Ден преди рождения ми ден, пиех коктели под звездите на Баха в Мексико. Смеех се с нови приятели, един от които е уважаван и прочут музикант. Докато се подготвях да се върна в хотелската си стая, той ми каза нещо с нисък, любопитен глас:
"Знаеш ли, че си много специална жена; красива, жизнена, умна и забавна. Как така си необвързана?"
Този въпрос предизвика у мен почти физическа болка.
Повечето от приятелите ми се женят и имат деца, докато аз изтривам и преинсталирам приложения за запознанства, питайки се с всеки изминал ден все повече защо съм сама.
Какво не ми е наред? Как така повечето от приятелите ми намериха любовта, а аз дори не изглежда да се доближавам до нея?
Това писмо е за мен, но и за вас - необвързаните, които страдат от този факт.
***
"Скъпа Джесика,
Има нещо сбъркано в теб.
Казваш си това нощем или докато гледаш сватбената покана на 28-годишната си приятелка от гимназията. Как така си по-възрастна и нямаш снимки с таг #myotherhalf, които да качваш в Instagram? Вероятно вече си заменила мечтите за приказна сватба с кошмари как на 80 години си сама и все още броиш всички неща, които са сбъркани в теб.
Джесика, боя се да ти го кажа, но има нещо сбъркано в теб.
То е сбъркано във всеки човек на този свят. Всички ние сме сбъркани. Ако си мислиш, че тези, които са успели да намерят истинската любов, не изпитват несигурност, страх, лишени са от недостатъци и драми от време на време, грешиш.
Това, което е "по-сбъркано" в теб, е точно тази мисъл: "има нещо сбъркано в мен". Точно толкова просто е.
Постоянното самообвинение за това, че си необвързана и фокусирането върху недостатъците ти само ще те дистанцира от красивото ти "аз", запълвайки всяко свободно пространство с ниско самочувствие, а всички знаем какви мъже привлича този тип мислене. Не най-добрите.
Следващия път, когато се чудиш "какво е сбъркано в мен", затвори очи, усмихни се и кажи:
"Нещо е сбъркано в мен и много неща в мен са прекрасни"
Скъпа Джесика, не се предавай!
Достатъчна е една лоша среща, за да изгубиш вяра в запознанствата и две лоши срещи, за да изгубиш вяра в човечеството.
Скучните срещи, несвързаните разговори, предпазливите хора, емоционално нечувствителните мъже...
Съчувствам ти, ужасно е, наистина ужасно.
Това, което е дори още по-ужасно, е да се надяваш, че най-накрая си намерил човека - и той да изчезне, или ти да изгубиш интерес.
Но ето какъв избор имаш: можеш да приемаш всяка среща като поредна причина да се откажеш от връзките, или като стъпка към това да срещнеш някого точно като за теб.
Срещите с мъже стават процес на изследване на себе си. Когато се умориш от срещи, излез с приятелки, направи купон.
Но най-важното - не се отказвай от любовта, защото любовта не се е отказала от теб.
Разбитото сърце разтърсва и теб, и живота ти, и сутрините ти, сънищата ти.
Истина е, че на женената ти приятелка не й се налага да мисли защо ТОЙ никога не отговори на есемесите й. Не й се налага да плаче заради някого, да премисля причините, поради които той не я е поканил на семейните празници.
Но, скъпа моя, не са ли пукнатините мястото, през което прониква светлината? Докато все още сърцето ти се разбива, извлечи красотата от това. Никога няма да се чувстваш по-жив и по-истински човек, отколкото когато сърцето ти е отворено и боли. Сам Смит, който спечели четири награди "Грами", призна:
"Искам да благодаря на мъжа, на когото е посветен този албум, в когото се влюбих миналата година. Благодаря ти много, че разби сърцето ми, защото ми донесе четири награди "Грами".
Когато сърцето те боли, вземи писалката и пиши поезия. Хвани четка или китара. Приеми разбитото сърце, защото то може да носи следващия ти творчески пробив или нещо още по-добро: да проправи пътя към нещото, към което ще изпитваш истинска страст, творението на живота ти.
Скъпа Джесика, не се примирявай, истинската любов съществува. Виждала си я.
Чела си за нея. Изпитала си я с приятелите и членовете на семейството си.
Да, по-трудно става, когато си по-възрастен, да вярваш, че можеш да я получиш. Ограничаващите те убеждения си стоят там, събират прах и ти им се поддаваш. Но си заслужава да кажеш "не" на убежденията.
Перфектната връзка може и да не приключи с брак, но кой е казал, че бракът е за всеки? Кой е казал, че предприемачеството е за всеки? Или - че висшето образование е за всеки?
Готви се за истинската любов, не за брак или за крайни срокове.
Може да ме питаш: по дяволите, какво е истинската любов? Не знам. Но знам кога се примирявам. Винаги знам. И ти го знаеш. Така че нека спрем да игнорираме този глас.
Скъпа Джесика, не слушай чужди съвети.
"Не избираш кого да обичаш, не избираш кой те обича. Не избираш кога се случва или как се случва", гласи цитат от любимия ти късометражен филм "Богът на любовта".
Освен ако приятелката ти е богът на любовта, не слушай нейните пет съвета как тя е срещнала човека на живота си и как това ще се случи и на теб. Особено когато тя каже:
"Когато спреш да го търсиш, той ще те открие".
Бих искала, както вероятно и ти искаш, да кажа на тази приятелка, че това са абсолютни глупости. Напълно основателно е да желаеш да си във връзка, дори и когато си възрастен човек.
Ако имаш нужда от друга причина да отхвърлиш тези съвети, има история в будизма, в която учителят казва на монах да не мисли за маймуни 3 дни и да се върне. Какво прави монахът? Правилно, мисли за маймуни.
Да, няма нищо лошо да го желаеш, да го търсиш, и да казваш какво желаеш.
Няма правила в любовта, драга ми госпожице. Може да срещнеш него или нея в асансьора в момент, в който косата ти изглежда ужасно, в Tinder в скучна петъчна нощ, той да е най-добрият ти приятел, или тя да е твоя колежка. Може да се случи бавно, а може да сте женени след три месеца. Никой съвет няма да предскаже това.
Стига си поставяла романтичен ореол на чуждите връзки.
Може би и ти имаш няколко такива в живота си, които изглеждат невероятно апетитно в социалните медии. Въпреки че сравнението е естествена рамка на погледа към света, трябва да си напомняш, че то е и източник на страдание. Това е като постоянно да сравняваш ябълки с круши. Няма хора, които да имат еднакви (пра)родители, еднаква среда на израстване, еднакво здраве, еднакво всичко.
Междувременно се превърни в страхотна дълготрайна половинка.
Научи се да комуникираш по-добре, чрез другите ти връзки, включително приятелствата. Използвай себе си като опитна мишка, за да овладееш приемането и прошката, които са задължителни за дълготрайната любов.
Запитай се защо го желаеш толкова много. Разбери копнежа си. И привързаността.
Буда разказва една история за фермер, изгубил кравите си. Той дотичал при него и монасите му и питал дали са виждали кравите му. И той бил истински притеснен. След като си тръгнал, Буда казал на монасите си: имате късмет, че нямате никакви крави.
Погледни вътре в себе си. И виж откъде идва тази потребност. Може би ще започнеш да разбираш себе си по-добре, и ще оставиш кравите да си отидат.
Това, от което наистина имаш нужда...
Това, което реално ти е нужно, е общност и среда, която да те вдъхновява да не се примиряваш. Която те тласка да продължаваш и да не се предаваш.
Не забравяй, не го дължиш на обществото, или на някой друг - не си длъжна да бъдеш нещастна, защото си пропуснала някоя глава и вместо това си оформила сама историята си.
Върви напред с гордост, Джесика. Защото си избрала пътя на истината и не си единствената. Следващия път, когато някой те пита защо си необвързана, вече знаеш отговора:
"А защо не?"
Твоето страхотно "аз"
