Раят би трябвало да е всяко място, от което виждаш и чуваш морето. Обратното е да знаеш, че е съвсем близо, но огледаш ли се, първо виждаш бетонно чучело. И - в по-добрия случай - отнякъде долитат звуци на бормашина (можеше и да е чалга). Юни е, води се за туристически сезон, и въпреки липсата на кой знае какъв наплив, е редно да издребнеем до коя точно дата може да не се цупиш, че ти влиза прах в очите и гърлото от строителството. На 15-и сутринта, точно месец след като забраната е в сила, се сваля скеле, шумът от което не може да събуди само контролните органи.
Дори не говорим за отдавна изчанчени места като Слънчев бряг (поздрави на Цветанов*), пред които и градче Lego изглежда с по-сериозна и премерена архитектура. Бяла, между Бургас и Варна, можеше да прилича на всяко спретнато морско кътче, на каквото всеки от нас вече е бягал извън България. Малки къщи с малки веранди и красиви градини, в които свободно се промъкват ухания на току-що вдигнат от тигана сафрид, анасон и липа, разсейваща мириса на лосиона против комари (дето иначе те стряскат посред приспивния коментар на Петър Василев).
Има и такива къщи в Бяла, доста от тях засенчени от ненормално високи сгради - поне ако броим позволените до 10 метра. Малки островчета, където единствено можеш да ходиш бос, като добри рисунки между полузавършени черноморски чертежи и мрачни соц драсканици. През 2012 г. машината на местния еснафски капитализъм продължава да инвестира в кутийки с евентуална гледка към морето, а не в цялостния облик и инфраструктура на място, където би се изнесъл за няколко месеца - или поне би помечтал за това.
Разбира се, че никога няма да имам имотче на морето и в тоя случай защо да ми пука какво му правят. Когато обаче видиш, че на човек, който е хвърлил пари, години и емоции да си построи такова, му се налага след 22 ч. да води словесни битки с майстори с флекс през оградата си, ти става бая облачно на летния идеализъм.
Вчера вътрешният министър любезно посочи, че трябва да има стратегия за развитие на курортите (тепърва?) и в никакъв случай да не се прави компромис с екологичната сигурност. В същото време и последните места, удобни за отегчени от дискотечни ваканции работохолици, се превръщат в столичен квартал. Чиито сгради, ако наистина бъдат напълнени, 90 процента от народа трябва да се реди на опашка, за да стъпи на пясъка. Едва ли ще се нанесеш в хотелски комплекс, за да джиткаш до Кара дере и Иракли.
В Бяла има всичко на всичко два плажа, между чиято площ и бъдещия капацитет туристи/наематели/собственици на апартаментите във въпросните жилищни сгради (таргетирани към руснаци) няма никаква логика. Така че единственото, което обяснява строежите, е прибирането на едни пари за разрешителни.
Не е ясно в какво се инвестират те, след като в центъра на градчето не можеш да видиш цветя, нито пък истинска детска площадка, а не поредния бутафорен надуваем замък. Пазарът е две-три сергии, магазините са типично провинцилани (не и цените). Само алеята към плажа е ъпгрейдната, но в края й едва сега лениво се копае малка градинка. Достатъчно работа има само за строители, младите ходят да поспортуват, какво друго.
По думите на собственик на къща в града, заради хаоса с парцелирането и определянето на улиците, канализацията минава и през частни имоти и не е ясно какво става в случай на авария. Разстоянието между строежите също не се спазва, още по-гъсто са паркирани бебешките колички и чувалите с отпадъци - друга закономерна гледка, в която се спъва настроението ти преди да слезеш на плажа.
Не че не е смехотворно, че всеки път, в който сме на нашето си море, документираме негативните фрагменти като девици, които за пръв път виждат гол мъж и той прилича на миризлив горски трол. Но нали тъкмо срещу това протестираме хората, които искаме да се търкаляме и в природата, а не на матрака в някой розов хотел. Истината е, че соцфасадата и на повечето малки морски градчета, през които минаваш, е окончателно замаскирана с шарена грандомания, а не с прекрасни алеи и къщи с поносими за лиричната ти нагласа размери.
Не беше невъзможно една страна да направи дори от толкова семпла плажна ивица привлекателна дестинация и за нейните граждани, вместо алчно да я превръща в нарицателно за сбърчен нос. Да ни извинят архитектите на морето, че постоянно не им го харесваме, но поне така се разбира, че все още някои от нас обичат да припарват до там.
