Кой е твоят Отмъстител?

Супергероите са новите рок-звезди. Те са силни, смели, умни, богати и най-важното - винаги фотогенични. Защо американските момчета и момичета облечени в тесни костюми изместиха от вниманието на днешният тийнейджър традиционните герои! И до къде ни води това?

Ако има нещо, което американците да правят добре, то е да създават марка и да я продават в целия свят. Независимо дали този свят има нужда от нея или не. В този ред на мисли, супергероите са новата марка на Америка. Двата гиганта на комиксовата индустрия днес - DC Comics и Marvel, започнаха да мерят сили още преди години, когато едните направиха новия Батман, а другите - сложиха начало на дългата си сага с Отмъстителите. Да, тя даде началото си с Железния човек.

Какво всъщност символизират супергероите? За американското общество те са нещо като свръхчовеци, които могат да ги спасят от предстоящ апокалипсис или както е било в началото - от войната или чудовищата. И ако сега си мислите, че тази покварена американска нация е облъчвала поколения наред младежи със своите поп-културни глупости, ще сбъркате.

Първият супергерои, поне според историческата версия, се появява още в 19 век в добра стара Англия. Неговото име е Spring-heeled Jack и е част от поредицата Penny Dreadful. Комиксът, маскиран като вестник пълен с ужасии, започва да излиза още през 1867 година и набира безброй почитатели. В него Spring-heeled Jack, вдъхновен от реален образ, спасяващ девойки в беда в мрачен Ливърпул и Лондон, намира място до хора като Франкенщайн, Дракула, жената на Дракула, вещици, вампири и всякакви други същества. В този ред на мисли като повечето неща, които хората приписват на американската култура, и супергероите бележат своето начало в Европа.

Макар и това да не е най-точното определение! Защо? Как така защо! Според някои хора, които се пишат за по-големи разбирачи от мен, супергероите, като културен феномен, бележат своето начало едва през 30-те години на XX век и най-важното - супергероите неизменно имат суперсили непознати на човека дотогава.

В такъв случай за първи супергерой трябва да се смята Супермен, който се появява в един от първите комикси (във вида, в който човекът го познава днес) излезли някога - Action comics #1. Но къде тогава това поставя хора като Зина - принцесата войн, Тонто, Самотния рейнджър, Зелениятстършел, и по дяволите, Батман. Те нямат суперсили, но въпреки това се смятат за супергерои, тъй като вселената, в която толкова години съществуват е създадена по комикс.

И така, тогава кои са истинските супергерои - онези със суперсилите или онези, които просто спасяват невинните, макар да нямат суперсили?

Към Батман може да добавим и двама мои любимци - Железният човек и Черната вдовица. Те също нямат суперсили, а просто силни тела, готини джаджи и повече мозък. Това прави ли ги по-малко герои от останалите!? Тази дискусия, кой кой е и какъв е във вселената на супергероите, е обсъждана безброй пъти.

Особено след като създателите на първия голям комикс - американският писател Джери Сийгъл и канадският художник Джо Шустър (впоследствие продават правата на една от най-големите компании за комикси в Америка - DC Comics) биват настъпени по мазолите от Стан Лий, който прави своя линия за супергерои също през 30-те години, но под шапката на Marvel Comics, като слага началото с Капитан Америка.

Но защо американците и изобщо почитателите на комикси са толкова разстроени от тези факти? Защото г-н Лий е една хитра лисица и използва патриотичния дух на американците и разгара на Първата световна война, за да създаде своя Капитан Америка - супервойникът, който ще спаси всички ни. И това, ако не са подмолни действия!

В началото на комиксовата ера (30-те и 40-те години на XX век) DC Comics са онези, които бележат подем на пазара. Супермен, Батман, Зеленият фенер и цялата им лига на супергероите, стават толкова популярни, че само в рамките на няколко години, комиксите им придобиват коликционерска стойност, а правата за героите им са закупени от филмови компании.

Не е сходна съдбата на Стан Лий и Marvel обаче. Макар Капитан Америка, Стрелата (придобит от Marvel впоследствие след закупуването на Malibu Comics) и много други персонажи, те не успяват да настигнат момчетата от DC, които в този момент се мислят за непобедими и оставят другите да им дишат прахта.

Комиксите и супергероите придобиват култов статус през 50-те и 60-те години на XX век. Но малко след това тяхната слава замира. Въпреки това, феновете на този тип изкуство остават безброй, а комиксите с най-известните персонажи и до днес струват цяло състояние.

Комиксът от обикновена книжка с картинки, тип Пиф и Еркюл, която майка ви ви е купувала като сте били малки, отдавна е умрял. Комиксът, подобно на вестникът преди него, започва да живее отделен живот и впоследствие на пазара се появяват комикси-книги (такива са комиксите на Франк Милър - Sin City, The Spirit, 300 и култовият и до днес Watchmen на Алън Муур и Дейв Гибонс). И макар техните филми (защото признайте си, разбираш, че нещо е станало култово или бестселър, едва когато го купят за филмиране) да не са от най-добрите, то именно това са комиксите, които рязко променят представата за супергероите и комиксите въобще.

Те поставят въпроси като: „Трябва ли комиксите да разказват само за супергерои!?" Отговорът: „Не, по дяволите" - та кой в Sin City по-точно е героят и кой злодеят!? И други като: „Трябва ли супергероите непременно да са възпитани, чисти, културни, леко арогантни, но все пак забавни, и да бранят хората безвъзмездно, облечени в неудобно бельо?" Създателите на Watchmen казват твърдо: „Не!" и продължават нататък.

Но въпреки това не успява да измести идеалния образ на идеалния супергерои. Защо!? Защото е най-добре, когато работиш със стандартни, познати на обществото образи, а щом искаш да ги усложниш да градиш отгор. Така, както правят Marvel, а не както правят DC Comics!

Днес, в XXI век, любовта към супергероите се завърна с пълна сила, след като Marvel Comics решиха да направят най-дългия филмово-телевизионен сериал/франчайз в историята на киното и телевизията. Те продадоха правата си и цялото си студио на Disney, които само до този момент са направили един сериал, два филма за Тор, два филма за Капитан Америка, три за Железния човек, два за Отмъстителите, един за Пазителите на галактиката (друг огромен фрайнчайз на Marvel, който предстои да видим през август) и това е само началото.

Знам, че звучи като закана, след която няма връщане назад, но... зарибиш ли се веднъж, пускане няма. За сметка на това DC Comics все още правят нещастни, по-скоро посредствени опити да възродят вселената на своите супергерои и ако не броим Батман режисиран от Кристофър Нолан, те са онова, на което Нешка Робева вика "зеро".

Разбира се, не броим факта, че Marvel са се прецакали сами преди години, много преди идеята за перфектния сапунен сериал на кино и телевизия да им дойде до главата, и са продали правата си за Спайдърмен на Sony и за X-men на Fox. И макар сега те да си скубят косите от яд, единстените, които се кефят искрено, са феновете и Стан Лий. Който, междудругото, не пропуска да се покаже във филмите по неговите комикси. Гледайте внимателно и ще го забележите винаги.

Като заключение мога само да кажа с ръка на сърцето, че култът към супергероите никога не е изчезвал. Те са като онова простичко правило, което гласи, че нищо във вселената не се губи, а просто сменя своя притежател. Така са днес и тези тук. Дали обичате супергерои или ги намирате за повърхностни хора, облечени в чорапогащници, не е важно.

Важно е онова, което те символизират и винаги са символизирали. И за да го кажа по-ясно, ще използвам цитат от новия Спайдърмен. Там Питър Паркър казва: „Не знам дали Спайдърмен е герой или не. Дори няма значение колко хора го смятат за велик и колко го заклеймяват. Знам едно, той дава надежда на хората. Надеждата, че един ден нещата могат да бъдат различни". Ние имаме нужда от един супергерои точно сега. Затова - пуснете фенерите, надуйте сирените и устремете поглед към небето. Защото... „това не е ракета, това не е самолет, това е..."