Как една държава, в която се смята, че между 96% и 98% от населението изповядва исляма, забранява носенето на типичния за тази религия хиджаб при жените?
От години насам властите в Таджикистан налагаха неофициална забрана върху религиозното облекло в страната, но сега местното правителство, ръководено от пожизнения президент Емомали Рахмон, прокара поредица от 35 законови поправки за "защита на националните културни ценности" и "предотвратяване на суеверия и екстремизъм".
Те ще окажат сериозен натиск върху религиозните свободи в страната.
Промените бяха приети от горната камара на местния парламент в четвъртък, като в тях е заложена забрана за използване на "чуждестранно облекло".
Именно в тази категория попадат и различните забрадки, които мюсюлманките носят на главите си. Вместо това гражданите на Таджикистан са насърчавани да носят традиционни таджикски носии и дрехи.
Нарушителите на забраната ще понасят солени глоби - при първо нарушение гражданите ще бъдат глобявани със 7920 таджикистански сомони (почти 700 евро). По-тежки ще са санкциите за държавни служители - 54 000 сомони (4 694 евро), и за религиозни фигури - 57 600 сомони (около 5 000 евро).
Под санкциите на правителството попадат и някои религиозни традиции и практики, някои от които се практикуват в страната от векове насам.
Какво обаче диктува тези остри действия на светската власт срещу исляма в страна, в която почти цялото население е съставено от мюсюлмани?
Причината е страхът на президента Рахмон от "ислямистки екстремизъм". Таджикистан се намира в Централна Азия, където от години насам джихадистките групировки набират сила, далеч от международното внимание.
За Рахмон това засилване на радикалните ислямистки организации навява лоши спомени от миналото. Той е на власт от 1994 г. насам - един от най-дългогодишните авторитарни лидери в света.
Две години преди поемането на поста в Таджикистан избухва гражданска война между официалното правителство, ръководено от бивши комунистически фигури, и Обединената таджикска опозиция (ОТО) - коалиция на регионалистки, либерални и ислямистки групи.
Войната приключва чак през 1997 г. с посредничеството на ООН, като е постигнато споразумение между властите и водещата опозиционна ислямистка партия - Партия на ислямското възкресение на Таджикистан за разделение на властта.
Въпреки това в годините след примирието Рахмон успява да изтласка опозиционната партия в маргинално положение и да поеме властта еднолично. До 2015 г. Партия на ислямското възкресение е разпусната и обявена за терористична организация.
Оттогава насам президентът се опитва всячески да се бори срещу негативното и екстремистко влияние на исляма върху обществото на Таджикистан.
През 2009 г. е прокарана забрана за носенето на хиджаб в обществени институции - университети, правителствени сгради и други.
Паралелно с това се прекарват множество официални и неформални правила, които да ограничат потенциалното влияние на съседни мюсюлмански държави върху страната.
Макар официално да няма наложени правила срещу носенето на големи бради от мъжете, има множество доклади за това как полицията разглежда дългите бради като потенциален знак за екстремистки възгледи.
Такива мъже са спирани от полицията и понякога дори бръснати насила.
През 2011 г. е прокаран Закон за родителската отговорност, в който са заложени наказания за родители, които изпращат децата си на религиозно обучение в чужбина.
В него също така се забранява на лица под 18 години да влизат в храмове без официално разрешение.
През 2017 г. властите предприеха дори още по-сериозен удар срещу джамиите, като местният Комитет по религиозните въпроси обяви, че само за една година в Таджикистан са били затворени общо 1938 джамии и места за поклонение, и превърнати в магазини, медицински центрове или чаени къщи.
Смята се, че сегашната порция от ограничения върху исляма в страната е провокирана от терористичната атака в Москва през април тази година.
За четирима от нападателите, които бяха заловени от руските власти, беше установено, че имат таджикистански паспорти. Отговорност за атаката беше поета от джихадистката групировка "Ислямска държава" и по-специално нейния клон в съседен Афганистан.
Групировката заяви тогава, че атаката е в отговор на потисническото отношение, което Русия има спрямо мюсюлманското си население.
От години насам ситуацията в региона на Централна Азия става все по-напрегната и се смята, че религиозните настроения се засилват. С това се наблюдава и засилване на радикализацията.
Масомех Торфех, журналист и бивш говорител на мисията на наблюдателите на ООН в Таджикистан, коментира в своя статия за "Ал Джазира" от 2015 г., че нарастващите религиозни ограничения в страната са в отговор на нарастващата религиозност сред населението на страните от бившия СССР в региона.
"Строят се нови джамии, които привличат повече хора за молитва. Появяват се групи за изучаване на исляма и повече мъже и жени се обличат в ислямски стил. В същото време ислямистки въоръжени групи са активни в граничните райони на Таджикистан и Афганистан", коментира той.
Ситуацията доведе до това в доклада си за 2023 г. Комисията за международна религиозна свобода на САЩ да определи Таджикистан като "държава, предизвикваща специално безпокойство".
