В задушен следобед в предградията на Дакар, Бинта е сред група жени, чакащи в задната част на сенегалска държавна клиника.
Когато казват името й, тя е въведена в стая за прегледи, където й се правят изследвания за поредица от венерически заболявания и й се дават безплатни презервативи.
В края на прегледа, сестрата подпечатва идентификационната й карта, наречена "carnet sanitaire," която тя е задължена да носи като регистрирана секструженичка.
24-годишната самотна майка пътува повече от час и половина с такси, за да стигне дотам, въпреки че това означава понякога тя да закъснява за вечерните си курсове по информатика. По време на пътуването през претъпканите от трафик улици на Дакар, тя превърта снимките на 4-годишната си дъщеря на телефона си. За Бинта дългото пътуване си струва: "Отивам на тези курсове, защото хората там са дискретни."
Тя идва за първи път в клиниката "Себихотан" миналата есен, след като се включва в държавна програма, регулираща дейността на сексиндустрията в Сенегал. Според изискванията на програмата, секструженичките трябва да се регистрират в полицията, да посещават задължителни месечни прегледи за сексуално здраве, да нямат венерически заболявания и да носят валидна идентификационна карта, потвърждаваща здравния им статус.
Ако секструженичка се разболее от ХИВ, получава безплатна антиретровирусна терапия, преди да й бъде разрешено отново да работи с клиенти.
Бинта няма колебания за включването си в програмата, убедена, че тя ще я предпази от предавани по полов път заболявания и насилие.
Легализацията и регулацията на сексуалните услуги в Сенегал получава похвали, защото спомага доста за контрола на нивата на ХИВ в страната. С 0,4% носители на вируса, разпространението на ХИВ в Сенегал е осезаемо по-малко, отколкото в много от съседните държави от Западна и Централна Африка; средните нива за региона са 1,5%, по данни на Обединената програма на ООН по ХИВ/СПИН (UNAIDS). Тези нива са дори още още по-високи в Източна и Южна Африка, където броят заразени с ХИВ е към 7,1%.
Също така това е единствената държава на континента, където сексуалните услуги са законни и регулирани със здравни политики, според организацията Global Network of Sex Work Projects (NSWP), която се бори за декриминализация на тази професия.
Някои експерти по обществено здраве твърдят, че системата за регистрация в Сенегал е предизвикала диалог за сексуалното поведение и е положила основите за бъдещи програми за превенция на ХИВ, насочени към уязвими групи от населението.
Но продължават въпросите за ефективността на тази политика по отношение на контрола на епидемията от ХИВ/СПИН.
Сексуалните услуги все още са криминализирани в Сенегал за тези, които не са регистрирани, което на практика създава система на две нива, в която "нелегалните" проститутки се промъкват през вратички в системата.
Също така включването в законната схема не е толкова прост избор в Сенегал, държава с 96% мюсюлманско население, където секструженичките са изправени пред огромна социална стигма и дискриминация. NSWP твърдят, че това оставя секструженичките уязвими за експлоатация от полицията. Освен това системата е в сила само за жени над 21-годишна възраст, като оставя мъжете в бранша без подкрепа (хомосексуалността е незаконна според сенегалското законодателство).
Тези фактори, взети заедно, се сочат от изследователи като обяснение за ниските нива на регистрация - само 20% от предоставящите сексуслуги в Сенегал, и 43% от тези в Дакар са се включили в програмата и са получили идентификационна карта.
"В момента системата не работи", казва Хади Гюйе, програмен координатор за поделението по въпросите на ХИВ в сенегалското Министерство на здравеопазването, което осигурява поддръжка за регистрираните и нерегистрираните жени чрез програми за повишаване на информираността.
Сенегалското Министерство на здравеопазването и групи от гражданското общество се надяват да променят това, особено доколкото сексиндустрията все още продължава да бъде основният източник на епидемията от ХИВ: с 6,6% разпространение, те е до 16 пъти по-вероятно да бъдат заразени в сравнение с останалото население.
Въпреки че законът за регистрация за първи път е бил въведен през 1969 г. и е наследен от френското колониално законодателство, което се е запазило дори и след обявяването на независимост от Сенегал, има твърде малко доказателства за ефекта му върху секструженичките до този момент.
Орелия Лепин, икономист по въпросите на развитието в "Юнивърсити Колидж" в Лондон, публикува миналата година доклад, подготвен в сътрудничество с проф. Чейх Тидиан Ндур, директор на поделението по СПИН и венерически заболявания в сенегалското Министерство на здравеопазването, който разкрива, че системата на регистрация има тежък увреждащ ефект върху психичното благосъстояние на секструженичките.
"В Сенегал цари убеждението, че ниските нива на ХИВ се дължат на тази политика", коментира Лепин, като обяснява, че това е една от причините тя да е искала да изследва системата.
Но въпреки че тя установява, че регистрацията е довела до 38-процентен спад на разпространението на венерически болести, тя също така драстично е влошила благосъстоянието на работещите в сексуалния бранш.
"Това е добра политика от гледна точка на общественото здраве. Проблемът е в картата. Не в самата политика, а в начина, по който я е реализирана", заявява Лепин.
Жените, които са регистрирани, живеят в страх, че членовете на семействата им ще открият идентификационните им карти, или по някакъв начин ще видят името им в базата данни за регистрацията. За да избягнат разкриване, те правят всичко по силите си да посещават отдалечени здравни клиники като "Себихотан".
Ава, 28-годишна регистрирана секструженичка, която разговаря с журналисти след посещението си в клиниката, споделя, че постоянно се опасява нейният 11-годишен син да не намери картата.
"Вкъщи съм направила малка цепка в матрака, където крия картата, защото синът ми е достатъчно голям, за да разбере какво означава тя", коментира Ава, докато бърше сълзите си. "Регистрацията от една страна ми помогна, защото никога не съм имала здравни проблеми и когато имам нужда от лекарства, мога да ги получа. Но в други отношения, тя изобщо не ми помага."
В доклада си Лепин твърди, че картата може да бъде заменена с мобилно приложение за проследяване на посещенията в клиники, или с QR код, издаван при всяка визита при медицински специалисти. Наскоро тя е получила грант от Британския съвет за медицински изследвания, за да провери приложимостта на тези алтернативи заедно със сенегалското Министерство на здравеопазването.
На чаша чай атая в офиса му в Поликлиничната болница в Дакар, Ндур коментира, че би било трудно да бъдат заменени картите, но признава, че сегашната система е проблематична.
"След като бъдете регистрирани, сте регистрирани до живот", казва Ндур, като визира базата данни на регистрираните секструженички, която е леснодостъпна за полицията и медицинските специалисти. "Това според мен трябва да се промени. Продължителността на регистрацията. Няма ограничения, и на някои места, дори и да спрете да практикувате тази професия, правнуците ви могат да намерят името ви някъде, и това е проблем."
"Това отваря вратички за определени посегателства и нарушения", допълва Ндур, като обяснява, че експлоатацията на секструженички от полицаи е доста разпространена в някои части на страната.
Генералният директор на сенегалската Национална полиция отказа коментар.
Ако регистрирани секструженички пропуснат месечните си визити в клиники, те са застрашени от 6 месеца затвор, установява Лепин, което поставя полицаите в позиция да злоупотребяват с правомощията си. Изследването установява, че регистрираните секструженички е по-вероятно да изживеят насилие от страна на полицаи, в сравнение с нерегистрираните проститутки.
"Чували сме истории от жени, които ни споделят, че тъй като полицаят знае, че тя е проститутка, отива в дома й да иска пари, или ако тя откаже да му даде пари, разкрива пред семейството й, че тя практикува тази професия. Съществува такъв тип изнудване", коментира Лепин.
Но регистрираните секструженички също така са и по-склонни да съобщават на полицията за насилие от страна на клиенти, констатират проучванията на Лепин - аспект от системата, който се приема позитивно от жени като Бинта.
"Ако регистрирана секструженичка има проблем с клиент, тя може да получи правосъдие с картата в ръка", казва Бинта, като обяснява, че нерегистрираните проститутки нямат как да потърсят справедливост по законов ред.
Хадиджа, 37-годишна нерегистрирана секструженичка, която живее в бетонна сграда в един от най-бедните райони на Дакар, коментира, че ако би имала идентификационна карта, би съобщила пред полицията за преживяно от нея изнасилване.
Седнала в спалнята си, докато телевизорът работи без звук зад нея, Хадиджа си спомня нощта, в която клиент я е нападнал. Тя споделя, че е била ограбена от мъжа, който освен това я е принудил със сила да правят секс без презерватив.
Тя обаче казва, че по-скоро предпочита риска от последиците от липса на карта - сред които е и потенциален арест - пред това да изживее свързаната с картата стигма. Тя е била арестувана двукратно за осигуряване на сексуални услуги без идентификационна карта. Втория път е прекарала 45 дни в затвора. Сега тя е по-предпазлива по отношение на местата, където се среща с клиентите си.
"Когато нямаш карта, стигмата е налице, но с картата е още по-голяма", заявява Хадиджа, като подчертава двойнственото отношение на законната система, описвано от толкова много жени.
Хадиджа си спомня инцидент отпреди няколко години, когато е отишла в близко полицейско управление да уреди спор с нейния хазяин, и мъж влиза, за да съобщи, че е бил ограбен от проститутка. По нейни думи полицаите са му показали албум със снимки на регистрираните секструженички в региона.
От сенегалската Национална полиция не отговориха на молби за коментар за този инцидент.
Хадиджа споделя, че не e могла да поеме риска професията й да бъде толкова лесно разкрита публично.
"Основно съм загрижена за семейството ми. Не искам те да научават. Не ме интересува нищо друго", казва Хадиджа, която живее със старата си майка, както и с приятелка, която също работи нелегално.
Тя е част от група жени, които се занимават с просвета сред себеподобните си, като работят с некомерсиалната организация Enda Santé, за да организират срещи, да разпространяват безплатни презервативи и да споделят съвети с други секструженички в Дакар.
Дауда Диуф, директор на Enda Santé, казва, че лидери като Хадиджа са били от решаващо значение за изграждане на доверие в общността, което им е позволило да достигат до нерегистрираните жени.
По негови думи, откакто Enda са започнали доброволческата си програма преди 15 години, разпространението на ХИВ сред секструженичките в Сенегал е спаднало от повече от 20% до 5-6%. Диуф приписва този успех на мобилната клиника на некомерсиалната организация, която работи с жените според техните собствени предпочитания, осигурявайки услуги нощем в квартали, където те се срещат с клиенти.
"Работата със секструженички е нещото, което поддържа контрола на ХИВ епидемията в Сенегал", коментира Диуф. "Но реалността е, че не само общественото здраве и техническият подход, а и обществото, религията и общността трябва да се вземат предвид."
И за регистрираните, и за нерегистрираните жени, реалността, пред която те са изправени, често е еднаква: балансиране между работни места, самостоятелна грижа за деца, подкрепа за остаряващи родители, пребиваване нощем навън, срещи с нови клиенти и опити да остават в безопасност.
В съботна вечер, много от крайморските барове в Алмади, районът с нощен живот на Дакар, изобилстват от секструженички и техните клиенти. Някои жени носят карти, някои - не.
Когато Бинта работи там през уикендите, тя винаги взема и идентификационната си карта, като я крие в тайно отделение на чантата си.
"Ако можех да променя нещо, това би било да премахна снимката и адреса ми от картата," казва Бинта, която събира пари, за да отвори сервиз за ремонт на компютри.
По нейни думи, тя не иска картата да дефинира коя е и каква е.
