Вече измина седмица от началото на 67-ия фестивал в Кан и сериозните кандидати за „Златна палма" се редят един след друг. Но сред всички фаворити има едно режисьорско дуо с шанс за историческо постижение.
Причината е, че никой в света на киното не е печелил „Златна палма" три пъти, а ако има кой да го направи, то това са белгийските братя Жан-Пиер и Люк Дарден. Като редовни участници на най-големия кинофестивал те вече са печелили отличието за „Розета" през 1999 г. и за „Детето" през 2005, а сега предлагат още един основен претендент - Two Days, One Night.
Най-краткият филм в конкурсната програма (само 95 минути, със 101 по-малко от друг от фаворитите, копродукцията Winter Sleep) обедини по впечатляващ начин критиците, като дотук не е бил оценен с по-малко от пълните пет звезди.
Сюжетът проследява няколко дни от живота на Сандра (Марион Котияр), която има само един уикенд на разположение, за да убеди своите колеги да се откажат от бонуси от по 1000 евро и така да запази работата си.
Необичайната ситуация се оказва мъчителна за всички замесени, като останалите работници около Сандра редуват войнствени и състрадателни настроения, а самата тя - подкрепена от съпруга си и двете си деца - тъкмо се е възстановила от тежка депресия.
От пръв поглед
Братята Дарден срещнали за пръв път Котияр на снимачната площадка на „Ръжда и кости", в който бяха единствено в ролята на копродуценти. „Беше любов от пръв поглед", разказва Жан-Пиер. Two Days, One Night е първият им филм от „Розета" насам, който е толкова концентриран върху един женски образ - нещо неизбежно, както обяснява Жан-Пиер, тъй като „това не би се случило на мъж".
„В реалността жените са по-крехки в служебна среда. За тях е по-трудно да сменят работата и има много повече безработни жени, отколкото мъже", казва той.
Самата Котияр добавя, че ролята й е естествено продължение на нейните персонажи в „Ръжда и кости" и „Имигрантката". „Виждам тези жени като хора, които се борят за оцеляване и откриват неща за себе си, които не са осъзнавали, че притежават.
Точно това ме интригува в човека. Дълбоко ме вълнуват хората, които оцеляват въпреки всичко и се справят с недъзи и с ужасни обстоятелства."
Пълна промяна
Ролята изисква известно прикриване на естествения женски сексапил на актрисата - все пак героинята Сандра е изнемощяла, отхвърлена и емоционално изтощена.
„Не се мисля за грозна", казва Котияр. „Мога да се трансформирам и това е предимство в работата ми. Знам, че мога да се справя, ако ролята изисква да съм много красива, но мога да бъда и доста грозна".
Тя признава и възхищението си от една подобна трансформация - тази на Пенелопе Крус, неузнаваема в италианския романс Don't Move (2005). „Много е трудно да я накараш да изглежда грозна, но там е направо отблъскваща".
За трета поредна година Котияр се появява в Кан с доста впечатляваща главна роля, но актрисата твърди, че не мисли за евентуална награда. „Пазя се, като не мисля за такива неща. Това е естествена защита".
Фестивалът продължава до края на седмицата, а носителите на „Златната палма" и на приза за най-добра женска роля ще бъдат обявени в събота вечерта.
