The end is near!
А вие слушкахте ли тази година? Ако не сте, заповядайте някои от по-важните неща, които се случиха през последните 11 и нещо месеца.
Ще започнем с лъмбърсексуалността. Възрастни, примирете се! Децата ви си пускат бради в момента. Ала спокойно - техните деца ще отмъстят за вас, когато пак стане модерно да си комунист. Както и вие отмъщавахте на родителите си за техните родители като не им казвахте, че сте част от скритата безработица.
А и децата ви няма да станат Кончита Вурст. Ако мъж с брада, облечен като жена, може да превземе световното внимание, и зелена котка може. Част от истинските герои днес са хората, които си казват, във времена, когато е срамно да си кажеш.
Но понякога наистина е по-добре да си мълчиш, нали Кобра? Кобрата ни накара да се почувстваме българи. Той падна и ние се почувствахме българи, защото няма по-сладко и лесно от оплакването, а всеки един от нас е цял олимпийски отбор в това. Също така, дори и човек да знае колко е жалко, съвсем не означава, че ще спре, както виждате.
Една от малкото забележими разлики между децата и възрастните е, че възрастните имат картбланш да се държат като деца, защото са възрастни. А понякога самите деца се държат по-пораснало от големите, както стана с Крисия, Хасан и Ибрахим. Тук само искам да ви обърна внимание, че България е държавата, където две втори места днес са по-незначителни от едно четвърто място преди 20 години. Нататък...
От поговорката "Каквото не става с пари, става с много пари" бавно пътуваме към израза "Българска работа" и случилото се с Лудогорец. Хубавото беше, че в повечето значими спортове сме в позиция на двойкари и един вид губейки не губим нищо.
Селфита. Всъщност не толкова селфитата, колкото онези програми за телефон, с които си снимаш лицето на кратко видео и после го качваш някъде всички да го гледат. Да ги наречем "селвидеа". Мислех, че няма да се появи в България, но нищо американско не ни е чуждо. Дори еболата. Още една вайръл глупост на възрастните хора. Знаете ли от коя болест трябва да се страхувате? От страха. Тая пластмасова чекия в джоба ви има достъп до всичката информация на човечеството - имайте самоуважението и психическата хигиена да я ползвате. Не че аз я ползвам - разбира се, че не, но всеки случай лицемерието ми е полезно за вас.
От друга страна пък книгите станаха аксесоар. Безспорно прехваленият четящ човек ми е мисълта тук. Ако казва колко пари е изхарчил за книги на Панаира на книгата, значи нито има пари, нито чете книги. Не казвам да не се купува литература. Казвам, че четенето не е да си го закачиш на ревера, за да те видят съседите, а да имаш мислички по разни въпросчета. И най-вече да си прилагаш знанията - едни хора така кацнаха една машинка на една комета.
Това е един от онези моменти, които те карат да погледнеш живота си по-отгоре и да си дадеш сметка кое е незначително и кое е всъщност важно. Брилянтни моменти! Това трябва да пише на Народното събрание: "Да погледнеш живота си отгоре прави силата."
25 години демокрация. Тоя разговор сте го чували, предполагам: "Как е на 25?" "Ми като 24." Въпреки това във въздуха тази година се носеше значително по-силно онова разочарование на родител от безработния му необразован 25-годишен младеж семиалкохолик. Но пък ПФК Левски стана на 100. И понеже не е хубаво да изразяваме пристрастия в подобен тип текстове, искам да ви кажа, че само Левски стана на 100 години, само Левски...
А човекът Левски едва ли щеше да се радва много, ако види как страната ни обедня. Заради липсата на правителство бизнесът позамря, парите в икономиката спряха да се въртят, после се оказа, че ни трябват още пари и в крайна сметка сега нямаме особено много пари, съответно няма да можем и да изкарваме пари, защото пари се правят с пари, а не с работа и ще берем тегло кучешко или ягоди в Испания. Нататък...
На запад пък бяха заети с друго - Айс бъкет чалъндж. Нещо като крауд фъндинг за лечение на болест. Приятно е да знаеш, че хората са готови да се изложат за доброто на човек, когото не познават, а също така и че все по-малко ги е срам от камери. Но не ги е срам да седят по 100 часа пред магазин в чакане на Айфон 6. "Днешната младеж! Чакат по една година да излезе някакъв си пусти телефон" - чувам да се казва. Така ли? По-добре да чакам 1 година за телефон, отколкото 20 години за жигула. Нататък...
Няколко неща от предни години, които се засилиха тази година.
Татуировките набраха сила през 2014. Те са като бельо, само че се перат без да се събличат. И винаги си отиват с костюм.
Науката. Стана модерно да се ликува при всяко научно достижение, да се следят страници в социалните по тази тема, да се слушат научни лидери в тубата, да се множат страстните, ортодоксални атеисти. Науката май стана... спорт?
Точно като национализма. Из цяла Европа се засили мнението, че държавата ти ще изчезне, ако в нея има малко повече хора от други държави. Байгън! Цели ята, клъстери, стада от държави са се опитвали целенасочено да заличат други държави и не са успявали, сега няколко хиляди, разбираш ли, щели. Като се съберем повече хора и ни кефи да мразим.
2014 беше скучна, което е хубаво, защото ще ни е лесно да направим 2015 яка. Все пак ако за празниците получим чорапи, поне да не са от баницата с късметите.
