Забелязала си, че мъжете винаги се връщат при онези жени, които са ги направили сами да си говорят?
При това сценарият е толкова един и същ, че на такива каки като мене, дето бая лош емоционален театър им се е разигравал пред очите, направо им е писнало да го гледат.
Знам много добре какво правиш, ако ти се случи да не си предпочетената.
Когато тоя твой толкова изневеряващ, незаменим и единствен любим, след всичкия рев, дето ти е изревал на рамото, след купищата клетви, че е най-големият глупак да те загуби, заради „тая“, след самосъжалителните монолози, че не те заслужава и ти си богиня пък той е един мизерник, тихомълком си подвие навирената опашица и току се прибере... при нея.
А ти? Ами ти ревеш, псуваш и заплашваш, че Бог си знаел работата, пак ревеш, пак псуваш, пак нещо с бог, пак ревеш, ревеш, ревеш...Ако спреш до реването и псуването, пак добре. Ама не спираш. И само отнякъде нещо да ти напомни на него и неговата или пък да вземеш да ги зърнеш отнякъде някъде си, се спихваш като стафида.
Нито аз, нито която и да е препатила като мен може да ти спре сълзопотока. Първо, защото трябва да си се наревеш! И второ, гадното чувство на изоставената има гнусния навик да се връща многократно.
Защото още ти пука, затова.
Имам една приятелка - от тия адски готини приятелки, дето си ги носиш през годините и са ти като сестри. Красива и умна е, живяла е в щастливо семейство, има образование и талант, възпитана е. Някога мъжете й се лепяха като мухи на мед – ходеха подире й и точеха лиги, наистина. Можеше да бъде с когото си поиска и когато си поиска.
И беше. Докато не срещна Него. Отиваха си някак – и двамата готини, занимават се с изкуство, печелят добре, имат широк кръг от приятели. Ожениха се след няколко години, роди им се дете. Всичко си изглеждаше супер – по едно време тя отново започна да работи усилено и работата й я радваше. Той се гордееше с кариерата й. Като гугутки си живееха – заедно, приказват си, смеят се на техни си неща, пътуват... Кой да ти подозира, че от известно време паралелно с домашния живот момчето си имало и друг – по-любовен. По нищо не си личеше, честно! Нито сексът им секна или намаля, нито започнаха да се карат, нито някой на някого спонтанно взе да се дразни за дребни работи.
Историята се разплете по класически - странни есемеси, които пристигат в ужасно неудобно време и на които той отговаря от тоалетната.
И кратки телефонни разговори, проведени от балкона или по време на странните му дъъълги хвърляния на боклука късно вечер. Целият този битов цирк изведнъж се оказа посветен на момента с нежното прошепване „липсваш ми“ на някаква, дето в момента е „голямата любов“. И целувка за лека нощ, разбира се. И обяснения как сега с почти погнуса ще си легне при жена си, ама то заради детето, нали... и понеже я уважава, тя не е лош човек, даже направо е готина, ама... „между нас всичко отдавна умря“.
Накратко, класиката се случи. Любовница и последващите след нея признания, откровения, разговори, сълзи, тихи и по-шумни обвинения. Това естествено премина в агония и година по-късно – в раздяла.
Момчето заживя с онази, дето му липсва, докато хвърля боклука нощем. За около три месеца. След нея дойде втора, трета...
Моята приятелка и мъжът й така и не се разведоха, но и не заживяха отново заедно. Преминаха в някакви болнави и изродени отношения – като брат и сестра, като любими братовчеди, приятели от детинство.
Споделят си разни неща, грижат се един за друг по един постоянен, макар и доста лимитиран начин. Наблюдават внимателно да не наранят детето си, което така или иначе си се нарани само, защото не е глупаво и безчувствено.
Междувременно мъжът оформи живота си по тийнейджърски. Така и досега.
Настоящата му приятелка, на която може да е татко, вече е нещо като ветеранка с трите години, в които му е „сериозно гадже“. Живее при него в апартаментите, които наема и кара колите, които й дава. И които си прибира като наказателна мярка, когато се поскарат. Пък те редовно си се карат.
При това шумно – цялата им приятелска общност разбира, че тя е „малка мръсница“ и че нищо не може да оцени с „простия си мозък“ и че той е един „нещастник, дето не му става“. Започва обичайното преразпределение на благата – тя си събира парцалките и напуска с двата си куфара, той си прибира колата, телефона и бижутата, които тя не е успяла да изнесе в бързината.
С всяка такава раздяла моята мила и скъпа приятелка се надява, че момчето ще се върне. Ще оцени, сравни и премисли. И чака.
Раздялата с „малката мръсница“ обаче трае месец-два. Мъжът, нали наближава петдесетте, почва да мисли за самотата в старческия й вид. Виси си в самотните нощи пред телевизора, налива се с уиски, гледа мачове и в мътното му съзнание се появява първо образа на бившата жена, Голямата голяма любов.
В такъв миг, в тишината на собствената си празна пияна глава и миши страхове, всеки изоставен и самотен мачо е способен на страшни жестове. Например, звъни ти в три през нощта, за да ти каже, че само теб е обичал и така ще е каквото и да става! (Да, много благодаря, и?!) После се разплаква (оффф...).
След това фъфлейки те пита „кажи ми честно, аз боклук ли съм?!“ (ахаааа, онази му е казала, че е боклук...). А когато с цялото си сърце като майка орлица възкликнеш „ама как?! Нееее, ти не си боклук!“ (признай си, че така правиш!), той се разридава и разсополява и някъде там между гъгненето и храчките успява да ти каже „Много те обичам“ , „Не те заслужавам“ и „Нямам право да ти се обаждам на теб, след всичко, което ти причиних...“.
Точно така е – не те заслужава и няма право да те притеснява, ти това си го знаеш, репетирала си как го посичаш с думи и трясваш телефона, ама...
Ама това „много те обичам“ така гали ухото ти, че си склонна да седиш и да му слушаш пиянските изпълнения до разсъмване.
Слушай, слушай! Хлипай щастливо, че когато страда, се връща към теб! Недей да спиш, съсипи се, отиди на работа с кървясали очи, но стоплено сърце, гледай си през пет минути телефона дали не ти е пуснал съобщение, мини на диета, изчисти у вас и изобщо почвай да се подготвяш за триумфалното му завръщане в твоите обятия!
Щастлива си, готова си да простиш всичко, защото той нали така искрено съжалява, и само чакаш да ти звънне и плахо да те попита дали не може да се видите и... дали да не си донесе някои неща при теб.
Знаеш ли какво, мила моя?! Този твой Незаменим Любим Вълшебен не просто няма да се върне. Той, дори и когато така сърцераздирателно ти свири по душевните цигулки, просто иска да си подсигури гърба – да знае, че все още някъде там някой го обича наистина. И да, съвсем искрен е, когато ти циври в слушалката или идва да ти дращи по вратата – в този момент той е истински нещастен. Но все така със слаб ангел, мила моя, не го забравяй!
Да ти кажа ли какво става след това?!
След телефонния разговор с теб й звъни на нея. Прави го, за да й каже, че край и че тя е най-боклучавия болук на боклуците! Тя го псува, казва му, че за нищо не става. Той се вбесява пак. Скарват се на ниво употребена проститутка и неплатил за услугата моряк. Тряскат си телефоните...
И незнайно как и защо той отива при нея, измъква я от приятелката/майката/квартирата да се разберат и... се разбират. Така добре се разбират, че на другия ден тя отново се пренася при него. И там я чака по-нова кола, по-скъпо бижу, билети за пътуване и... де да знам, нещо, дето обича да яде примерно. Постарало се е момчето – нали си е взел дозата адреналин и отново си е спечелил тая, дето го прави на маймуна. Поне до следващия път.
Пък ти... Ами ти ще разбереш последна. Докато готвиш поредното му любимо нещо в очакване да ти се материализира в рамката на вратата, ще мернеш новата им „гушната“ снимка във фейсбук, ще ти звъннат да те информират или просто ще си дадеш сметка, че нещо отново е зачезнал. И какво?! Пак ще ревеш, пак ще се кълнеш, че край, пак ще псуваш и разчиташ на оня дърт пергиш на небето да ти оправя сърдечните отношения.
Ма я моля ти се!
Нека ти кажа какво се случва с прекрасната ми приятелка. Изгуби тринайсет години от живота си да се надява въпросният мъж да я оцени и да се върне. Преживя всичките му любови и раздели. Радваше се на всяка проява на здрав разум, когато разбираше за поредния, този път „окончателен“ скандал. И глътваше поредната крастава, гигантска жаба с новината, че влюбените отново са заедно.
А можеше да си позволи да обикне друг. И да бъде истински обичана, като жена.
Всички мъже искат да се оженят за добри момичета. Но после нищо не им пречи да им скачат по главите, забавлявайки се с лошите. Какъв е изводът? Ами бъди лошо момиче!
Не му вдигай телефона, за да му изслушваш самосъжалителните монолози. Не му готви любимите неща и даже изобщо не готви. Не му пести парите и не се прави на силна. Присмивай му се, когато можеш и го унижавай.
Понасяй обидите му, но го обиждай на свой ред. Показвай му ежедневно, че никога и за нищо не си му сигурна. Бъди пълен гьон сурат. Изисквай, хленчи и мрънкай, изпадай в лоши настроения и рядко го дарявай с хубави, за да мечтае за тях. Не му съчувствай. Не вярвай. Не си позволявай да те види слаба и уязвима. Прави си каквото си искаш. Притеснявай го за пари, за отговорности и обещания и не му прощавай и на земята да се влачи...
Само че... играе ли ти се тази игра? И заслужава ли си?
По-добре се погрижи за себе си. Обикни се, прости си и вземи се харесай най-после. Не му давай повече да паразитира върху добрината ти. Не му подарявай съня и нощите си. Не консервирай любовта си и не чакай. Дай всичко това на този, който ще ги оцени. Сигурна съм, че ще го намериш – и той в момента някъде те търси...
