Замъкът Миранда сякаш е изваден от филм на ужасите, в типичен готически стил. Първите чертежи се появяват през 1866 г., а за обитаване е готов ча през 1907 г. След Втората световна война е превърнат в сиропиталище, което е затворено през 1991 г. От тогава замъкът стои необитаван. Семейството, чиято собственост е палатът, не се занимава с него и не го поддържа, а самата сграда с времето се превръща в местна забележителност за любителите на авантюристични пътешествия. Замъкът Миранда се намира в областта Валония, провинция Намюр, и всяка година посреща множество търсачи на силни усещания.
Един своеобразен шедьовър в мавритански стил, в самото сърце на Тоскана, близо до Флоренция. В замъка има 365 стаи - по една за всеки ден в годината. Построен от маркиз Фернандо Хименес д'Аргона, който макар да не бил архитект, се радвал на богати познания в геодезията и инженерството. След смъртта на маркиза в края на 19-ти век следите на собствениците на замъка се губят. По време на Втората световна война е разграбен от германците. След войната се превръща в хотел с бар, но впоследствие отново се сменят няколко собственика през 90-те. През 2013 г. е създаден местен комитет с нестопанска цел за повишаване на осведомеността относно рушащия се древен замък. Те нямат собственост над замъка, но полагат усилия да се чуе за него и два пъти годишно организират туристически обиколки из него.
Още един прекрасен замък, разграбен по време на войните. Подгорецкия замък е построен 1635 и 1640 г. и за времето си е имал изключително разкошен интериор. Преди Първата световна война обаче, Роман Сангушко, тогавашният собственик на зданието, изнася част от ценните мебели и ги закарва в Бразилия през 1936 г. След Втората световна война СССР използва сградата като санаториум за болни от туберкулоза до 1956 г., когато избухва огромен пожар, който унищожава всичко останало от вътрешната красота на замъка. Официално има проект за възстановяването му, но в момента той е в застой.
Замъкът Месен се намира в северната част на Белгия, близо до град Леде. Многократно изоставян, разрушаван и разграбван, той днес стои в руини. Първоначално е бил укрепление, а след 1796 г. става кралска резиденция. След това идва индустриалната революция и Месен многократно променя предназначението си - дестилерия, тютюнева фабрика, захарен завод и пансион за дъщерите на аристокрацията. След поредното изоставяне замъкът попада под управлението на Министерството на отбраната на Белгия, което обаче няма достатъчното средства да го възстанови, а зданието продължава да се руши десетилетие след десетилетие.
Зданието, намиращо се близо до град Абергеле, Северен Уелс, графство Конуи, е издигнато в края на XVIII век от семейството Бамфорд-Хекскет. През Втората световна война замъкът е използван за убежище за 200 еврейски бежанци, избягали от нацистите. Самите собственици също бягат, изоставяйки замъка след себе си. След войната той бива отворен за посетители и се превръща в "Изложбата на Уелс". През 1985 г. обаче той затваря врати официално и оттогава отворени туристически обиколки няма.
Този замък е заобиколен от тучната зеленина на гората Карнал. Шатото е построено през 1876 г. През 30-те е преустроено в болница, но с годините все по-малко пациенти са настанявани там, докато през 1992 г. замъкът е напълно затворен. През 1987 г. е обявен за историческа забележителност и паметник на културата и тече възстановяването му. Въпреки това не са малко тези, които се промъкват за да посетят тази прекрасна сграда.
На 3 километра от град Кеърсивин, гравство Кери, Ирландия, на един висок, зелен хълм се издига замъкът Баликарбъри. Или поне това, което е останало от него. Зданието е построено някъде през XVI век и първоначално е било семейно владение на рода Макарти Мор. След смъртта на сър Доналд Макарти Мор то преминава в ръцете на сър Валънтайн Брауни. По време на Войната на трите кралства замъкът е обстрелван с оръдия. Днес само част от великолепното укрепление е оцеляла, а бурените и мъхът са пропълзяли по цялата сграда.
