Приказният спорт куидич далеч не съществува само в книгите за Хари Потър на Джоан Роулинг.
Вече близо десет години дисциплината е част и от реалния живот и практикуващите развиват нейните правила, организират турнири и даже се надяват в бъдеще тя да намери място в олимпийската програма.
Сега един нов американски документален филм, наречен Mudbloods („Мътнороди", според книгите - хора от немагьосническо семейство), се стреми да допринесе за нарастващата популярност на спорта, като разкаже личните истории на част от атлетите, пренесли куидича от фикцията в реалността.
Смята се, че стартът на истинския куидич е даден през 2005 г. от студенти от университета в Мидълбъри, но оттогава треската постепенно се пренесе на няколко континента и тазгодишното световно първенство в Южна Каролина включваше 80 отбора от цял свят. В практикуваната от тях версия на приказния спорт може и да липсват магиите, летенето и блестящите метли, но физическите сблъсъци са неочаквано твърди, а самите мачове - доста ожесточени.
Метли, но не летящи
В поредицата за Хари Потър куидичът е най-популярният спорт в магьосническия свят. Но в реалността той се играе предимно на студентски терени и играчите използват не летящи, а най-обикновени метли, които постоянно придържат между краката си с едната ръка.
С другата те най-често си подават червена топка, наречена куофъл, и отбелязват точки с нея като я вкарват в обръчи, разположени в двата края на терена.
Изключвайки липсата на магии, цялостните правила са пренесени доста точно от книгите на Джоан Роулинг и получилият се спорт е определян като смесица между ватерполо, ръгби и доджбол.
Магията съществува
Самият филм Mudbloods проследява пътя към световното първенство на младия отбор по куидич от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Продукцията е получила финансиране през Kickstarter от фенове на нестандартния спорт, а режисьорът Фарзад Сангари все още е бил студент, когато е започнал да развива идеята. Един ден той попаднал на тренировка по куидич в университета си и бил мигновено заинтригуван от гледката на атлети, тичащи насам-натам с метла между краката.
„Нужни са огромна упоритост, отдаденост и креативност, за да превърнеш нещо, което просто няма как да е реално, в нещо, което много хора играят и много хора гледат", казва режисьорът.
С автентична страст и уважение към спорта, той разказва за борбата на играещите го да бъдат приети от околните като нещо повече от ексцентрични Хари Потър фенове. Героите на филма тренират усилено, претърпяват тежки контузии по време на мачове, мотивират се един друг с надъхващи речи и в крайна сметка образуват една наистина силна общност.
До момента Mudbloods получава положителни отзиви и изглежда има всички шансове да запознае една съвсем нова аудитория със същността на куидича. Вероятно най-големият комплимент, който Фарзад Сангари получава е, че наистина е успял да улови магията на този все още млад спорт и да направи нещо повече от просто филм за Хари Потър маниаци - а общността няма как да не оцени това.
