В разгара на лятото е лесно да си представите, че сте на почивка, която ви се иска да не свършва. Мечтаете си да се намирате на място, от което не ви се тръгва никога, или желаете да се преселите там след едва няколко години, вместо да чакате до пенсия.
Може да звучи като безнадежден блян, но не е задължително.
Марк Йохансон от BBC разказва за трима души, превърнали коренната промяна в живота си в реалност. Някои от тях са последвали сърцето и интуицията си, други са трансформирали краткотрайния работен престой в постоянен.
Джонатан Кейм от Санта Барбара, Калифорния, е бивш служител в онлайн училище, преподаващо как да станеш успешен „лайф коуч". В един момент той осъзнава, че прекарва времето си в това да насърчава хората да следват целите си, но сам не успява да последва своите съвети.
По тази причина напуска работа и предприема пътешествие до Азия, за да разшири хоризонта си.
Семейството му го съветва да посети Убуд - град във вътрешността на остров Бали. Дестинацията е известна с пъстрата си артистична общност.
Кейм е запленен от културата и духа на мястото до толкова, че решава да остане за постоянно.
Getty
Той притежава рецепта за веган кокосов сладолед, която успява да впечатли регионални инвеститори. Бизнесът му осигурява работна виза и му помага да основе компанията си „Коколато". Фирмата вече продава над 20 вкуса от лакомството.
Оттогава е в партньорство с местна хранителна компания и предстои да отвори своя първи магазин в Убуд.
Не всяка държава обаче би позволила с лека ръка на посетителите си да се установят за постоянно. И все пак като алтернатива някои страни предлагат програми за временен престой.
Да стартираш собствен бизнес е друг начин да останеш за постоянно на дадено място. За по-нерешителните се предлага опцията за така наречените „работни ваканции", които са добро начало в непознатата обстановка.
Австралия е популярна дестинация за пътувания с цел работа, предлагайки два вида визи и партнирайки си с над 29 държави в обмена на кадри.
Статистиката показва, че в страната има над 178 000 души, възползващи се от въпросната възмножност за работа.
31-годишният чилиец Патрисио Сепулведа е един от емигрирантите с работна виза. Той трансформира едногодишното си пътешествие до Сидни в изцяло нова кариера. Преди да пристигне на острова работи като анализатор към малка компютърна компания.
Първоначалната му идея е да остане в Австралия шест месеца, да спечели достатъчно средства, за да обиколи югоизточна Азия и да се прибере в Чили - практика, която следват много негови сънародници след завършване на университета.
Пейзажите и плажовете обаче го очароват, а възможността за добра печалба го съблазнява допълнително.
Първоначално Сепулведа трудно бива нает, тъй като не е местен. С времето успява да постъпи в компания, занимаваща се с поддръжка на данни. Новият му началник веднага забелязва огромния му потенциал.
Нужни са му само две години, за да достигне заплащането, което получават служителите с дългогодишен опит в роднината му. Според чилиеца в Австралия трябва да започнеш от самото дъно, за да докажеш своите способности, но упоритата работа винаги бива възнаградена.
Все пак не всички са толкова решителни, колкото Кейм и Сепулведа.
Хора като Барбара Косак, например, се влюбват в дестинацията, но планират внимателно и не избързват с решението си да се преместят окончателно.
Косак посещава Коста Рика преди 20 години. Малко по-късно купува имот там, който отдава под наем.
Къщата има 270-градусова гледка към Тихия океан, а градината е населена с тукани, ленивци и маймуни. Междувременно Барбара запазва работата си като служител в образованието и маркетинга в родния си Чарлстън, Южна Калифорния.
През годините тя успява да създаде и поддържа редица приятелства в Коста Рика, след което се сдобива и с втори имот в държавата. Няколко години по-късно Косак окончателно придобива гражданство и се мести.
Да заживееш в чужбина за постоянно не винаги е толкова лесно.
Косак познава имигранти в Коста Рика, при които отколешната мечта бавно се превръща в кошмар. Мнозина харесват мястото, инвестират значителни средства, но накрая ситуацията се оказва шокиращо различна от тази в родната им държава.
Според Барбара приспособяването е особено трудно за току-що пенсионирали се двойки, които тепърва трябва да свикнат да прекарват значителна част от времето си заедно. Друг минус е, че обикновено единият партньор харесва мястото повече от другия.
Кейм от своя страна твърди, че никога не е предполагал с колко препятствия ще се сблъска, докато развива бизнеса си.
Освен трудностите в комуникацията, той е изпитал на гърба си разнообразни културни различия, както и разминавания в начина на мислене, оказал се противоположен на този "на запад". Огромните несходства налагат той да измени тотално собствената си гледна точка и подход към околните.
Да се преместиш в чужбина означава и да бъдеш далеч от тези, които обичаш. Сепулведа има страхотна работа, добри доходи и къща на плажа в Сидни, но приятелите и семейството му си остават в Чили.
Той се сблъсква с нови нрави, не споделя общ език и история с местните и това го затруднява да създава близки отношения като тези в родината му. Според него и останалите двама пътешественици животът в чужда държава означава да спечелиш много, но трябва да си готов да се откажеш от редица скъпи за теб неща.
