Тренирани като всички ни да оцеляват в екстремни условия, хората минават стълбите към един от входовете на стадиона с лекотата на Дидие Кюш. Какво толкова, че никой не се е напънал да ги почисти от снега - превърнали са се в минискиорска писта, която всеки бивш или настоящ спортист може да преодолее с известна доза настроение. Тук обаче започва разлюбването на идеята да запишеш хлапето си на някакъв спорт точно сега.
Вероятно чак по първа пролет ще бъде издухан и прахолякът от тавана на кабинката на охранителите. Тя е под стълбите в сградата и фокусираш черния слой на път за залите. Не че очакваш да свети като на Сан Сиро, но чак пък и мръсотия там, откъдето минават предимно хора с "отворени" бели дробове... Деца, които свикват.
Понеделник, ранния следобед, по коридорите на Национален стадион "Васил Левски" е празно, хладно и мрачно между жълтеникаво-мътните стени. На места олющени, влажни, пропукани или надраскани с неловки надписи като "Мило, обичам те", както и обичайните свастики. Познатата миризма.
Ако си тренирал нещо си някъде у нас професионално през 90-те, спомените ти може да не са свързани само със задъханото хилене в шест часа сутринта, когато за наказание, че си саботирал режима, обикаляш стадиона. Освен на йодасепт и гелове за ставни болки, паметта ти ухае на мухъл. Вижда се и една кофа, покрай която тичаш феърплейски по време на тренировка - събира течащата вода от тавана на залата.
Петнайсет години по-късно е същото. Тук-там следи от течове, които ще рукнат със стопяването на снега. В края на миналата седмица се появиха снимки на паднала част от таван в закритата лекоатлетическа писта, в която имало и деца. Доста от останалите 14 зали не са в по-добро състояние.
Надупчени тавани с подаващи се електрически проводници и плезеща се минерална вата, вредна не само според параноиците, но и Международната агенция по изучаване на рака. Спортни уреди, облепени с лейкопласт и изпочупени огледала - като остри останки от запорирани имущества на семейства, в които е кипяло домашно насилие.
В залата по фехтовка - както си трябва - тренират деца от отбора на "Левски". Никой спортувал не би се трогнал от гледката. Ентусиазмът и мазохистичният хъс обикновено убиват момичешкото мрънкане от лошите условия. И ако наистина като дете си се пребивал от любов към спорта, едва ли ще потръпнеш от страх при мисълта, че ще ти падне някакъв таван от гипскартон на главата. Когато обаче си родител, от дежавюто в залата не ти става много сантиментално.
Нормално е било за моето преходно поколение, ходейки на състезания навън, да изпитва добронамерено умиление при вида на местата, в които тренират другите. Прибирали сме със завещаната от соца селска гордост, че подготовката в неравни условия е каляваща. Но не бихме могли да виним децата си, ако отказват да тренират в западащите зали, които сме им оставили. Освен ако не сме съгласни да го карат като нас - на мухлясващ ентусиазъм.
Петнайсет години по-късно имам премиер, който в края на 2011-а заяви, че за 12 месеца е направил повече за спорта, отколкото през последните 22 години. Изтъквайки не само новата си многофункционална зала, но и помощта към детско-юношеския спорт "със стотиците площадки, писти, зали, които изграждаме". Прекаляването с хвалбите явно не му позволява да придобие и бегла представа за разрухата, която хрущи под седалките на националния стадион. Няма логика в в другите и в провинцията да е по-спретнато.
"Арена Армеец" е чудна и явно предостатъчна, за да се натъпче Борисов с надутост до гушата, че е направил нещо генерално за спорта (макар че там до момента повече пеят, отколкото спортуват). Да го изпреварим с редовното му изказване, че рушенето не е почнало от ГЕРБ - и ще е прав.
Но ако амортизацията ще продължава за сметка на градежа на нови спортни съоръжения, включително прословутия нов национален стадион, сегашният или трябва да се срине, или вътрешните му органи да се закърпят бързичко. Ако сега трябват 10 милиона за ремонт (по думите на шефа на НСБ Петър Божилов), после ще трябват 20-30.
Просто мястото ще заприлича на комплекс за рецидивисти. Но на който не му харесва - да тича за здраве по магистралите.
