На фона на набиращите скорост преговори между САЩ и Русия по отношение на Украйна и по-широката рамка на променящата се среда международните отношения, става все по-актуален и дебатът относно гаранциите по сигурността на Украйна.
Една от тях е евентуалното разполагане на мироопазващи сили.
Въпросът е особено деликатен и сложен, тъй като изисква разбирателство по редица въпроси - колко голям да бъде този корпус, с какъв мандат ще действа, кой ще допринесе със свои сили, кой ще го финансира и екипира и не на последно място - с какви правомощия ще бъде.
А за да се стигне изобщо до обсъждането на тези неща, вече трябва да е имало някаква форма на съгласие от двете враждуващи страни. Нещо от което са твърде далеч в момента Украйна и Русия.
По тази причина е рано да се обсъжда подобна тема, която към момента става причина единствено и само за излишно политизиране и повод за нагнетяване на напрежение.
Дори у нас някои политици побързаха с коментарите, че няма да допуснат изпращането в Украйна на български войници, които да се бият и умират там.
Ясно личи, че липсва разбиране на концепцията за опазване на мир, а политиците я бъркат с тази за налагане на мир. Две доста различни неща.
Затова е и хубаво да се знае какво представлява мироопазване.
Какво е мироопазване и мироопазваща мисия?
Всички сме чували за така наречените "сини каски". Те са се превърнали в нещо като символ на различните мироопазващи мисии по света през десетилетията.
Институцията, която е задала общите рамки, е ООН и тя определя мироопазването и съответно мисиите като основни инструменти по пътя към постигането на траен мир непосредствено след спирането на активната фаза на военен конфликт.
••• Великобритания е една от страните с готовност да изпратят миротворци в Украйна:
Има различни видове мисии в зависимост от своя състав (военни и/или полиция и цивилни), както и в зависимост от задачите за изпълнение. Някои могат да са само с наблюдателен характер, други да служат като буфер между враждуващи страни, трети да изпълняват хуманитарни функции и такива по опазване на реда и обучаване на местни сили за сигурност.
Три са основните принципа на действие:
- Съгласие на враждуващите страни;
- Безпристрастност;
- Употреба на сила само при самоотбрана, освен ако в конкретния мандат не са посочени други случаи.
За да може ООН да разгърне мироопазваща операция, трябва да има мандат от Съвета за сигурност. В случая с войната в Украйна Русия е както страна в конфликта, така и постоянен член на Съвета със сигурност с право на вето.
Към момента ООН има общо 11 активни миротворчески мисии из света, които се финансират със средства от членовете. Най-големите донори на мироопазващи операции са САЩ, Китай и Япония.
От друга страна страните с най-голям принос на персонал са Бангладеш, Непал, Индия и Руанда.
Кой друг може да разполага мироопазващи сили?
ООН не е единствената организация, която може да го прави. Мисията на НАТО в Косово е с миротворчески характер според международното право, както и тази на Африканския съюз в Сомалия, която приключи в края на 2024 г.
И двете са с мандат на действие от Съвета за сигурност на ООН, което винаги е важно условие и дава международна легитимност и протекция на дейността на миротворците.
Мандат на ООН обаче не е задължително условие. Европейският съюз има редица действащи военни и цивилни мисии с мироопазващ характер в Косово, Мозамбик, Централноафриканската република и други места. В случая ключово е съгласието на страната домакин.
Русия също доскоро имаше миротворчески корпус в Нагорни Карабах зарaди конфликта между Армения и Азербайджан. Руските сили бяха там по силата на съгласие между двете враждуващи страни.
Какви са предизвикателствата и проблемите пред мироопазващите сили?
През годините те са се доказвали като ефективно средство за изграждане на мир, но са немалко и случаите на провали. Имало е моменти на отказ или невъзможност за намеса за защита на цивилни, както е по време на геноцида в Руанда, имало е и много обвинения в извършването на сексуални и други престъпления от миротворци.
Винаги проблем представляват и бюджетните ограничения, липсата на екипировка и адекватно обучение.
Не на последно място остава и проблемът със съгласието. ООН може да разреши мироопазващи операции само със съгласието на воюващите страни. При отсъствието на такова - особено често срещано, когато правителства са тези, които извършват насилието - цивилните страдат, докато ООН остава с вързани ръце.
Какво значи това за Украйна?
Именно съгласието ще бъде особен проблем в случая. Вариант за миротворчески корпус с мандат на ООН е трудно постижим, имайки предвид категоричната позиция на Русия и правото на вето в рамките на Съвета за сигурност.
Русия като агресор и по-силната страна в конфликта няма интерес за разполагането на каквито и да е миротворци, особено имайки предвид промяната на баланса на силите в НАТО и преговорите със САЩ, които без съмнение накланят везните в полза на Москва.
С помощта на администрацията на Доналд Тръмп Кремъл вече е в позиция да налага условия и да не прави отстъпки.
••• Прочетете повече тук за отношенията между Русия и САЩ в момента:
По същата причина още по-сложен би бил и въпросът за разполагане на сили на НАТО или части на европейските държави.
САЩ за момента категорично отказват ангажимент за принос към подобна мисия, докато европейските държави тепърва ще изпаднат в сериозни спорове кой ще финансира и екипира евентуален корпус от няколко десетки хиляди души, които да бъдат изпратени за гарантиране на мира в Украйна.
За момента обаче подобен дебат е повече от от излишен. Реториката и отношението на двете воюващи страни показват, че те към момента имат по-скоро готовност да продължат да се бият, отколкото да спрат.
