Не е носталгично партийно пристрастие, а просто детски спомен как по време на един спортен лагер, около 9-10-годишни, родени в края на соца задръстени хлапета, пеехме до прегракване "Времето е наше". Готвехме се за някакво състезание и шлагерният лозунг на седесарите беше забавен вариант за самонадъхване (който не ни е бил пробутан нито от родители, нито от треньори).
Наложеният от френския рекламист Жак Сегела позитивен слоган - към посочения за противник бивш режим чрез фразата "45 години стигат" (превърнати в политически хит от композитора Борис Карадимчев) - и до днес е най-запомнящият се предизборен надслов. С който можеше да се идентифицира и партията, и твърдият й антикомунистически електорат, но и тези, които не се интересуват от политика - и дори не знаят какво е тя.
С "Времето е наше" Сегела (участвал в кампнаиите на политици като Франсоа Митеран и Ехуд Барак плюс доста африкански президенти) е бил достатъчно находчив, покривайки както все още валидното в първите години на прехода фабрикуване на пролетариатско съгласие, така и нуждата от обединяващ оптимистичен девиз на всяка неформална групичка по интереси - независимо от нейната възрастова характеристика.
Слоганът обаче най-вече съдържа нахалното послание за риск и свобода - и звучи достатъчно попкултурно и приятно като тези на големи западни компании, таргетирани към младите - например EA Games с нейното "Challenge everything".
20 години по-късно който и под 25 да попиташ как му се струва надсловът, под който ГЕРБ ще води предизборната си кампания - "Градим България" - ще срещнеш или безучастно повдигане на рамене, или изказването "Сигурно нарочно е толкова тъп", допълнено от шантави теории в стил Не!Новините - колкото да си почешат езика и да се похилят.
Да оставим това, че думата "градим" е остаряла. Лозунгите би трябвало да размърдват аполитичните. Гръмкото послание на ГЕРБ би могло да бъде адекватно в годините, когато всички са били обобщени в преизпълняване на петилетки, но не и във време, в което новите (не-чалга) млади имат право да не им е готино да играят ролята на прекланящ се обслужващ персонал - и уважават дързостта да изненадваш, вместо да се пъчиш. С този лозунг ГЕРБ показва, че се цели само в твърдите си фенове, неангажирана със случая на новото поколение - което макар и в периферията на агитираните, има потенциал и нужда да гласува.
Недомислен
С "Градим България" по-критичните около и над 30-те пък си правят труда за увъртяни художествени асоциации, като например случка от разказа "Власт" на Даниил Хармс: "един графолог препил с водка и такива ги свършил, че и самият полковник Дибич не би могъл да отличи доброто от злото." ГЕРБ изглеждат като да са препили, преяли и "изградили" нещо, но е трудно да различиш греха от полезността му... Тук вече го няма чисто емоционалното разчитане на лозунгите, рисуващи криво-ляво образа на политическата сила, а важното условие за партии в мандат - да са верни.
Не можем и съвсем да признаем на ГЕРБ, че въображението на рекламистите им е надминало посочването на враг и че партията води позитивна кампания с правдоподобно самочувствие, призовавайки да се гласува "за" тях, а не "против" други. Преди три месеца Бойко Борисов си хареса лозунга "Върху пепелта на тройната коалиция строим магистрали". И след като от БСП отговориха с още по-инфантилното "ГЕРБ ще ни дишат пепелта", премиерът отвърна със "Само пепел остава след тях".
Освен опита за алитерация със съгласните "Г", "Р" и "Б" (поздрави за което), ясно е, че "Градим България" на ГЕРБ е мислен през досегашния PR на партията, свързан с най-често споменаваната дума от Борисов (и аргумент за бездействието на предишните) - магистрала. Както и с "министъра на магистралите" Росен Плевнелиев, когото доста хора вече очакват за кандидат за президент.
Изфукването, че всички пътища започват и свършват с ГЕРБ обаче е неуместно, не само защото са почнати или от предишни правителства, или от памтивека. В образованието и здравеопазването продължава да се случва нищо, даже подходящата дума е деградация, а за справянето с престъпността се харчи прекалено и неефективно.
Скука
Не че отдаваме голямо значение на предизборните слогани за реалния успех на партиите. Те са в раздела Политика за душата. Но ако не си честен, ако ще големееш, поне бъди оригинален. През 2009-а дори свръхсериозни кандидати като Ангела Меркел и Вера Ленгсфелд провокираха германските избиратели с "Можем да предложим много повече", изписано на фона на дълбоко изрязаните им деколтета.
Засега не се очаква никой от претендентите за местна и президентска власт да прояви завладяващо чувство за хумор. Не че ни е до смях. Но доста от вероятните лозунги са прекалено тромави, хаотични, дълги и незапомнящи се (виж вдясно някои).
Наопаки
ГЕРБ безспорно изпъква с конкретна фраза, но я изтърка по време на двегодишното си упраление. И тъй като политическите клишета дразнят, те инстиктивно стават обект на траш ирония, чиято най-елементарна форма е обръщането наопаки.
Паратията повтаря грешката на сините от 1994 г. "СДС - победа България", когато на враговете е нужно само да задраскат сричката "по", за да се получи антирекламно послание - "беда".
"Градим" дава достатъчно възможности за подобни вандалски прояви с поставянето на "раз", "об", "о" пред слогана. Дори едно от трите значения в Българския тълковен речник на тази ретроградна дума е "Правя ограда, заобикалям нещо с ограда; ограждам".
Асоциацията е и с килия. Нали имаме такава стара градска песен. Народно, ракиено и забавно отвсякъде...
