Ако нещо ядосам, обидя или - да използваме този женско-чалгаджийски термин - "нараня" човека, с когото ползвам една баня, той няма да се обади на приятел, за да му обяснява скръбно защо сме се скарали. Ще му се обади да ходят да поиграят билярд, боулинг, табла, карти или просто да следят ударените спонтове на масата за карамбол по Eurosport. На другия ден ще си свърши задачите с колкото настроение разполага.
Далеч съм от мисълта да цикля по джендър темата дали мъжете наистина са "железни" или се правят - просто харесвам начина, по който като деца се изключват от емоционалните си проблеми (извинявам се за обобщението - извличам го от мъжа, когото познавам/харесвам).
Да видим как реагират жените. Макар и не толкова в контекста на "Собствена стая" в това есе Вирджиния Улф има една супер точна преценка: "Когато една жена говори на жени, тя със сигурност ще намери да ги изненада с нещо неприятно..." Сигурна съм, че процентът на лошите новини, които жените си съобщават по телефона, по Skype, на маса, е доста по-висок от този на хубавите (като, айде за хубави да не броим намалението на зле ушитите конфекции в мола).
По-лошото е обаче, че като няма с кого да си споделят рилейшъншип драмата, сядат съвсем сериозно да я опишат под формата на "статия", предоставяйки я на онлайн аудиторията.
Напоследък попрехвърлих толкова много женски есета на тема взаимоотношения (от плачливо описаните истории на момичета, дето били финансово употребявани от някакви нехранимайковци, до драмата да изпитваш "любов" към женен мъж), че въобще не съм убедена, че някой може се държи по-жестоко с жените отколкото те самите към себе си.
Да не говорим как наистина се учудвам, че в тая криза, в която (пак около мен поне) хората масово работят не от 9 сутринта до 5 вечерта, а от 5 сутринта до 9 вечерта, женичките въобще имат време да разсъждават по темата за "принципната си онеправданост..."
Не че мога да съм цинична към страстта, с която ровичкат в емоционалния си багаж, откъдето вадят някаква сламка за прозата си. Правото на опит за творчество никой не ти го оспорва. Но защо като че ли разказването на някакви по-ведри истории никак не носи радост на жените?
Само им кажи, че мъжете им не могат да ги задоволяват, и гледай как са си запълнили вечерта с възмутен разбор за справянето с такава несправедливост - докато половинките им теглят чоп за такова належащо решение като кой да кара буса до Бургас за концерта на Серж Танкян.
Радвам се, че предполагам това само по подслушвани разговори на далечни "приятелки" - свикнала съм близките ми да ми звънят с идеята да редим пъзел от 1500 парчета, да ходим да си вземем най-накрая автобиографията на Антъни Кийдис или да се хванем на бас дали Сърмата Хари ще се появи на собствения си концерт примерно.
Добре, и това са глупости. Ама със забиването в темата за отношенията с другия пол уж феминизираните жени пак демонстрират как нямат малко по-собствена съдба или поне показват, че съдбата им е най-тясно свързана с безкрайните опити за култивиране на мъжа.
Не ми се вярва, че класическият патриархален модел "господар-робиня" сериозно съществува под каквато и да е форма в съзнанието на която и да е жена. Но с тези тежки клавиатурни еднопосочни възгласи (освен ако някакви женски и мъжки никове не си разменят мъдрости в коментарите под някоя "статия"), доста жени показват, че все още са подчинени и ощетени, когато става въпрос за любов, от което явно чак се вдъхновяват.
Ако светът беше женско есе, мъжете щяха да бъдат насилвани и направо изтезавани да доставят удоволствие... да бъдат такива каквито трябва...
Не че жените нямат други вълнения и потенциал и всичко, което имат смелост да кажат, засяга само мислите им за ролята им във връзките. Но определено прахосват енергията си в твърде изопачените си представи за "идеални" взаимоотношения. Пак долу-горе по Вирджиния Улф: седят си в общата гостна и отношението им към света е фрагментирано в отношението им към мъжко-женските епизоди, а не към действителността като цяло.
О, и любимата ми тема в женските излияния: "Аз му се отдавам напълно, а той..." Той пък не иска така отдадената му половинка да се превръща в негова надзирателка, която споделя проблемите на съжителството им (или не) пред целия виртуален съд.
Ти си пиши мрачна поезийка на десктопа, като имаш толкова време, и ако когато той я намери, се хилите дълго, значи всико е окей. Дотогава много ще ми е интересно да прочета колко ви е било готино, докато сте си готвили заедно и сте слушали записите на инженер Донев.
Нищо, че на хубавите новини повечето ти читателки ще реагират с "Аа, не, няма да оставим нещата така..."
Това коете вие жените не разбирате, е че ние сме "железни", не защото таим нещо в себе си, за да се правим на "голяма работа", а е просто проявление на присъщата ни практичност и логика. Тоест, ние мъжете нямаме нужда да "споделяме", чисто и просто за това, защото това е безсмислено занимание. Един мъж би говорил за проблемите си с друг мъж или жена,единствено и само тогава, когато този / тази другият е някой човек, който може съвсем реално, съвсем наистина да му помогне било то със съвет или помощ. Да отида при някого и да му изръся - "аз много я обичам, но тя мен не" е просто безсмислено - нито той ще направи така, че "тя" да ме заобича, нито на мен ще ми стане по-леко то това, че съм зимавал някого с неща които не го касаят. На вас може да ви става хубаво, ако някой знае какво ви мъчи, но на нас не ни помага никак.
Статията наистина ми хареса Изящен изказ, премерен хумор, точност на израза, чист /а не вулгарен/ език, забавни и находчиви препратки...Логически добре построено изложение, с аналитичен поглед върху няколко нескопосни предходни статии и коментарите под тях...Разумно повествование, донякъде лишено от емоция, толкова характерна за "женското" писане. Тъй приятно и леко за четене, че ако не беше напомнената ни "представа на жените за идеалните взаимоотношения"... щях да си помисля, че е писано от мъж. Много мъдро и радващо окото... Успех на авторката. Борис, добре говориш, по-мъжки, ние знаем че е така, няма нужда да ни обясняваш в подробности
Напротив, ние мъжете също споделяме по приятелски и търсим подкрепа. Обаче не съм видял никой да кисне 2-3 часа да ми досажда по-телефона или дни наред да ми опява. Събираме се - две три приказки, потупване по-гърба, съчувствие, съвет и след това живота продължава.
Арманда, ти май тепърва опознаваш живота и човешката природа ти е слабо позната... на колко неща има да се удивляваш
Поредно добро попадение от тази авторка - респект от мен! Малък светъл лъч сред войнстващия феминизъм в тоя сайт....могло значи
Уважаема Арманда, вие, дори по-добре от всички нас, би трябвало да сте наясно, че винаги негодуванието, тъгата, неудовлетворението, депресията, несподелената любов винаги са били далеч по-задвижващ механизъм за писане, от което и да било неизразимо щастие. Самата ви статия е именно антитеза на тезата. Вие защо не написахте нещо позитивно, нещо за щастието, споделената любов и общото готвене? Защо именно за неудовлетвореността си от чуждите писания решихте да редите слова? Вашият материал е своего рода "душевен стриптийз" и задръства допълнително общото пространство наситено с подобни материали. И тъй като виждам определена линия във вашите материали, то уверявам ви, за пореден път успяхте да спечелите симпатията на по-голямата част от мъжкото съсловие. Ако това е целта ви - постигната е.
Арманда, ще те изненадам;), но аз харесвам статията ти! Нещо повече, ако приемем, че квантовта физика е права и всичко е взаимно свързано, всепроникващо, а следствието е преди причината, то спокойно ти би могла да си написала моята статия / за връзката с женения мъж/ , а аз твоята ...Даже аз бих била още по-крайна, вместо стрийптиз бих използвала „душевен ексхибиционизъм” – по-провокативно е! Но да се върнем на В.Улф –„Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“ (A woman must have money and a room of her own if she is to write fiction.) Нека да кажа, че в България се оформя една прослойка – слаба все още ,може би – прослойка от умни, интересни жени, които са и красиви, постигнали са професионална реализация / на някакво ниво/ и то без огромни компромиси със себе си...Е, тези жени, трудно ще срещнат равностоен на тях мъж – най-малкото защото не влизат в клишето на слабите и вечно мрънкащи...А мачото търси слабия тип, за да утвърди егото си – независимите го интригуват, но не му се възхищават час по час...И той ги иска само като трофей на колана си, но не и за продължителна връзка... И като страничен ефект, тези жени нямат навик да споделят с приятелки – те по- лесно ще изплачат във виртуала /сред непознати/, но не и да покажат проява на слабост – влезли са в стереотипа на „успяла жена” и го поддържат...А дали плащат за това със самота – само те си знаят... И за да не стане отделна статия – ще кажа – радвам се на твоята, макар че аз лично харесвам повече Айрис Мърдок!
Не ми харесва и не бих се включила, но ме подразни липсата на каквато и да е идея. "Женички" определено е проява на лош вкус. Съмнявам се да достигнете успеха на конкуренцията само с неясно отричане на нормалните човешки взаимоотношения.
До зеленоочка, без да желая да отнемам от контекста на статията ви, това което казвате за квантовата физика, макар отчасти вярно за елементарните частици, не важи за системи от елементарни частици. Затова: "Нещо повече, ако приемем, че квантовта физика е права и всичко е взаимно свързано, всепроникващо, а следствието е преди причината, то спокойно ти би могла да си написала моята статия", е може би вярно за един фотон, но не и за вас и автора.
ot4eto ------------------------ Аз пък не съм съгласен с това, твърдението пак си е вярно, просто ние го правим невярно по умствен път, като си създаваме въображайми граници, които наричама обекти от макросвета.
boris, вие не сте съгласен с това, защо, защото така!?!? С какво точно не сте съгласен ще ме извините? Че вълновите функции на частиците колапсират за големите системи ли? Или за причинно следствената връзка и законите на термодинамиката?
относно веселото писане: http://www.webcafe.bg/id_78281663_Shtastieto_idva_i_te_udrya_kato_vlak
по какъв критерии определяве на микро ниво, че от тук започва един предмет, а от там завършва друг? "Границата" е чисто умотворение, то няма физически смисъл. Да казваме, че за един макро обект не важат законите на микронивото е просто защото сме решили, чисто мисловно, да "обособим група" и да си "отбележим граници" в които да кажем, че това е едив макро предмет. Тоест имаме единствено реално наличие на частица "А - взаимодействие от първи тип - частица "В" - взаимодействие от втори тип - частица "С". Само в нашият ум съществува - частици (А и В)един предмет - частица "С" друг предмет или можем да си го наречем " околна среда" или нещо друго. Предметите са плод на нашето въображение, те са просто "понатия на ума".
boris, виждам че макар и инженер, атомните теории са ви далеч от специалността. Границата е измерима и не е "умотворение" за тези които разбират. Примерно за един проводник в силицийева плака, квантовите закони започват да се забелязват при около 5 атома ширина. Така че границите са там. И предметите не са плод нашия разум а са съвсем материални и болят като те ударят. Можете да повтаряте че идващата стена отпред е илюзия, но след сблъсъка се оформя резултат че вашата вяра е илюзия.
ot4eto ------------------------------- Искате да кажете, че на разстояние от пет атома от една силициева плака, квантовите закони не важат? И ако аз си отрежа едната ръка преставам да бъда аз и вече съм нещо друго? Милиарди атоми във всеки един момент стават част от моето "тяло". Милиарди атоми във всеки един момент престават да бъдат част от моето тяло, просто докато си дишам или просто отлюпвайки се от кожата ми. Според изследванията след около седем години нито една част от мен в материалният смисъл вече няма да съм аз. Ако аз съм все още жив тогава какво ще съм аз? Онова човече, на снимките от родилният дом със щастливите ми майка и татко никак, ама никак не прилича на мен. Защо и то съм аз и аз съм си аз? Имаме една купчина от атоми в едно пространство и време, имаме друга купчина от съвсем други атоми в съвсем друго пространство и време. Какво ги прави едно и също нещо?