат изучаването или търсенето на нови изживявания.
Тя коментира, че това не е категорична рецепта за AQ, но работещите по подбора на персонал трябва да задават такива въпроси, за да проверяват за наличие на AQ у кандидатите. Самата тя ги задава на основатели на стартъпи, търсещи инвестиции от нея.
От критично значение
Един от позитивите на коефициента на адаптивност е, че – дори ако не можете да го отчитате – според експертите можете да работите върху развиването му.
Пени Локасо, основател на австралийската образователна компания BKindred, помагаща на хората да стават по-адаптивни, коментира, че някои имат по-любознателен или смел характер, което може да обясни защо те са по естествен начин по-добри в адаптирането от другите.
“Ако обаче човек не продължава да се движи по ръба на зоната си на дискомфорт, адаптивността, с която е роден, може да спадне с течение на времето”, обяснява Локасо.
Тя предлага три начина за подобряване на адаптивността: първо, ограничаване на разсейващите фактори и подобряване на фокусирането, така че да можете да определите какви адаптации да правите. Второ, задавайте неудобни въпроси, например питайте за увеличение на заплатата, за да развиете смелостта си и да нормализирате страха. Трето, бъдете любознателни за неща, които ви интригуват, като водите повече разговори, вместо да търсите отговора в Google. Търсенето в Google e нещо, което “приучва мозъка ни да бъде мързелив” и намалява способността ни да се справяме с трудни предизвикателства.
Ото Шармер, старши лектор в школата по мениджмънт “Слоун” към Масачузетския технологичен институт и автор на книги за изучаване на очертаващото се бъдеще, предлага други методи. В TED лекция той препоръчва да оставате отворени за нови възможности, да се опитвате да виждате ситуацията през очите на някой друг и да ограничавате егото си, така че да се чувствате комфортно по отношение на неизвестността.
Едно от нещата, които знаем със сигурност, е че работните места на бъдещето ще функционират по различен начин. Може и не всички да се чувстват комфортно по отношение на темповете на промени – но можем да се подготвим за това.
Както посочва Едмъндсън: “Да се научиш да се учиш е от критично значение. Способността за учене, промяна, развитие и експериментиране ще става много по-важна от експертния опит в специфични области.”
