Замисляли ли сте се защо хората спират да пушат? Отвъд кампаниите за здравословен живот, базиращи се на американските програми за проспериращ бизнес - между впрочем същите, които са инспирирали вездесъщите реклами на Camel - т.е. онези, чиято основополагаща идея е бизнес? "Защото убива". Замисляли ли сте се някога каква е същността на тази идея?
Никой не би имал наглостта да каже, че цигарите са полезни. Ако се отстраним обаче от "разумния", в смисъл на подчинение на ежедневната рационалност поглед и си позволим известна спекулация, може би ще открием интересни неща.
Ще ми се например директно да ви върна към прословутата периодизация на психосексуалното развитие, направена от виенския лекар Зигмунд Фройд. Освен че е дело на гениален и ужасно честен пред науката и пред себе си лекар, тя прави едно недвусмислено откритие - за да може да се справи с всички предизвикателства на оцеляването и развитието, на бавното усвояване на умения и нервнопсихично и соматично съзряване, човешкото същество е съпровождано на всяка стъпка в установяването на определени и правещи живота възможен функции от... удоволствие.
Прословутата периодизация се опитва да опише, при това доста систематично - ако разглеждаме нещата съвсем опростено - как във всеки етап жизненоважните за младия организъм комплексни функции се подкрепят от базисното преживяване за (сексуално) удоволствие.
Преди да бъдете скандализирани, вероятно всеки лекар и всеки родител ще си припомни бебешката ерекция. Този факт има своето обяснение - кърмачето изпитва физическо удоволствие от храненето, както и от грижите и ласките на майка си. Удоволствието е нещо важно, утвърждаващо и запазващо живота. То създава усещането за сигурност, неприкосновеност, цялост и защитеност.
Така не само подкрепя, но и прави възможен порива за развитие - по същия начин, по който малко по-късно усвояването на контрола върху сфинктерите ще бъде съпътстван от удоволствието задържане-продуциране през т.нар. аналната фаза.
В същото време удоволствието е връзка с другите - мост към общуването с майката в началото, която радостно назовява предположенията си за това какво се случва с нейното бебе ("Май си гладен?", "О, хапеш ме, вероятно си ядосан!", "Кой се е наспал?!").
Това, от своя страна, помага на бебето да свърже бурята от свръхсилни и недиференцирани соматични усещания в смислени цялости - първоначално чисто емоционално, а по-късно и съзнателно, но също и начин да се възнаграждава или наказва - родителите се радват, когато детето се "научи да ползва" гърнето и се тревожат, когато то отказва да ги "дари".
Тук вече става дума не само за това как едно тяло се развива, пораства и остава живо, но и за това как се формира една бъдеща личност - онзи в нас, който ще казва "Аз мисля", "Аз съм", "Аз избирам".
В този смисъл може би има нещо повече в основанието в психиатричните клиники да се разрешава пушенето на болни с клинична дересия и шизофрения - комплексно обяснение, което освен изследванията за влиянието на никотина върху допа-рецепторите, включва и общото усещане за комфорт и сигурност. Причината е, че оралното стимулиране събужда регресивното преживяване за удоволствие от една далечна фаза на сексуалното ни развитие, която евентуално сме успели да напуснем, но която ще остане остатъчно активна завинаги.
Пушенето е сексуално занимание, като почти всички занимания, които доставят удоволствие - като пиенето например или насладата от храната. Не са случайни в този смисъл всички хрумки, алюзии и загатнати метафори. "No smoking in bars?! What's next - no fucking?" казва героинята в култов американски сериал.
В този смисъл, пристъпвайки забраната за непознаването на удоволствието, се страхуваме не толкова, че ще се натровим и умрем, колкото, че удоволствието ще ни залее като буря, от която няма да имаме сили да се откажем и която ще ни унищожи.
Сигурно катраните са вредни, но не е ли вредна самотата, това да се живее жив-умрял или да си купуваме приложения за смартфон, които вместо нас ще четат приказки на децата ни за лека нощ? Струва ми се, че това също убива.
Липсата на удоволствие е убийствена също толкова колкото и прекомерното удоволствие. Излиза, че въпросът е не във въздържанието, а в увереността, че имаме вътрешни, едновременно достатъчно устойчиви и в същото време гъвкави, за да не бъдат садизиращо-рестриктивни, граници, които да ни възпират и предпазват. С други думи - да ни позволяват да се наслаждаваме на малки порции, без да се налага да се отказваме напълно.
Защото ние се страхуваме от удоволствието. От отношенията си с него. И затова бягаме - и никога не го познаваме.
За да бъдем благоприлични, може би е редно все пак да споменем, че има една здравословна доза мазохизъм, която ни кара да се въздържаме от удоволствието, да приемаме загубите и липсите, отказите и факта, че всичко в живота, както и самото ни съществуване, има край. Парадоксално това прави изобщо живота възможен. И това важи както за страданията, така и за удоволствието.
В този смисъл отказът от тютюнопушене може би е разумен начин да се погрижим за себе си. Не ви подтиквам да пушите, а просто към един опит да не спираме да разсъждаваме над причините си да правим определени избори и да разбираме какво стои зад на пръв поглед очевидните неща.
Защото все пак, следвайки мъдростта на психологичното познание, което казва, че зад всичко прекалено има нещо съмнително, може би е добре да си припомняме, че всеки, който твърде настоятелно държи да ни убеди в нещо, има вероятната нужда сам да повярва.
Никой истински щастлив не тръби на целия свят за това какво щастие го е застигнало.
АФторката ми харесва, искам да кажа външно е добре, с изключение на тънките устни, но те не са голям проблем. На фона на останалите идиотизми, публикувани тук, изглежда интересен текстът и. С изключение на това, че сигурно половината от "тезите" са взети от някой учебник по психология, а останалото е една голяма глупост, която тя е измислила. Цигарите са един гаден наркотик, какво удоволствие, какъв секс??? Ако си мисли авторката, че пушачите пушат, защото изпитват удоволствие от всяка цигара - дълбоко се лъже. Пушат ги, защото са зависими. Точно както наркоманите. Никотинът изкуствено стимулира отделянето на допамин и уврежда допаминовите рецептори, което води до желание за пушене, защото само така може да се "регулира" химическият баланс в мозъка. А със всяка следваща цигара се увреждат още повече рецептори и така се затваря кръгът. Затова човек пуши обикновено до края на живота си (който не е много дълъг). На алкохола и цигарите в нашето общество се гледа като на нещо отделно от наркотиците, а всъщност те са просто едни наркотични вещества. При това взимат изключително много жертви и създават редица проблеми. Много се говори за това колко проблеми създават твърдите наркотици, а всъщност ако се сравнят жертвите на хероина и цигарите примерно - цигарите определено "печелят". В същото време на тревата се гледа като на голямо зло, а тя не предизвиква такава зависимост като цигарите, нито има сигурни доказателства, че предизвиква рак толкова, колкото тютюна. Ако някой, който чете това се чуди дали да не пробва да пуши мога да му кажа да направи нещо лудо, някаква глупост, но не и да се захваща с цигарите. Хората се пристрастяват към цигарите, защото в началото им е трудно. Вкусът на първата цигара е отвратителен и затова си мислят, че никога няма да се пристрастят. И така малко по малко и един ден се оказва, че започва да им става кофти ако не запалят. Ако не направят никакви усилия да се откажат това ще продължава непрекъснато. Никой пушач не би искал децата му да станат пушачи.
Цигарите са обект на фалшифициране както и храните. Една цигара от времето преди аmerican blend, направена от ориенталски тютюни (басма, джебел......), подсилена с малко виржиния, беше цигарата, която нашите дядовци пушеха до преклонна възраст. Сегашните цигари, соусизирани и допълнени с най-малко 20% фолио (натрошен по машините тютюн, направен със смоли на фолио и нарязан) са отровни без съмнение.
По този повод припомнете си един материал от вебкафе: "Налейте си чашка коняк, седнете удобно, отпуснете се напълно, запалете си цигара и чуйте............. http://www.webcafe.bg/id_80741852
"Преди да бъдете скандализирани, вероятно всеки лекар и всеки родител ще си припомни бебешката ерекция. Този факт има своето обяснение - кърмачето изпитва физическо удоволствие от храненето, както и от грижите и ласките на майка си. Удоволствието е нещо важно, утвърждаващо и запазващо живота. То създава усещането за сигурност, неприкосновеност, цялост и защитеност." Това обяснение е натамънено за момчетата, ама другата половина от бебетата - момичетата ? Нещо май куца дадения пример? Няма да мисля, че е сексистка статията само заради това. Просто от тук на сетне не ми е интересно вече, защото нещо е недоизпипано.
Фройд е бил откачен,извратен дъртак и наркоман.Не отричам известния му принос в науката,но повечето му идеи са си направо малоумни.Както и респективно цялата статия.Такива гнусотии може да измисли само извратения му наблъскан с едипови комплекси мозък.
„Фройд е бил откачен,извратен дъртак и наркоман.....................” Кратко и ясно. Във филма „Бялата стая” имаше такава реплика – „Няма какво да четеш Фройд! Възложено ти е да напишеш статия в която да заклеймиш и разгромиш Фройд, а не да го оборваш с аргументи” Цитирам по памет.
"Не са случайни в този смисъл всички хрумки, алюзии и загатнати метафори. "No smoking in bars?! What's next - no fucking?" _______________ .. no fucking in bars. Леко грешно си го схванала предвид "героинята" и "култовия" сериал. Както и да е, и за тия глупости ти плащат?
Хм, повечето, писали са прави-не е кой знае какво удоволствие. Пуша около 12 цигари на ден и само 1-2 от тях с удоволствие(или по-скоро, удоволствието е в резултат от задоволяване на никотиновия глад/както каза Боби/) А иначе, авторката можеше да ни убеди във вредата от цигарите и без да намесва Фройд. Щото- Удоволствие = на секс??????? Ужас. Ся, като се кача в колата си(много обичам да шофирам) ми става мноо готино-скорост, хубава музика...природа-кеф ти казвам. ЩО НЕ СЕ НАДЪРВЯМ????? А?
Откакто се запознах с математиката насериозно преди много години постоянно се връщам към един страх, в който няма (май никакви) Фройдистки елементи - страха, че вид, който дава доверие и счита за авторитет специалисти необучени на прецизност и завършеност в мисленето сам си копае гроба, а аз имам "щастието" да съм от този вид и да не мога с персоналните си усилия да променя това в глобален мащаб. Говоря за психолозите разбира се! Ако инеженерите и учените на нашата цивилизация разсъждаваха така безпосочно, безконтролно и напълно хаотично, хвърляйки под надслова аргументи полумнения и полубълнувания - тогава например щяхме да караме коли с квадратни колела или най-вероятно щяхме още да седим по клоните на дърветата в джунглата и да се опияняваме от собствената си "умност" следвайки неосъзнати емоционални изригвания считайки ги за изблик на интелигентност.... Няма да говоря за пушенето, защото при безмсилието на подобно изказване като тая статия просто няма смисъл да се коментира онова, което уж й е тема ама и това не е ... Иде ми като Бойко да пратя такива хуманитарни специалисти да садят картофи и да гледат прасета - там от тях може да има някаква полза.
Макалистър + от мен.
Злобни сме, Джачинта, защото сме рожби на насаден в нас болшевишки манталитет. Започваш не с аргументи, а с нападки, закани (ще ги пратя да садят картофи.......) до физическо унищожение, ако имам власт – защото жертвата има нахалството да не мисли КАТО МЕНЕ!
Злобни?!? Не, няма злоба в това, за съжаление има отчитане на баланса на легитимността на мненията в обществото - ако се приписва авторитет на цели области изградени върху пясък (според мен дори трябва да се каже - въображаем пясък), тоя авторитет се отнема от други. Тъй като приемам дефиниции на авторитет-легитимност в обществото за изчерпаеми и измерими това ме касае. Крайността идва от самата идея за авторитет - нещо, което има влияние върху мисленето/отношението и следователно косвено върху действията ти, асоциациите ти - те са крайни поради физическата ограниченост на индивида във времето и пространството и като е тъй в моите очи някой заменя част от крайния обем на кофата съдържаща разума ни като социум с bullshit и това се приема за нормално. Злобен ли съм след като се изказвам остро срещу практика, която считам за опасна? Ако приложим същото в област, където по-лесно ще намерим общ възлгед, например разпространението на силни наркотици - злоба ли ще е острата критика срещу дилърите им? Е, в такова положение се чувствам и намирам придаването на авторитет на измислени хуманитарни специалности за поне също толкова опасно, колкото силната дрога.
Това не е болшевизъм, нито е реакция на мислене, което не е като моето. За съжаление опираме до дефиниця на мислене, която хич не бихме могли лесно да дадем, но явно според моята това не е мислене, а хатоичен и неовладян емоционален процес облечен вероятно в диплома за висше образование. Толерантността не е универсално добро - ходи толерирай раковите клетки в тялото си - ще го нарпавиш ли? И в случая за мен толерантността към подобно мислене би означавала приемане му за мислене - т.е. приемане, че аз шимпанзето и горилата сме един и същи вид - не сме. Те имат място под слънцето и бих умрял, за да го защитя, но не бих пощадил никого, който се опита да ме унбеди, че шимпанзе може да бъде равно с мен в реалма на човешкия вид.
Аз пък намирам коментара на Джачинта за злобен. Както и модерната теза, че всеки несъгласен с дадена статия е "хейтър" и "плюе".....
Подкрепям второто изречение на Оня и изцяло мисля като Макалистър.