В края на Втората световна война в Европа, Александър Корда е първият кинодеец, който отваря наново офисите си в Германия и Австрия. Не само че лондонската му фирма открива свои подразделения в двете държави, но той успява да направи и първия голям филм след войната - "The Third Man", режисиран от Карол Рийд.
В него участват много австрийски актьори, доскоро граждани на Райха. Когато го питат дали не се притеснява, че някои от тях може би са нацисти, той повдига вежда и въздиша отегчено: "Повечето от тях, а може би всичките. Моята политика е проста - не ги питам какво са правили по време на войната - и те не ми казват нищо".
Трудните и необясними неща, които хората правят по време на война
Думите на Алекс са предшествали американската политика към хомосексуалните в армията от няколко десетилетия, но не би трябвало да приемаме, че той е бил съвсем невинен. По произход Алекс е унгарски евреин - и оцелява по време на "червения терор" на Бела Кун, като става заместник комисар по филмовата продукция.
След това преживява първия антисемитски "бял терор" - и прави филми във Виена и Берлин по време на възхода на нацистите. Лени Райфенщал е негова приятелка, но същевременно през 30-те години той помага и на свои стари еврейски приятели да избягат в Париж, Лондон, Холивуд или Ню Йорк, доколкото знае много добре какво би могло да им се случи, ако не се измъкнат от Германия.
Същевременно обаче той е европеец, космополит, реалист, а освен това и приятел с Уинстън Чърчил - и таен агент на МI6. Въпреки това е склонен да си затваря очите за много неща, включително връзките между нацистите и хората, които обича, младите таланти, както и хората, от които се нуждае. Като унгарец той разбира, че по време на война хората често правят неща, които след това може да изглеждат неудобни или трудни за обяснение.
Хората, които познават подобни военни обстоятелства, надали са шокирани или изненадани от факта, че емблематичната френска иноваторка и дизайнерка Коко Шанел е сътрудничила на нацистите - спала е с немски агент, опитвала се е да участва във външната политика на нацистите и е споделяла възгледите за евреите на бившия си любовник - херцога на Уестминстър.
Тя е част от бележития списък с творци-колаборационисти, сред които попадат и Морис Шевалие, Жан Кокто, Саша Гитри, Серж Лифар и Едит Пиаф, както и собствениците на най-добрите ресторанти в Париж, на магазини като Hermes и Cartier, или притежателите на луксозните парижки хотели.
"Il faut vivre" (Трябва да живеем) се превръща в неофициалното национално мото на Франция за периода от 1940 до юни 1944 г., но кой би могъл да каже, че светът не би бил различен, ако немците бяха минали триумфално през Лондон?
Дори генерал дьо Гол, когато са му казвали, че някой е "привърженик на Петен", е правил разлика между човек, който вярва в колаборационисткия режим - и такъв, който в момента просто смята за благоразумно да не говори нищо лошо за него.
За нещастие на Шанел
За нещастие на Шанел, тя все пак попада в първата категория. Пламенен антисемит много преди това да се приема за угаждане на германците, Шанел забогатява, обличайки свръхбогатите - и споделяйки тяхната ненавист към евреи, търговски съюзи, социализъм, масони и комунизъм, както и вярванията им след 1933 г., че Хитлер е велик европеец.
Много хора тогава вярват в идеята "по-добре Хитлер, отколкото Сталин" - и приемат, че това е единственият избор, така че Шанел разполага с много поддръжници от двете страни на Ламанша, както и в САЩ, където Джоузеф П. Кенеди заедно с много американци се придържа към същото мнение, и не се колебае открито да го заявява.
Три неща са съвсем ясни по отношение на Шанел: на първо място тя е гений, който изцяло променя начина, по който жените се обличат и възприемат себе си; второ, тя е блестяща и безмилостна бизнес дама, и трето - тя е прекалено политически наивна, за да осъзнае, че подкрепя губещата страна.
Ако беше го осъзнала, би могла да направи деликатния преход от пълно сътрудничество до неохотно такова, което пък от своя страна да се превърне в ентусиазъм към идеите на дьо Гол и съюзниците му.
Не й помага особено и фактът, че спи с врага - в лицето на барон Ханс Гюнтер фон Динклаге, който е красив, говори добре френски, чаровен, изтънчен - и макар да не е "главен немски шпионин", определено е нацист - при това с тесни връзки със СС.
Той е агент на Абвера, макар и не особено опитен и ефективен - и е един от образованите и добре облечени лица, които от Лисабон до Киев и от Осло до Атина се занимават с изгодната дейност да експлоатират окупирана Европа за изгода на Третия Райх. Специалната задача на Динклаге е да пробие във френското общество като "un homme du monde" (светски човек), за което определено има огромна дарба.
Тъй като Шанел е разпитвана от френския съд след войната за колаборационизъм с нацистите, но така и не е осъдена, подробностите около лекомисленото й участие в неясните планове на Динклаге да я използва за уреждането на сепаративен мир (стотици германци таят не по-малко нереалистични надежди и планове до 1944 г.) и още по-неясните й планове да защити активите си не представляват особен интерес.
Звездното издигане
Това, което е по-интересно в новата й биография "Да спиш с врага", дело на разследващия журналист и историк Хал Вон, е самата Шанел - от нейното раждане като дете на обеднели селяни, оставено в ръцете на монахини, през образованието й и първите й стъпки като шивачка в Париж до "звездното й издигане" до любовница на богати и привлекателни мъже. Докато, междувременно, се насочва към идеята за създаване на по-семпла и елегантна мода за все по-еманципиращите се жени.
Шанел вади жените от корсетите и ги облича в "семплата малка черна рокля", перфектно изработеният костюм, клош панталоните и топовете от жарсе. Шанел премахва не само корсетите, но и жаботата и финтифлюшките - нейната естетика се гради на простота и елегантност - и тя успява да я лансира навсякъде: в Лондон, където се чувства точно толкова като у дома си, колкото и в Париж, или в Ню Йорк, където всички модни редактори я превъзнасят.
Тя е на място дори в Холивуд, където въпреки антисемитизма си работи известно време със Сам Голдуин ("Метро Голдуин Майер"), опитвайки се да въведе модата си и във филмовите костюми.
Тя е първият дизайнер, който поставя логото си върху всичко, което може да бъде носено от една жена - чанти, обувки, бижута и шапки. Шанел буди възхита - включително и с гениалната й идея да създаде свой собствен парфюм, "Chanel №5", който се превръща в емблематичния аромат за 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век, заедно с елегантния си флакон, който не би могъл да бъде сбъркан с никой друг.
Шанел не само е оцеляла по време на окупацията, но триумфално е разширила марката си до степен, в която името й се е превърнало в светиня по целия свят - Мерлин Монро отговаря на въпроса какво носи, когато си ляга: "Само Chanel No. 5", а когато Джаки Кенеди придружава своя съпруг до Далас в открития автомобил, където е застрелян, тя носи розов костюм на Шанел - и шапка без периферия.
Всичко това е една велика история, прекрасно разказана и пълна с чудесни персонажи: нейния приятел Уинстън Чърчил, любовника й - безбожно богатият Хю Гросвенър, херцог на Уестминстър; приятелката и сътрудничката й Вера Бат и много други.
"Да спиш с врага" прекрасно улавя духа на 20-те на миналия век, изпълнен с пикантни клюки и изключителни ситуации сред богатите и известните хора, след като светът е започнал да се успокоява от безбожното клане по време на Първата световна война. Но книгата насочва своя истински поглед в ума, а може би и в сърцето на самата Шанел.
Тя остава впечатляваща, вбесяваща, егоистична, блестяща и чаровна жена, лоялна приятелка и проницателна бизнес-дама, страстна любовница и на мъже, и на жени - и самата същност на това, което е Франция, и което прави тази страна различна от всички останали.
Тя не само е била свръхестествено елегантна и секси през целия си живот, дори и на старини, но винаги е оставала очарователна, ангажирана, влюбена - и е живяла, без да се оправдава.
Изглежда, че не е имало скучни или спокойни моменти в живота й; тя винаги е била способна да се възроди след всяка спънка или катастрофа - и да премине към следващия мъж, следващата колекция и следващото финансово състояние.
