В света има проблем с отпадъците - два милиарда тона твърди битови отпадъци се генерират в световен мащаб годишно, според Световната банка - еквивалентно на теглото на Голямата пирамида в Гиза, в боклук, всеки ден.
Тъй като градското население продължава да расте, някои градове се надпреварват да се справят. Мнозина се обръщат към новите технологии за рентабилни решения за почистване на отпадъците.
Глобалният пазар на управление на отпадъците процъфтява като резултат, като се очаква да достигне 530 милиарда долара до 2025 г. от 331 милиарда долара през 2017 г., според доклад на Allied Market Research.
Градовете, които се занимават с проблемите с отпадъците, имат най-добрия шанс да избегнат тежки дългосрочни последици, казва Рикардо Цепеда-Маркес, директор на отдела за твърди отпадъци на C40 Cities, глобална мрежа от градове, ангажирани със справяне с климатичните промени.
Отпадъците, които остават несъбирани, могат да доведат до запушени канализации, наводнения и разпространение на водните болести. Органичната материя, изхвърлена на сметищата - където й липсва въздух, за да се разложи бързо - генерира метан, ускорявайки климатичните промени.
Копенхаген, Дания, наскоро откри своята иновативна електроцентрала за енергия от отпадъци, известна като Copenhill или Amager Bakke, която е покрита с изкуствена ски писта.
Заводът, който гори отпадъци вместо изкопаеми горива, е в състояние да преобразува 450 000 тона боклук в енергия годишно, доставяйки електроенергия на 30 000 домакинства и отопление до 72 000.
Въпреки че все още произвежда вредни емисии от изгарянето, градът планира да инсталира система за улавянето на въглерода, отделен от процеса на изгаряне, и след това да го съхранява или да намери търговска употреба за него. Като улови иначе неизползвания ресурс, това също ще помогне на града да се отдалечи от своята зависимост от изкопаеми горива.
"Вместо да поставяме отпадъците навън в голямо депо, ние използваме отпадъците, за да произвеждаме енергия за отопление и електричество по най-ефективния начин, който в момента е наличен", казва кметът на Копенхаген Франк Дженсън.
"Ефективното изгаряне на отпадъци доставя централно отопление за 99% от сградите в Копенхаген, така че ще премахнем замърсяването от въглища и нефт", добавя той, като помага на столицата да постигне целта си да е първият в света въглеродно неутрален град до 2025 г.
Градове като Адис Абеба в Етиопия, Шънджън в Китай и Ханой във Виетнам експериментират с подобни инсталации за отпадъци към енергия.
Но Цепеда-Маркес предупреждава, че тази технология има своите граници. Градът се нуждае от солидна инфраструктура и силна система за събиране на отпадъци, която вече съществува, преди да може да извлече ползите от такива централи.
"Много глобални градове на юг, с лошо управлявани системи за разпределение на отпадъците, очакват, че при идеалното изгаряне или съоръжение за енергийна употреба всичките им проблеми ще изчезнат", казва той. "Но ако имате счупена система, няма технология, която да я поправи."
Други градове започват работа още от улицата, като използват изкуствен интелект и автоматизация за сортиране на рециклируеми материали или сензори, за да намалят изхвърленото количество.
Например Сингапур и Сеул, Южна Корея, са инсталирали интелигентни кофи за боклук със слънчева енергия. Всяка от тях е снабдена с уплътнител, което позволява да се съхранява повече боклук. След като кошчето е запълнено, сензорите му предупреждават колекторите за отпадъци.
До 2050 г. 68% от населението на света ще живее в градски райони, според ООН, което ще натовари съществуващата градска инфраструктура.
Обикновено градовете изпращат различни камиони за събиране на различни видове отпадъци - един камион, който събира пластмаса за рециклиране, друг събира хранителни отпадъци, например. Но това изисква много камиони, което означава допълнителни разходи и повече трафик.
"В много градове в Европа улиците са много тесни и няма много отворено пространство за множество камиони за събиране на отпадъци, които да правят кръговете", казва Сепеда-Маркес.
Столицата на Норвегия Осло е създала умен модел, за да избегне това. От 2012 г. от жителите на града се изисква да използват различни цветни торби за различни видове отпадъци и вместо да ги събират отделно, камионите събират всички торби наведнъж и ги извозват в завод за оптично сортиране.
Зелените торби, съдържащи хранителни отпадъци, и сините торби с пластмасови отпадъци се отделят от останалите остатъчни отпадъци чрез усъвършенствана оптична технология за четене, която открива цвета на торбичките с приблизително 98% точност.
Градът твърди, че засилената сегрегация на отпадъците и кампаниите за повишаване на осведомеността на обществото са имали положителен ефект, намалявайки количеството, изхвърлено от всяко домакинство, и увеличавайки количеството, което се използва повторно и рециклира. През 2018 г. 37% от битовите отпадъци са рециклирани, спрямо 10% през 2004 г.
