Самата идея за слепотата е нещо, което зрящите хора трудно могат да си представят. Как тогава един режисьор би успял да представи слепотата в едно визуално изкуство, каквото е киното? Единственият възможен отговор след сблъсъка с „Imagine" на Анджей Якимовски е "великолепно".
Лентата е в селекцията на 17-тото издание на международния София Филм Фест, който върви в момента.
Иън е слепец, който не използва бастун, а се ориентира благодарение на звуци, миризми и изострените си инстинкти. Един ден той пристига в институт за незрящи в Лисабон, където трябва да помогне на група деца да се научат как да изпълняват ежедневни задачи, например - да си налеят вода. Негов съсед е затворената Ева.
Иън успява да стигне до нея и двамата излизат по опасните улици на Лисабон, където той демонстрира уменията си да "вижда" света, въпреки слепотата. Това успява да вдъхнови децата в института, че и те могат да се справят с живота и без белия бастун. Главният лекар на института обаче не е съгласен и се конфронтира с Иън, тъй като смята, че действията му са опасни.
Така стигаме до един от ценните моменти на филма. Въпреки първосигналната подкрепа на независимия Иън, режисьорът Якимовски сваля зрителите на земята с рационални доводи, които показват, че светът всъщност не е идеално място.
Концентрирайки се в света на незрящите, „Imagine" успява да покаже, че слепотата не е само физическа. Иън разказва за пристанището и кораба който е "видял", но през целия филм нито героите около него, нито зрителите са убедени, че думите му са истина. След като дори редовните клиенти на бара казват, че кораб няма, магията сякаш изчезва, но само, за да се завърне в последните секунди.
„Imagine" не представя незрящите си геори като светци, но успява да постави зрителя на тяхно място. Така, вместо да виждаме всичко, често кадърът е фокусиран върху лицата на героите. И единствените признаци за случващото се около тях са звуците на минаващата кола, например. По този начин зрителят е много умело поставен на мястото на незрящите герои, въпреки визуалната природа на киното.
В дъното си „Imagine" е поредната вдъхновяваща история, която би накарала зрителите да се замислят доколко оценяват нещата, които приемат за даденост. Всъщност, Якимовски успява да прикове вниманието с подхода си към визуализиране на слепотата, който е изключително силен и вдъхновяващ. Това превръща простата история в истинско кино удоволствие.
Страхотен филм, чудесна история и невероятно кинематографично преживяване. В началото започваш да се ядосваш, че не виждаш нещата които се коментират. В нашето "визуално" общество дотолкова сме свикнали с образите, че липсата им ни напряга и минава известно време докато възстановим способността си да си представяш. Това въодушевление от изграждането на свят, които съществува в твоето съзнание е сравнимо е емоцията от първите прочетени книги. Слепите деца, които играят във филма са невероятни и много въздействащи. Този филм трябва да се гледа. През него нормалния индивид вижда един свят, които за повечето не е познат. А това много интересен свят, забавен и различен. В него няма повече мъка от всеки друг свят, но пък малките радости са на почит.