Може ли "Великият Гетсби" да бъде филмиран

"Към тях не вървеше саундтрак," обяснява писателят Мохсин Хамид в едно от последните си есета, посветено на това защо се е влюбил в романите. Техните читатели, за разлика от хората, които предпочитат да гледат филмите по тях, "разполагат с по-голяма част от изходния код - абстрактните символи, които наричаме букви и думи - и успяват да сглобят по-голяма част от историята сами".

С наближаването на премиерата на филма "Великият Гетсби" на Баз Лурман, метафората на Хамид почти звучи като предизвикателство


Най-известната творба на Франсис Скот Фицджералд определено е изходен код за всички американци и представители на западноевропейската цивилизация, а неговите символи присъстват изначално в умовете на поколения читатели. Може ли една филмова версия на този код, "разбит" от някой друг, въобще да се равнява на прочитането на книгата?

Не и докато продължава да бъде адаптирана по същия начин, по който се прави от десетилетия, твърди Джоузеф О'Нийл. Писателят, чийто напрегнат трилър "Холандия" предизвика сравнения с "Великият Гетсби", когато бе публикуван през 2008 г., е бележит скептик на идеята за филмова адаптация на класически литературни романи.

Според него обаче, идеята за визуално представяне на творбата на Фицджералд е особено сбъркана, тъй като тя пренебрегва "елемента на изненадата, който се намира в изреченията и фразите в романа".  

"Не знаем какво се случва, защото не можем да си спомним как функционират изреченията," обяснява О'Нийл. "Ако вземете сюжета и се опитате да го промените в триактна драма за целите на пълнометражното кино, започвате да се сблъсквате със сериозни проблеми".

Това е точна диагноза на причините, поради които адаптацията на Лурман може да последва своите предшественици и да остави в зрителите единствено

усещането за блудкавост в сравнение с книгата

Филмът с участието на Леонардо ди Каприо, Кери Мълиган и Тоби Магуайър дебютира на киноекраните в петък. Продукцията е заснета в 3D формат и включва елементи, които са твърде далеч от идеите на Фицджералд - саундтрак с дует на Джей Зи и Бионсе, песни на Фърги и Джак Уайт.

Освен това продължителна сцена, почти наподобяваща оргия, в началото на филма, както и сцени с купони, които спокойно биха могли да са се случили в старото "Студио 54", плюс основен сюжет, в който разказвачът на романа Ник Карауей написва "Великият Гетсби", докато се лекува от "остър алкохолизъм" в санаториум, създаден по модела на клиниката "Менингер".

Идеята за особената устойчивост на текста не е нещо ново. В иначе благосклонния профил на Лурман, публикуван в един от последните броеве на New York Times, писателят Чарлз Макграт започва с жестоко възражение: "Общоприета мъдрост е, че романът на Фицджералд не може да бъде заснет като филм, тъй като неговото истинско въздействие и сила не идва от сюжета, а от прозата".  

Въпреки това кинодейците неспирно поемат опасния риск да го адаптират  

Предизвикателството провокира легендарни реакции. Преди да започнат снимките на филмовата версия от 1949 г., притесненият режисьор Елиът Нюджънт се отправил към аварийния изход на десетия етаж на хотел "Рузвелт" в Холивуд с намерението да скочи оттам. Толкова голяма била пропастта между мнението му за качеството на романа и вярата в собствените му умения да му отдаде дължимото.

В крайна сметка той не скочил, но и не успял да почете Фицджералд, превръщайки филма по-скоро в гангстерска сага, отколкото в тъмна приказка, с Гетсби, който се разкайва и поема вината, за да опази честта си в края на филма.

За други отчаяни души, преводът може да се превърне в транскрибиране. Франсис Форд Копола, автор на сценария на версията от 1974 г. с участието на Робърт Редфорд, наскоро сподели в интервю, че е бил толкова "ужасен" от съотношението между проза и диалог в романа, че се е принудил да използва реплики от разказите на Фицджералд, за да създаде сцени, които би трябвало да закрепят любовната връзка между Дейзи и Гетсби на големия екран.

Това е тактиката, която Копола съветва Лурман да използва редом със старите му бележки по филма

И Лурман очевидно се е вслушал в съветите му. В рамките на настоящата си обиколка за популяризиране на "Гетсби", австралийският режисьор подчертава, че неговите екранни решения произлизат от това, че се е потопил в писанията на Фицджералд, в т.ч. и неизвестния и необработен предшественик на "Гетсби" - "Трималхион".

Джеймс Уест III, английският професор, който разкри и за първи път публикува този "текст-източник", с който Лурман се е консултирал неведнъж, споделя, че Гетсби на Леонардо ди Каприо прилича много на главния герой именно на тази по-ранна версия.

"Той е по-мистериозен," коментира Уест, който вече е гледал филма. "Има по-малко контрол над себе си в сравнение с Гетсби, който помним от романа, и е далеч по-агресивен".

Но до този момент, критиците така и не откриват Фицджералд във визията на Лурман


Ранните отзиви за филма са по-скоро отрицателни, а прогнозите за боксофиса в първите дни след премиерата не са обещаващи. Критикът от New Yorker Дейвид Денби завършва статията си - в която нарича адаптацията по-скоро музикален видеоклип, отколкото филм - предлагайки забрана за следващо адаптиране на романа. Той призовава книгата да бъде "оставена на мира, тъй като е твърде сложна, деликатна и многопластова, за да бъде превръщана във филм".

За онези кинорежисьори, които настояват да разбунват духа на романа, О'Нийл предлага да се поучат от модела на адаптиране, използван от Копола, този път на режисьорското столче на "Апокалипсис сега" - филм, който "съвършено успя да преработи един роман и да го преобрази в движеща се картина".

Може би най-същественият плюс на тази адаптация е, че "тя не направи грешката да се нарече "Сърце на мрака"."

Новините

Най-четените