Камшикът изсвистява във въздуха, сервитьорката извиква, а клиентът се смее и се свива от болка едновременно. Добре дошли в кафене "Мазох", разположено в украинския град Лвов, който тази година е домакин на европейското първенство по футбол. Една от по-непознатите особености на този град е, че той е и желана дестинация за любителите на болката.
Населеното място, разположено в западната част на Украйна - и домакин на мачовете от Б групата на Европейското, е било някога дом на Леополд фон Захер-Мазох (1835-1895), известен с романа си "Венера в кожи", от който произлиза и терминът "мазохизъм".
И болката не е само от футболни поражения
Произходът на мазохизма, официалната дефиниция за който е изпитване на сексуално удоволствие от физически или емоционален тормоз/болка, е по-малко познат в сравнение с този на неговия антипод - садизма, получил името си от френския писател маркиз дьо Сад.
Ала докато на Сад са посветени безброй книги и филмови продукции за нестандартния му начин на живот и сексуалност, дори в самия Лвов, който преди е бил част от Полша и Австрия, Мазох е сравнително непознат. Няма нито една улица, кръстена на този автор, а името му не се споменава в пътеводителите за града.
"Лвов е консервативен град. Има си време за всичко," заявява кметът на града Андрей Садовий със скована усмивка. "Мазох е интересна личност, основоположник на цяла доктрина. С развитието на града ще се появят нови улици и може би една от тях ще носи името му".
"По-скоро се гордеем с него," добавя Любомира Крил, управител на книжарница. "Той е оставил своята следа в литературата, ала украинците не го взимат присърце, защото баща му е австриец, а самият той е писал на немски и е напуснал Лвов много млад".
И все пак интересът към идеолога на мазохизма е доста голям
Въпреки това, Мазох си остава любопитен автор за читателите: двете най-големи книжарници в Лвов - Ye (Да бъдеш) и Litera (Буква) редовно регистрират недостиг от неговите книги в магазините си.
Връзката между Захер-Мазох и Лвов, който по времето на писателя е бил известен като Лемберг, става ясна в някои от неговите поеми и романа "Венера в кожи". Един от основните персонажи в тази книга е "вдовицата от Лвов" - полското име на града, използвано в някои от преводите на произведението. В него пък се разказва как въпросната вдовица измъчва разказвача по негово желание.
Както той пише: "Ако не мога да се насладя на пълното и безусловно щастие от любовта... тогава искам жената, която обичам, да се отнася зле с мен, да ме предава, и колкото по-злонамерено го прави, толкова по-добре. Това също е удоволствие".
Точно този тип екзотично удоволствие е изложено на показ в кафене "Мазох"
Когато заведението отваря врати през 2008-а, "всички четяха "Венера в кожи" в метрото и автобусите," спомня си Илона - една от доброволките на Евро 2012.
Гостите на кафенето биват посрещани от статуя в цял ръст на Захер-Мазох.
Декорът в кафенето е чувствен, изпълнен с метални отливки на гърди и пениси, малки кресла, закачени с вериги за тавана и менюта, покрити с пух. На телевизионния екран в заведението се редуват еротични филми, новини и клипове от класически филми.
Менюто пък предлага "оргазмични" десерти и коктейли с имена като "фелацио", "мляко от женски гърди", или "мазохито". Ала сервитьорките са тези, които съживяват любимите практики на "добрия стар Леополд", както го наричат в тези среди.
Специалитетът на заведението е вързани очи, кубчета лед и камшик
Една млада жена от Киев, дошла в кафето с две приятелки, си поръчва "специалитета на заведението". След това една сервитьорка идва при нея, слага й лента на очите, прошепва няколко провокативни думи в ухото й, плъзва кубчета лед по гърба и между гърдите й, налива алкохол в устата й и я удря с малък камшик. Клиентката и нейните приятелки избухват в неудържим смях.
Група фенове на немския футболен отбор също решават да опитат от сладкото наказание.
26-годишната Оксана Волошин, която работи в кафе-ресторанта през последните шест месеца, е най-активната сервитьорка и с готовност задоволява всеки, който иска да си играе на роб и господарка.
Нейните "жертви", наведени над облегалката на стола, трябва да повтарят силно всичко, което тя им заповяда, в ритъма на всеки удар от камшика: дали ще е "мяу" или "аз съм секси и го знам" е неин личен избор.
"Тук ние бием с клиентите си с камшик и на тях това им харесва," заявява горди Волошин. "На всичкото отгоре, колкото повече ги бием, толкова по-голям бакшиш ни оставят накрая".
След последното изречение сме сигурни, че ако някога подобно кафене отвори врати в България, то със сигурност ще е в Перник. Но дали там ще използват камшици или винкели, не смеем да гадаем.
