Хю Хефнър се интересува от несправедливите сексуални закони, откакто пише курсова работа по темата като гимназист в "Нортуестърн" - доста преди да основе Playboy. Явно някои неща никога не се променят - една от скорошните фотосесии на Playboy е с Ашли Дюпре, бивше момиче на повикване и жертва на някои от сексуалните закони, които още са в сила.
По този повод 84-годишният Хефнър споделя: "Смятам, че жените притежават собствените си тела. Така че ако желаят да ги продават, това е тяхна работа. Незаконността е извън темата. Аз нямам проблем с проституцията. Всъщност аз съм човекът, който се е борил със сексуалните закони. Разбира се, Ашли дойде в Playboy, защото беше на първата страница на всеки вестник в страната..."
От появата на Playboy във вестникарската мрежа през 1953 г., малцина коментатори са оставали неутрални към списанието или към Хю Хефнър, основател и главeн редактор на мъжката библия.
"Жената на съседа" на Гей Талезе възхвалява Хефнър като въплъщение на сексуалната революция, докато ексцентричната аналогия на Глория Стайнъм - "жена, четяща Playboy, е подобна на евреин, четящ нацистко ръководство..." - става един от най-знаменитите афоризми на феминизма от 70-те години.
В последните години, когато гневът на неузрелите за промяна "борещи се срещу порнографията" феминистки и евангелистки свещеници намери други отдушници, критиците на Playboy са склонни на по-изтънчени възражения.
Които често са по-скоро естетически, отколкото морални.
Есето на Мартин Еймис "В Хефнърленд" от 1985 г. (включено в антологията "Пъкълът на идиотите") задава тона, като се надсмива над "комерсиализираната нереалност, с която Playboy блести във всичко, което прави."
А много коментатори просто отхвърлят империята на зайчетата като отживелица в епоха, където порното е на един клик разстояние. Либерали и леви без конкретни възражения към софт порното се присмиват на типично американската тенденция на Playboy да свързва сексуалната свобода с консуматорството и възходящата мобилност.
Светецът плейбой
Бриджит Бърман, режисьор на новия документален филм "Хю Хефнър: плейбой, активист и бунтовник", съдържателно обобщава, че хората имат проблем с факта, че Хефнър е "направил пари" от секса.
След премиерата на филма на Бърман на миналогодишния филмов фестивал в Торонто, списание Variety подхвърли, че въпреки че думата "светец" не присъства в подзаглавието на филма, напълно би се вписала там".
Погледът на Бърман към обекта на нейния филм е хвалебствен, дори възторжен.
С думите: "Беше важно за мен филмът да не бъде признание в любов към Хеф", тя добавя: "Това, което най-много ме удиви в Хефнър, беше неговото изключително усещане за почтеност и справедливост."
Филмът й все пак убедително отстоява позицията, че кариерата на Хефнър като кръстоносец-либерал е останала странно незабелязана.
Пълен с разтърсващи архивни кадри, документалният филм на практика представя хроника на подкрепата, която Хефнър оказва на движението за граждански права и приятелството му с Джеси Джаксън, както и принципното му решение, въпреки несъгласието на президента Роналд Рейгън, да публикува материали от Далтън Тръмбо в Playboy във време, когато попадналият в "черния списък" сценарист беше все още персона нон грата в Холивуд.
Плюс желанието му да включи шоумени от "черния списък" като Пийт Сийгър и Лари Адлър в телевизионното си шоу "Playboy's Penthouse".
В скорошно телефонно интервю на Хефнър за The Daily Beast на преден план излизат както пъргавия му бизнес усет, така и либералните му социални възгледи. В интервюто той обсъжда своето наследство (тема, която явно занимава мислите му напоследък) и бъдещето на "марката" Playboy с хумор и едва потисната гордост.
Из интервюто с Хю Хефнър
- Как бихте искали хората да възприемат документалния филм на Бърман? Или да го кажем другояче - какво бихте желали да бъде вашето наследство?
Хефнър: Бих искал да бъда запомнен като някой, който е допринесъл, който е променил сексуалните социални ценности на времето си. И мисля, че мястото ми в този край на историята е до голяма степен гарантирано.
- Двамата ви основни критици - на Вас и на Playboy - във филма са Сюзън Браунмилър и Пат Буун. Смятате ли, че те взаимно се изключват един друг - непроменената феминистка от 70-те години от една страна, и превзетият фундаменталист, от друга?
Хефнър: Да, те като цяло се изключват един друг. Винаги един такъв странен съюз - християнското дясно и антисексуалните феминистки - води до доста странни партньорства в леглото!
- Докато, естествено, имаше такъв съюз между християнското дясно и феминистките в последните години, вече има определени жени, които се наричат "про-сексуални феминистки". Така че може би това е допълнителен обрат във вашето наследство?
Хефнър: Съгласен съм. Когато феминистките поеха по пътя на борбата против Playboy и сексуалността, мисля, че това беше някакъв вид странично отклонение. На практика сексуалната революция беше в полза на жените - на първо място и най-вече за тях. И в последните 2000 години жените са били тези, които са били истинските жертви на сексуално потисничество.
- През XIX век само бохемите и радикалите са подкрепяли идеята за сексуалност, освободена от оковите на връзките с брака или възпроизводството. Playboy спомогна за масовизирането на тези идеи.
Хефнър: Да, мисля, че това беше именно смисълът на сексуалната революция - отделянето на секса от възпроизводството.
- Как еволюираха Вашите идеи за брака? Въпреки че изглеждахте цинични по този въпрос след първия си брак, Вашите възгледи изглежда са се променили, когато се оженихте за Кимбърли Конрад. Но и този брак беше неуспешен...
Хефнър: Вярно е. Мисля, че бракът е напълно адектавен вариант за много хора. Когато се получи, това е един от най-добрите начини за отглеждане на деца. Но има много пътища към Мека. Опитал съм и едното, и другото. Няма да претендирам, че най-щастливите ми моменти са били, когато бях женен. Не беше така.
- Смятате ли, че е бил нанесен траен удар срещу Playboy в ерата на Рейгън, особено когато Едуин Мийз, главен прокурор по това време, стартира кръстоносен поход срещу порнографията? Естествено, осъзнавам, че не смятате Playboy за порнографско издание.
Хефнър: Да, християнската десница доста помогна за попадането на Рейгън в Белия дом. Това беше началото на активизиращата се връзка между религията и политиката. Това не беше много добре за политиката - и не беше особено добре и за религията.
След като той беше избран, настъпи време за разплата. На тези, които помогнаха да бъде избран, той даде комисията на Мийз. А комисията проведе всенароден лов на вещици. В случая с Playboy Мийз всъщност се извини. Но беше твърде късно - щетите вече бяха нанесени. И ние никога не получихме същото разпространение по вестникарската мрежа след този период. Само в САЩ!
- Така че това е, което Ви е насочило към други бизнеси с марката Playboy?
Хефнър: Да, но честно казано, в ранния етап, като фирма само с едно издание, силата на марката ни насочи в други посоки. Първите продукти с марката Playboy - копчета за ръкавели, тениски и неща от този род - стартираха в края на 50-те години, а първият Playboy клуб бе открит през 1960 г.
В ранните си години Playboy клубовете бяха толкова свръхпопулярни, че способността на фирмата да бъде носител на "марка" стана очевидна. Честно казано, в ранните години списанието държеше на повърхността марката, докато мисля, че в бъдеще марката все повече ще крепи списанието.
