Pera Palace - несравнимият дворец на Истанбул

Току-що станах свидетел на една от дълготрайните традиции на Истанбул - и се поддадох на изкушението да купя твърде много на Големия пазар на Истанбул. Приветливият търговец, с който се пазарих и се смях, и пих чай през по-голямата част от последния час, тъкмо опаковаше покупките ми и караше един от помощниците си да ми намери такси. "В кой хотел сте?". Когато споменах Pera Palace, лицето му се промени - и той ме изгледа от главата до петите, сякаш ме оценяваше наново и вероятно съжаляваше за голямата отстъпка, която ми беше направил.

От всички големи хотели на стария Левант, твърде малко все още имат незабавна разпознаваемост. Pera Palace е един от тях, като името му извиква армия от призрачни бивши гости - от Грета Гарбо и Алфред Хичкок до основателя на Турската република Кемал Ататюрк, членове на семейство Кенеди и крал Едуард VIII, без съмнение с г-жа Симпсън някъде наоколо.

Хотелът отваря през 1892 г. за да настанява пътниците, пътуващи с "Ориент Експрес", линията на Compagnie Internationale des Wagons-Lits от Париж и Виена. Той е един от малкото, които отварят врати в града по това време. Разположен точно до булевард "Пера", центъра на европейската общност в Истанбул, той се намира на хълм над Златния рог и осигурява гледки през натоварения плавателен канал към Топкапъ. Това е най-елегантното място в града - хотел в европейски стил и първият в Турция, снабден с електричество и асансьор.

Pera Palace отваря във време, когато Османската империя се разпада, а игрите на европейските свръхсили водят към епоха на световни войни. Мъгла от интриги скоро се спуска над хотела; неслучайно Мата Хари отсяда там, неслучайно той привлича и грандамата на криминалето - г-жа Макс Малоуан, известна под името Агата Кристи. Кристи минава през него в началото на 30-те години и се твърди, че е написала част от "Убийство в Ориент Експрес" в стая 411, въпреки че в романа Еркюл Поаро отсяда в отдавна вече несъществуващия хотел Tokatlian, намиращ се наблизо.

С края на империята, възхода на републиката и напускането на много гръцки, арменски и еврейски обитатели на района, Пера започва да запада, като сградите стават запуснати, а притежаваният от държавата подобен на дворец хотел губи своя престиж. Така че историята, не комфортът на хотела ме привлякоха в Pera Palace в един студен влажен ден на януари 1989 г.

Бях пристигнал от Лондон с поредица от влакове, включително един не твърде лъскав по редовна линия до Виена, просто наречен "Ориент Експрес". (Луксозният Venice Simplon Orient Express е нещо съвсем разично.) Бях направил резервацията си предваително, за да получа стая на горен етаж в Pera Palace, очаквайки дългите гледки над Златния рог. Но над хълма Пера се беше спуснал облак - и той остана там, закривайки гледката в продължение на три студени дни и нощи. И докато облаците оставаха отвън, ароматът на хюзюн, нега, това особено турско усещане на потисната тъга, лепнеше върху интериора на хотела.

Много неща са се променили оттогава. Икономиката на Истанбул е във възход, и сега той има позиции както като център от историческо значение, така и като екзотичен декор: той в момента е Европейска столица на културата и една от любимите европейски дестинации за кратки туристически пътувания. Пера, или Бейоглу, както сега е известен, е спечелил от това не по-малко от останалата част от града - и с експлозия от бормашини, кранове и скелета, много нови магазини, барове и ресторанти са отворили по стария хълм Пера.

Хотелът Pera Palace в крайна сметка попада в ръцете на турска фирма за морски превози, класифициран е като "музеен хотел" и след това е затворен през 2006 г. за реставрация на стойност 23 млн. британски лири. Аз пристигнах по-рано този месец - в деня, в който той отново отвори врати, който се оказа и денят, когато Venice Simplon Orient Express направи едното от двете си посещения на града за годината. Предзнаменованията изглеждаха добри.

Отвън, от погледа от таксито, изкачващо се по хълма, не твърде много се е променило: масивното неокласическо каменно здание е почистено, но няма модерни пристройки или неподходящи покривни конструкции. Портиерът в елегантен сив фрак и черна кърпа ме приветства на старата врата. След което се оказвам пред покритата с мрамор рецепция, спомняйки си изненадата от първото ми посещение, преди повече от 20 години - и припомняйки си, че интериорът на тази внушителна сграда е по-близък до голямо имение, отколкото до дворец.

Сградата може и да е величествена, но величието й е сдържано. Не идвайте в Pera Palace с надеждата за ориенталска пищност. Има ориенталски десени по мебелите, а инициалите PP са гравирани върху крановете в банята, както и на ваната в моята стая, но палитрата е приглушена, а духът - изтънчен. Чаената зала "Кубели" с нейния извисяващ се куполообразен таван и релефни стени на ивици, е най-близкото до екстравагантност от публичните зони в хотела. Но дори и там има сдържаност: единственото блестящо нещо е малко сребърно листо върху фините сладкиши - и блясъкът на чайниците Cristofle, намерени струпани в шкаф в сутерена, които сега са пуснати в употреба за следобеден чай, който е по-близо до лондонския, отколкото до истанбулския (някой да иска кифличка?) - и това неизбежно скоро ще привлече грандамите на истанбулското общество.

Смесицата от европейско и ориенталско достига своя връх в новия ресторант "Агата". Наречен в чест на Кристи и ръководен от енергичния главен готвач Максимилиан Томе, менюто на ресторанта говори за "прокарване на мост между кулинарни култури". То оказва особено внимание на трите основни спирки на Ориент Експрес, като смесва френски, италиански и турски вкусове. Отвъд общите приказки, кухнята се оказва от световна класа, като включва изключителна студена супа от артишок и кебап от пъдпъдъци, сервиран върху пласт ориенталско ризото.

Спалните са дори още по-сдържани от обществените части. Има една запазена автентична със закон, която пази духа на времената на Ататюрк, и друга, посветена на Агата Кристи. Но повечето са модерни, въпреки срещащите се тук-там ретро-мебели - и са фино съчетание от приглушени, успокоителни цветове; съблазънта, ако има такава, идва от изключителността на леглата, от качеството на завивките или от човека, с който споделяте леглото. Или - както беше в моя случай, от гледката от високите прозорци: този път нямаше облаци и най-накрая видях гледката, която бях пропуснал при първото си посещение. И въпреки че гледката на Златния рог и двореца Топкапъ донякъде е закрита от други сгради, а шестлентов път вече минава под хотела, все пак откривам, че се връщам отново и отново към прозореца.

На Pera Palace му предстои да оправдае твърде много очаквания. Тепърва предстои да се разбере дали той ще пожъне успех - и дали може да привлече посетители от луксозните хотели край Босфора и отвъд Златния рог, в Султанахмет. Но ако първото впечатление има значение, перлата на Истанбул, както мениджърите определят своя хотел, със сигурност ще си възвърне централното място в града.