Какво ли не си пожелаваме по празници. "Здраве, късмет, любов"... И всичко в двойни дози, разбира се. Гледат те очи, пълни с възбуда, усмихнати очи, насълзени очи, може би малко тъжни, защото не са чули онова, което са искали да им бъде пожелано.
Но нека ви кажа едно: всъщност няма значение какво си казваме и пожелаваме. Зная, че повечето наистина го мислите и искате най-доброто за близки и приятели. Важното обаче е какво вършим, кога го вършим и... дали го вършим както трябва.
Целта е не да измислим най-оригиналното пожелание, най-забавно звучащото. Не. Всичко онова, което пожелаваме уви, няма никакво значение - идеята е да бъдем с хората, когато пожеланията се сбъдват. Да бъдем до тях дори, когато си мислят, че са сами. Защото, когато този момент дойде и те обземе чувството, че си най-самотният човек на земята, ако има ръка, която да стискаш, докато моментът отмине, значи имаш всичко.
Няма да пожелавам "всичко най-хубаво" никому... Няма да казвам силни думи, заради които впоследствие да се страхувам дали няма да изгубят стойността си. Само простичко ще кажа - бъдете до хората, които обичате! Животът е твърде кратък да правите обратното.
