Смята се, че когато жената иска любов, тя иска радост и празник.
Ако любимият е богат и добър, тя ще получи френски парфюм, пръстен и мезонет, всяка среща ще е като малък рожден ден, като зоопарк в неделя с бащата, порция незаплатено с усилия, подарено удоволствие, инжекция безгрижие, пепеляшков бал.
Със старателен, но беден като църковен мишок любим програмата ще е друга - ще й откъснат от парка люляк, ще й оправят велосипеда, а после ще двамата ще избягат в полята да пеят песни до зори. Ефектът ще е същият като с мезонета - същите яйца, само че в профил - забранена свобода и весели безумия, синдромът на отличника, избягал от час.
Подразбира се, че искайки любов, жената мечтае да пропадне като някоя Алиса в детството си, а именно в онази му фаза, където не се налага да си учи уроците, а трябва да яде сладолед и да се разхожда без шал.
Това обаче не е съвсем така. Главното в детството не е сладоледът. Главното в детството е увереността, че когато преядеш със сладолед на студено и без шал, няма да получиш пневмония, а ако все пак пневмонясаш, ще те завият и ще те наливат с бульон с лъжичка.
Неделния баща не го обичат заради зоопарка или новия компютър. Обичат го, защото е всемогъщ и ще те измъкне от всяка беда. И веселия двойкаджия го обичат не заради вицовете, а за това, че ще те отърве от хулиганите.
Не заради мезонета жената обича богатия и добър мъж (богатите и зли не ги обича никой, каквото и да си говорим). На нея общо взето й е все тая в какъв интериор ще го прегръща и на какви точно чаршафи ще стене. Тя просто вярва, че той има достатъчно пари и връзки, за да я уреди при добър лекар, да я измъкне от каша с ченгетата, а в случай на апокалипсис да я откара на безопасно място.
А бедния герой го обича не заради романтиката и не заради непокорния дух, а за това, че като се почне, той ще я скрие от погрома, ще сглоби автомат, ще успее да изкопае землянка и да осигури храна, грабейки фургони по пътищата, ако се налага.
Не че жената, родена тук, постоянно мисли за апокалипсиса. Тя просто винаги някакси сякаш го има предвид. Даже когато стене в оргазъм. Всъщност особено тогава. И ако чувства, че този, който тя прегръща, няма да си дава зор заради нея - защото не му достига ум, възможности, ентусиазъм - тя осъзнава, че с този човек тя напразно си губи времето.
Жената тук обича този, в който вижда спасител. А в който не вижда спасител, просто не го обича.
Всяка жена мечтае да дойде принца на белия кон,за да я вземе и отведе надалеч.Впоследствие за тези неща почва да си мечтае мъжът й.
"И ако чувства, че този, който тя прегръща, няма да си дава зор заради нея - защото не му достига ум, възможности, ентусиазъм - тя осъзнава, че с този човек тя напразно си губи времето." Много точно казано! Бих добавила: даже действа отблъскващо да правиш любов с такъв, който лесно би те заменил с някоя друга. Направо си е травма за психиката. Поне за някои... Иначе идеята на статията е проста: любовта като празник за двама. Защото тя би трябвало да е празник не само за единия. Но, погледната само от позицията какво иска жената навява и на размишления за егоцентризъм. Линията на статията не е изчистена. Може би нарочно за да се предизвика пак дискусия за отношенията мъж-жена, кой какво дал, кой какво взел
Спасител...Ох, що ли не дойде някой да ме спаси от мислите ми. Между другото, на мъжете би трябвало да им харесва да са в ролята на спасители на жените. Ама много консуматорско звучи това в тази статия. Излиза, жената е с даден мъж заради удобството и сигурността. Не ми харесва. Явно е написана за провокиране на вечната дискусия за половете - кой дава повече от себе си и колко е лоша другата страна
"защото не му достига ум, възможности, ентусиазъм - тя осъзнава, че с този човек тя напразно си губи времето" По същата причина отблъскващо би било за всеки нормален мъж да спи с жена, на която й липсват ум, възможности (не финансови, разбира се, просто човешки потенциал) и ентусиазъм ...
То затова последните две десетилетия мъжете не искат да се обвързват и дори да кавалерстват! Защото мъжете дават, а жената обикновено забравя да се отблагодари подобаващо, според негласния договор. Добре, че мъжете си възвръщаме самоуважението и отказваме да спасяваме живота на неблагодарни кучки. Затова на жената и казват "кучка", щото иска да се грижиш за нея, да и купуваш това-онова, да я черпиш, да и правиш комфорта, да се правиш на маймуна за да я забавляваш-точно както човек се отнася към домашния добитък! Така, че драги дами спасявайте се самички!
"И ако чувства, че този, който тя прегръща, няма да си дава зор заради нея - защото не му достига ум, възможности, ентусиазъм - тя осъзнава, че с този човек тя напразно си губи времето." Поздравления за тази мисъл, точно така е. Истинската жена, не онова сбъркано феминизирано подобие на жена, иска от мъжа да я заслужи и остава с този, който наистина се справи с всички поставени предизвикателства.
axsbf, факт. Мима, сички искате да ви заслужим, като начинът зависи от това, което ви е в главата в конкретния момент, само дето са малко тия вас, които си заслужават усилието. Хубавото е, че за всеки влак си има пътници, щото много хора щяха да са сами.
Все повече мъже мислят, че няма смисъл да си дават труд за една жена. Това от своя страна прави жените все по-агресивни и водещи във връзките. И накрая финишираме със статии от сорта "Тя изкарва парите, а аз гледам децата и имам ниско самочувствие." Нещата в света се обръщат и ми се струва, че не е във ваша полза, мъже, изпускате живота от контрол.
Аз пък мисля, че не е в наша полза, мима... Много искам да си седя в къщи, да готвя, чистя и после да почешам...ами нещо да си почешам пред телевизора
Тоя свят е шарен, щом има мъже и жени, които са съгласни това, което описа, нека си живеят. Моето мнение е, че когато прецениш, че някой не си заслужава няма никакъв смисъл да си даваш зор да започваш каквото и да е. А ако си заслужава, правиш каквото можеш и ти идва отвътре. Ако не се разберете, значи не сте един за друг и толкоз. Щото ако почнеш да правиш някакви неща, само защото "така трябва" или "еди кой си" ги прави... това не са отношения, а театро. А и да не забравяме прекаляването, което може да дойде и от двете страни - тогава става болен здрав носи.
http://www.youtube.com/watch?v=F7qywdLb2Y4 Песничката се казва: аз ще бъда твоя закрилница....
Коя съм? е напълно права. Тази статия е някакъв нов кавър на песента: „Жените харесват само мъже с пари” Съжалявам, но дори надушвам женомразки нотки. Всъщност има си и мъже, които разбират от жени. Но не биха написали такава статия, сори.
Аз само се чудя, четейки коментарите на мъжете долу (не всички)...откога повече им харесва да са в ролята на жертвата, вместо в позицията на силния пол? Някъде на ляво започват да отиват нещата.
Доберман, напълно съм съгласна с теб. Когато нещата стигнат до любов всичко трябва да става естествено. А и ние жените не проявяваме капризи нарочно, чак след години ако се замислим разбираме, че сме правили това с цел да намерим най-добрия мъж (ако щете го наречете природа, изпитание или тест). Не случайно в приказките за хубавицата се жени този изпълнил 3 специални задачи (преборил змей, донесъл чудно птиче или вълшебна лековита течност), това е дошло от народа и е начин да се обясни как се случва магията любов.
Абе любов! Любов на тази планета почти няма Всичкото е едно харесване, привързване и желание да бъдеш обичан Всичко е основано на автоматика, химическа автоматика, което обаче НЕ Е любов