Преди седмица Air France въведе нови правила за дрескод: всички стюардеси, които ще обслужват подновените полети по линията Франция-Иран, ще бъдат задължени да носят фирмени забрадки за глава след кацане на летището в Техеран.
Веднага стюардесите подадоха оплакване до синдикалната си организация, което принуди ръководството на Air France да склони на определени изключния.
Един от профсъюзите дори се обърна за помощ към френския министър, отговарящ за правата на жените и семействата - Лоранс Росиньол. Самата тя се въвлече в скандал преди дни, след като коментира, че жените-мюсюлманки, които продължават да носят забрадки, приличат на "американските негри, които са защитавали робството".
В крайна сметка Air France обяви, че ако служителките не са съгласни с новото правило, ще имат възможност да заявят предварително, че не желаят да бъдат вписвани на смяна по дестинация Иран.
Първият полет от Париж до Техеран след 8-годишното прекъсване заради ембаргото е планиран за 17 април.
Според новия дрес-код за полетите до Ислямската република, всички жени от екипажа трябва да носят панталони и дрехи, които не прилепват по тялото, освен че са длъжни да забраждат косите си при излизане от самолета в Техеран.
Колкото и противоречиво да изглежда условието на Air France с днешна дата, то всъщност е заложено във фирмената политика още преди 2008 г., когато полетите до Иран бяха прекратени.
Сблъсъкът между религията, облеклото и работното място е интересен пример за абсурдния конфликт на интереси в отношенията между Франция и Иран.
Държавата с най-строгите закони против ислямските традиции желае да прави бизнес с държавата с най-стриктно спазване на шериата.
Във Франция е забранено носенето на религиозни забрадки в училище и на работа. Забраната важи и за всички форми на закриване на лицето - като бурки и никаби - носени на публични места.
Техеран обаче демонстрира пълната противоположност на светския закон - след Ислямската революция през 1979 г. всички жени в Иран са принудени да носят дрехи, които покриват краката им до глезените, както и да крият косите си с шалове и забрадки.
На повечето места е позволено шалът да се носи по-свободно, така че няма проблем да се виждат няколко кичура и косата над челото.
Преди година законодателите в Иран се опитаха да въведат задължение за пълно забраждане на жените, но проектът им беше отхвърлен като противоконституционен.
Все повече млади жени се противопоставят на религиозните традиции, като носят прозрачни забрадки и прилепнали по тялото панталони.
В същото време, ако чужденка се разхожда по улиците на Техеран без забрадка, може да бъде арестувана или глобена за неспазване на обществения ред.
Нещо повече - през септември 2014 г. шест млади момичета от Иран бяха осъдени на 91 удара с камшик и една година лишаване от свобода, защото бяха заснели пародиен клип по песента на Фарел Уилямс "Happy", в който не носят забрадки и танцуват с "лица от противоположния пол".
AFP цитира ръководителите на Air France, които посочват, че "както всички чуждестранни посетители" служителите на авиокомпанията са длъжни да спазват законодателството на държавата, до която пътуват.
В Саудитска Арабия например важи абсолютно същото правило за всички стюардеси на Air France. Те са длъжни да носят и т.нар. абая - дълга широка роба, която закрива тялото от шията до глезените.
Нито една компания от държава със светски демократичен режим не може да си позволи да създава работни условия, които противоречат на религиозните разбирания на служителите й. Затова решението на Air France да въведе възможност за отказ от полети до Техеран е напълно естествено.
Фирмите обаче имат право да налагат определени правила за поведение, докато служителите им изпълняват задълженията си в униформа.
От тази гледна точка, новият дрескод на Air France е просто начин компанията да спазва иранското законодателство и да не търпи щети от евентуалните глоби на служителите си.
