"Мъжете и жените не могат да бъдат приятели, защото сексът винаги се изпречва на пътя", казва Хари Бърнс в "Когато Хари срещна Сали". Секунди по-рано му е казано, че ще получи единствено приятелство. Сали изрежда мъжете си приятели, към които има единствено платоничен интерес.
За нея е очевидно, че приятелството може да съществува без привличане, но Хари не е съгласен.
Кой е прав в този случай?
Въпросът с "френдзоната" (friendzone - "зона" тип "искам да сме само приятели") причините мъжете и жените да я възприемат по различен начин ни помага да разберем как хората преценяват сексуалния интерес и нещата, които изначално ни карат да изграждаме приятелства.
Опитът да "свалиш" приятел е баланс между риск и възнаграждение и мъжете, повече от жените, са привлечени от приятелите си от противоположния пол, дори когато и двамата определят отношенията си като платонични.
В едно изследване мъже и жени са приканени след кратък разговор да оценят доколко са привлечени едни към други и колко голямо привличане изпитва към тях въпросният приятел. Мъжете надценяват колко привлекателни са за жените, а жените подценяват колко привлечени са мъжете от тях.
Хората, които оценяват себе си като много привлекателни е по-вероятно и да надценят сексуалния интерес на другите към тях.
Вероятно увереността в собствената привлекателност ги кара да поемат рискове или те смятат, че са по-привлекателни, отколкото са всъщност, и затова по-често търпят отхвърляне.
След като очакваме нещо, сме склонни да го виждаме дори и там, където го няма, обяснява Антония Аби от университета "Уейн Стейт". Там тя е социален психолог, който изучава човешките връзки. Аби казва, че ако смятате, че някой изпитва сексуално привличане към вас, следите повече за такива признаци.
Така например когато човекът се навежда напред или се смее, или прави нещо друго - тези хора го възприемат като знак за сексуалност. Те може и да не забележат, че когато се доближат, другият човек се отдръпва.
В следващия етап от експеримента учените канят други хора да наблюдават развитието на разговора и тези участници също са подканени да оценят доколко всяка от страните в разговора изпитва привличане към другата. Мъжете наблюдатели обикновено се съгласяват с мъжа - те смятат, че жената е по-привлечена от него, отколкото тя самата заявява. Жените наблюдатели са по-съгласни с жените и смятат, че има по-малко привличане.
Дотук и Хари, и Сали се оказват прави.
Това може да се дължи на нашите стереотипи за половете. Учени като Аби изучават контактите между хората, които полагат основите на романтичния интерес. Те ги наричат "сценарии за запознанство". Тези сценарии могат да разкрият последователността на събитията, водещи до успешни или неуспешни пориви към романтика и се оказва, че често имаме предварително дефинирани роли.
Аби уточнява, че в такива ситуации контекстът наистина има значение. Мъжете може да търсят признаци за привличане повече от жените, защото традиционните полови роли залагат на това мъжете да поемат инициативата. Звучи старомодно през 2019 г., но има няколко изследвания, които разглеждат срещите и запознанствата.
Те откриват, че хората като цяло все още държат на традиционните теми като кой кого кани на среща, кой плаща и такива неща. Жените са по-сдържани и мъжете се чувстват длъжни да поемат инициативата.
Има обаче и някои ползи от наличието на леко двусмислени еднополови приятелства.
Жените са доволни, че получават закрила от приятелите си от противоположния пол и възприемат тази закрила като голям плюс. И мъжете, и жените също така казват, че приятелите от противоположния пол помагат със съвети как да привличат партньори. Така че нещата са изгодни и за двете страни.
Получаването на закрила може да звучи като архаична полза, но това поведение има дълбоки корени в миналото. Предтечите ни изглежда са предпочитали серийната моногамия, при която двойките са ексклузивно заедно, но не е задължително да са заедно до живот. Една майка би могла да има няколко деца от различни бащи, но докато отглежда детето, за нея е било полезно да получава закрила и ресурси от мъжа.
Чрез раждането на деца от многобройни бащи и привличането на други мъже като приятели, жената би могла да получава закрила от много мъже едновременно. Привличането на приятелства с мъже е възможно и да дава подсъзнателни сигнали за привличане.
Типичната за западния човек идея е да сключи брак и да се посвети на един-единствен партньор.
Хората обаче сме по-комплексни. И мъжете и жените искат дългосрочни партньорства, но същевременно и едните, и другите са склонни да се посвещават на краткосрочни интимни взаимоотношения, когато това е изгодно за тях.
Има я и деликатната разлика между сексуален интерес и романтичен интерес. Едно изследване потвърждава общото правило, че мъжете долавят по преувеличен начин сексуален интерес, а жените го долавят недостатъчно, но също така установява, че това правило не важи за романтичните емоции.
Това би могло да подкрепи идеята, че погрешните възприятия се случват, когато хората са фокусирани върху краткосрочни цели, но не и дългосрочни отношения. Или би могло да се обясни с факта, че признаците за романтичен интерес са по-малко субективни или биват доловени след като имате доста ясна представа, че другият има сексуален интерес към вас.
Подсъзнателно изначално търсим привлекателни приятели, което означава, че е вероятно да се развият романтични емоции, защото вече има нещо във въпросния приятел, което намираме за атрактивно.
Начинът, по който хетеросексуалните мъже например се сприятеляват с жените, много прилича на начина, по който те търсят запознанства със сексуална цел - гравитират към хора, към които са физически и емоционално привлечени, независимо дали предприемат нещо за реализацията на това привличане.
Идеята за отхвърляне не е причината рядко да предприемаме нещо по отношение на това привличане.
Хората изпитват по-голямо съжаление за пропуснатите романтични възможности, отколкото за неуспешните и неловки опити да поканят някого на среща. В едно изследване на хората са показани различни профили на други търсещи запознанства и получават обратна връзка за шансовете им за успех, ако ги поканят на среща.
Ако научат, че има 45% шанс конкретен човек да се съгласи на среща, 83% все пак правят опит за такава. Когато шансовете спадат до 5%, 41% казват, че ще опитат, въпреки че е изключително вероятно да бъдат отхвърлени. Като вид сме склонни към поемане на романтични рискове.
Отхвърлянето е болезнено, но хората все пак не спират да канят другите на срещи, защото колкото и отхвърлянето да причинява страдание, връзките предлагат нещо по-силно.
Ефектът се наблюдава и при не толкова уверени хора, такива с тревожност или ниско самочувствие, за които отхвърлянето вероятно е по-болезнено, отколкото за другите. Тези хора много искат да бъдат обичани и рискът да си нямат никой е огромен.
Страхът им от отхвърляне е по-силен, отколкото на повечето хора, но също така по-голям е стимулът за поемане на рискове.
Аби подчертава, че нагласата ни към приятелите ни може лесно да се промени. В повечето случаи романтичният интерес се натрупва с течение на времето, обяснява тя. Може да смятате, че сте в платонична връзка, но понякога това се променя. Когато се опитвате да предприемете нещо предвид променилите се чувства, понякога нещата се получават, като в "Когато Хари срещна Сали", но понякога не става така.
Еволюционната теория за произхода на това поведение дава лесно обяснение, но както изтъква Аби, ако искаме да преодолеем традиционните роли на половете в запознанствата, е по-добре да преценяваме собствените си действия, не историята.
А дали технологиите ще повлияят на нашите гени? Не се знае. Но със сигурност ще променят поведението ни.
