Много е възможно ако сте сред децата на 80-те и 90-те сред дискографията ви да е и албумът с ремикси на Мадона "You Can Dance". Обложката на албума е почти незабравима заради яркочервения си цвят и директният, дързък поглед на певицата.
Не погледът обаче е причината тази жена да е на върха на славата вече толкова години.
Мадона е най-добрият алхимик на музикалната сцена.
Умее да взима някои от най-разпознаваемите символи на популярната култура и да ги смесва, докато постигне неповторимия си образ.
Добри примери за това са косата и стилът, взаимствани от Мерилин Монро, или бляскавите облекла и аксесоари, характерни за диско ерата. А след като получи желания резултат, Мадона много бързо успява да го осребри.
Разбира се, критиците на изпълнителката далеч не са на такова мнение. Според тях тя е певица с посредствени гласови данни, която просто умее да се продава добре като продукт.
Въпреки това (или именно затова) Мадона е като шаман на музикалната индустрия, който непрекъснато мени вида и формата си.
Външният й вид мутира в зависимост от това какво точно иска да покаже и да внуши на публиката. Тя връща на мода хипи шика от 60-те с "Ray of Light". Пак тя си присвоява типичния за афроамериканските drag queen стил във "Vogue" и садо-мазо вида в "Human Nature".
И това са само малка част от метаморфозите в над 35-годишната й кариера.
Общото между тях е, че с всеки свой опит Мадона руши консервативните концепции за това какво е приемливо, прилично и красиво. Черният Исус Христос в "Like a Prayer" не е нищо повече от началото на безкрайните й провокации.
Следва турнето "Crusifiction" (Разпятие), а през 1990-а в Торонто е заплашена с арест заради това, че на сцената симулира мастурбация. На музикалните награди на MTV през 2003-а за по-малко от 2 минути целува последователно и Бритни Сипърс, и Кристина Агилера.
Но може би най-предизвикателната метаморфоза, тази, която изпълнителката не може да контролира напълно, е тази на стареенето си. Може и да твърдим, че годините са просто цифра все по-шумно с всяка изминала година, или да казваме, че сме на толкова, на колкото се чувстваме. Нека не забравяме и фрази като "Животът започва на 40" или "60 са новото 40".
Какво означава всичко това за Мадона, която на 16 август навършва 60 години?
Дори в далечната 2005-а, когато излиза "Confessions on the Dancefloor" тя се сблъсква със стандартите на поп индустрията, които често комбинират сексизма и така наречения "ейджизъм" - дискриминация по възраст.
Видеото към сингъла "Hung Up" показва Мадона, която загрява на дансинга в розово изрязано трико. Клипът бързо се сдобива с редица пародии - от бременни жени до актрисата Наоми Гросман. Те сами по себе си не са признак на мизогиния и дискриминация. За сметка на това ясен признак на дискриминация е вотът, че клипът към "Hung Up" е "Най-несексапилният за годината" според музикалния сайт Muzu.tv.
Със сигурност има нещо притеснително във факта, че Мадона може да бъде критикувана по този неприятен начин, докато таблоидът The Sun хвали невероятната форма, с която 64-годишният Дейвид Хаселхоф се е сдобил напоследък и тръби как Ричард Гиър "още си го може", когато е изловен от папараци с 31-годишното си гадже.
Поп културата гледа на този тип мъже с адмирации и възприема видимите признаци, че остаряват, като символ на изтънченост.
Никой не им казва да се скрият някъде далеч от очите на публиката, както се е случвало с Мадона.
Тя обаче отказва да слезе от сцената току-така. Оформя и моделира тялото си, показва го, вместо да го скрие под някоя широка дреха. Не се притеснява от изрязаните тоалети или от това да позира с разтворени крака за кампанията на луксозна марка кожени изделия. Провокацията е нейна запазена марка още от ерата на "Like a Virgin".
Изпълнителката е над бурите в социалните мрежи, които се опитват да я критикуват и унижават след всяка нейна спорна изява и не пропуска да напомни, че основната причина за дискомфорта у критиците й е липсата им на потенциал да видят отвъд елементарните физически форми.
Мадона непрекъснато се противопоставя на съвременния, мейнстрийм вкус и се бори енергично срещу дискриминацията по раса, възраст, пол, сексуалност. Без нея нямаше да я има Лейди Гага и още много други, които щедро черпят вдъхновение от "Кралицата на попа".
Но Мадона си остава оригиналът по простата причина, че каквото и да направи, то може само да бъде изимитирано от по-младите.
