Извикаха ме и казаха: "Искате ли да заснемете кратък филм за Интернет? Можете да правите каквото пожелаете, необходимо е единствено да покажете ръчната чанта, Перлената кула и малка част от стария Шанхай."
Кой би могъл да устои на подобно предложение? Не и филмовият режисьор Дейвид Линч. Не и когато предложението е отправено от Christian Dior.
Линч може и да е известен с особените си, нетрадиционни филми като "Мълхоланд Драйв" и "Синьо кадифе", но в последните няколко години той подхвана и странично занимание под формата на филми за мода.
Работил е с Gucci, Келвин Клайн и Ив Сен Лоран съответно по снимките на реклами за парфюмите Gucci, Obsession и Opium, както и с производителя на обувки Кристиан Лобутен по фотографска изложба за фетишистки обувки.
"Смятам, че тази идея наистина е интересна," казва режисьорът. На него му е ясно, че границите ще продължават да се размиват. "Този проект е някъде по средата между обикновен филм и реклама. Има реклами, които влияят много силно на хората, но го има и усещането, че нещата изглеждат сякаш идват от съвсем различен ъгъл."
Лейди Диор
Последният проект на Линч е третата част от поредицата "Lady Dior" с кратки мини-филми, които бяха пуснати на www.christiandior.com през май 2009 г. Първата част Lady Noire е режисирана от Оливие Даан (La Vie en Rose), а втората - Lady Rouge - от Йонас Акерлунд.
Lady Blue на Линч представлява 12 загадъчни, енигматични минути, изпълнени с типични за Линч лайтмотиви - примигващи светлини, флашбекове и завладяващ саунтрак. Тя дебютира на web сайта на Dior този уикенд.
"Защо Дейвид Линч ли?" пита Джон Галиано от Dior
"Той беше най-подходящият човек - стилът, мистерията, съспенсът."
Френската актриса Марион Котияр, участвала във всички филми на Dior, върви на пръсти през пустия коридор в хотел в Шанхай. Музиката кънти от стаята й. Тя отваря вратата с изписан на лицето й ужас, за да открие чанта (да, именно Lady Dior!) - синя, квадратна, поставена на пиедестал, осветена.
Двама охранители пристигат да проверят какво става - и докато Котияр описва сцената, тя изпада в подобно на сън състояние. Чантата е извикала спомена за трескавите й целувки с китайски любовник пред Перлената кула в Шанхай - и за бързото му бягство, както и за синята роза, която той й оставя преди да изчезне...
Тя се пробужда, докато една сълза се стича по покритата й с пудра буза. Доближава се до чантата, откопчава я, поглежда вътре и намира синята роза.
Какво означава всичко това?
"Не знаех какво представлява Перлената кула," обяснява Линч. Той научил, че "тя била вдъхновена от стихотворение за перли, падащи върху нефрит. "Това ме омая и идеите започнаха да се раждат."
После продължава в типичното си енигматично настроение: "Всеки си има собствени механизми, така че когато идеята премине през тази машина, тя ще излезе малко по-различна, отколкото ако същата идея мине през друга машина." Що се отнася до Котияр: "Тя притежава онова качество между модерното и старото, което смятам, че великите винаги притежават," коментира той.
Рекламният аспект на филма е размит (думата Dior очевидно липсва), и това може да повиши артистичната убедителност на марката. Мойра Бенисон, управляващ партньор на MBS Group, агенция за привличане на висши кадри, специализирана в модата, търговията и лукса, коментира: "За Линч сътрудничеството с марката разтваря неговия свят. Това е сливане и размиване между изкуство и филм. Нещо много типично за Линч."
Сбогом на продавай! продавай! продавай!... и привет на спри се! наслади се! възхити се на изкуството! (и след това си купи чантата).
