В ритуалните общества е почти невъзможно да станеш истински мъж. Посвещаването в мъжественост е свързано с мъчения, които в племето самбия в Нова Гвинея например почват след първите седем с внезапното отнемане на момчетата от майките им под звуците на инструменти, подобни на флейти. Водят ги в гората и три дни ги бият с камшици, с идеята, че разцепването на кожата стимулира растежа. Жулят ги с коприва и разбиват носовете им, за да предизвикат кръвотечение и да ги "освободят от женските течности", които им пречат да се развиват. На третия ден им разкриват тайната на флейтите със заплахата, че ще ги умъртвят, ако я издадат на жените - убеждават ги, че ако не се отделят от тях, няма да станат мъже...
Проповядването на качественото различие между двата пола побърква историчките-феминистки. През 60-те и 70-те те се изхвърлят с примери от други векове и култури, за да разбият твърденията, че жените са по-слаби, по-пасивни, по-малко продуктивни в работата, по-малко рационални и по-емоционални от мъжете. Ако тези застарели госпожици обаче използват България като емпиричен терен, за да проверят, докъде е стигнало предефинирането на ролята на жената, ще се изумят от изтърканите трендове в джендър стереотипите.
Новите момичета ги заковават на мястото им, запазвайки позицията на по-слабите. Те имат страхотен план за живота си - да си говорят за ползата и вредата от солариума, докато си чакат предплатената порция със сьомга. И един ден да родят. Разбира се - от любов.
Застрахована и със съвършени амортисьори за дълъг експлоатационен срок.
Ако у нас липсват ритуали за посвещаване в мъжественост, заради статуквото, че да си мъж означава да си автоматично споен с понятието власт доста преди жената, антиритуалите за посвещаване в "женственост" изобилстват. Един от тях нахлу с чалга културата в средата на 90-те и пропагандира жената, че може да влезе през VIP портала на живота само ако заслепи охраната от ъгъла на долната пряка. Крачейки на отвертки, в ъпгрейднат комбинезон и с приповдигнати цици, за които би трябвало да й е резервирано и съседното сепаре...
Очакваше се момичетата, които чукнаха пълнолетие с влизането на България в ЕС, да са укротили анархичната представа за стил и поведение предвид честите sex cost екскурзии до Милано. Достатъчно е обаче да направиш един среднощен рисърч по заведенията с чалга плейлист, за да видиш как са готови да увиснат на диско боловете и да ексхибиционират, за да привлекат погледите на мъжете със състоятелен аутфит. Или за да ги забележи някой, който да ги доразсъблече за фотосесия в еротично списание. Знаят, че това моментално вдига цената на пазара на мьжко-женския обмен на блага и бъдещите им гаджета ще са още по-щедри.
"Щедър" е основната дума в речника на новите момичета, като обикновено служи за обяснение на "достоен".
Останалите категории аспекти на понятието достоен са "свръхреализиран, свръхосигурен и свръхумен, за да има какво да се научи от него"... 50 години след втората вълна на феминизма момичетата може и да чували за Питагор, но не са чували за Хипатия - обясняват си мъжа само като някой, който ги превъзхожда във всичко, а силните жени с осанка на лидери са вещици от легендите.
Толерират идеологията, оправдаваща мъжкото величие, защото знаят, че поддържащата роля изисква по-малко отговорност към проекта връзка и въобще към проекта живот.
Чалга системата - с цялото й хирургично изопачаване и на визията, и на емоциите - създаде една контравселена спрямо феминизма в добрия му смисъл на партньорско съществуване с мъжете. В нея жените перфектно играят заемащите второстепенно значение, удовлетворени, че живеят в свят, в който получават възнаграждение за сексуалното си присъствие. Тази контравселена възпроизвежда модела, в който не си отваряш краката за по-малко от уикенд в Солун. И следва логиката, че стереотипът за силния мъж действа чрез стереотипа за слабата жена.
Новите момичета се самодискриминират в името на финансовото наметало, с което ще ги покрие принцът с кайена.
Мечтаят си да играят във филма "Ела, завържи ме" - особено ако от шлосер (водопроводчик, зидар), накрая главният герой се окаже отегчен бизнесмен... Така ако в поразклатената мъжка идентичност мъжествеността вече не е даденост, а качествена категория, то женкостта си остава съмнение за някакви по-сложни умения от тези, с които да оцеляваш охолно.
Не че новите момичета са изпразнени от съдържание, алчни за парите на гаджето си кифли. Би било прекалено крайно. Те учат. Избират свободен университет, специалност със свободно звучене и заявяват, че са заети с развитието на личността си. Вярват, че мъжът се възбужда от всички гърди и може да го задържи само внушението, че под техните има талант - ако не за певица, поне за стилистка, водеща или астроложка. Това е вътрешния аспект на печелившия план. Външният все така се гради върху класическия женски образец напоследък - преди диплома, да получиш чалга удостоверение за сексапил.
