Изпълнена с дух на промени, трудна, но и обещаваща ново начало, 2016-та година ще остане в историята освен с пренареждането на политическите карти в световен мащаб и с още една - този път културна, а и локална - промяна.
Става дума за промяната в отношението на България към световноизвестния съвременен артист от български произход Кристо Явашев.
Въплътена в оранжевия цвят на "Плаващите кейове" от последната изложба на Кристо и Жан Клод, в тази тиха промяна всъщност се крие революция.
Това е революция в колективното възприемане на артиста, напуснал България през далечната 1957 година, коментира доцент Георги Лозанов, с когото се срещаме по повод предстоящата изложба, свързана с "кейовете" във VIVACOM Art Hall.
Доцент Лозанов е в журито на изложбата, което ще избере 100 от най-добрите любителски снимки, запечатали българското преживяване на инсталацията.
"Мост към Кристо" е инициатива на предаването "Денят започва с култура" на БНТ и VIVACOM Art Hall.
Между 1 октомври и 15 ноември всички, изживели лично "Плаващите кейове" и запечатали своите моменти от разходката по повърхността на яркооранжевите платформи в снимка, имаха възможността да изпратят избрано изображение на страницата на предаването, като добавят към него и кратък текст. Te пращаха снимките си на файсбук страницата на "Денят започва в култура".
Вижте изпратените кадри тук
Членовете на журито, освен доцент Лозанов в качеството си на културолог, са фотографът Анастас Петров, журналистът Евгения Атанасова, режисьорът Камен Калев и Пейо Колев, който участва в проекта.
След броени седмици най-добрите фотографии ще бъдат наредени в изложбената площ на VIVACOM Art Hall.
Куратор на експозицията ще бъде изкуствоведът Мария Василева.
"2016-та година бележи края на десетилетното пренебрегване на Кристо у нас, а неговите оранжеви "кейове", построени в италианското езеро Изео, в близост до прекрасното малко градче Сулцано, са обрат в колективното преживяване на изкуството му", коментира доц. Лозанов.
По думите му "Плаващите кейове", чиито кратък живот беше между 18 юни и 3 юли 2016 година, представляваше "непосредствено сетивно преживяване, нещо което трябва да усетиш, една реална нереалност, един мираж, който можеш да изживееш, но все пак е мираж...".
Getty Images
Те са ценни, защото "обръщат отношението към Кристо, което беше жертва на едни предразсъдъци, псевдо културни, свързани с дълбоко неразбиране на съвременното изкуство, в което националните граници отдавна за загубили националното си значение".
Георги Лознов твърди, че у нас Кристо години на ред е бил жертва на "едно провинциално очакване, назидателност и опит да бъде отричан".
Той уточнява, че предпоставките за промяната на отношението към Кристо в България през 2016-та са три.
Първата причина е, че след смъртта на творческата половинка на Явашев - Жан-Клод, през септември 2015-та в България беше представена гостуваща изложба на твореца. Това беше първия жест на "затопляне" на отношенията от страна на България - и към изложбата имаше огромен интерес.
Втората предпоставка е, че племенникът на Кристо - Владимир Явашев, взе изключително дейно участие по "Кейовете". Той успя да осигури работа на голям брой българи по изработката на гигантската инсталация, за която Кристо извади от джоба си 15 млн. евро, а регион Ломбардия - още три. Така приобщаването се случи чрез самата работа по проекта, както и чрез факта, че български инженер измисли начина, по който оранжевите платна могат да се задържат над водата.
Getty Images
При събирането на кейовете - защото във всичките си проекти Явашев настоява нещата да "изчезнат", да се "изпарят", сякаш никога не са съществували - също работиха голям брой българи, което подпомогна приобщаването на чисто практическо ниво.
"Третата причина е, че светът вече е много отворен, хората имат възможност да пътуват и да се докосват до изкуство навсякъде, което изключва възможността един голям артист да бъде регионално изключен от културната сцена", продължава теорията си Георги Лозанов.
"Самият Кристо е поданик на света и истината е, че той никога не се е отричал от България, както се говореше, но тя го е отричала".
По тази причина, Лозанов вижда в проекта "Мост към Кристо" безценна възможност да се покаже, че България вече не е същата - и най-важното, да се подчертае, че "Кейовете", които предизвикаха интереса на милиони хора по света, са оставили културен отпечатък и у нас.
Затова и основното, което ще търси журито в снимките няма да бъде нито артистичност, нито професионализъм (все пак повечето от изпратените кадри на страницата във Facebook са любителски), а по-скоро автентичната емоция на преживяването.
Защото именно преживяването - онова, което остава в душите на хората, в техните спомени - е всъщност есенцията на изкуството на Кристо. А възможността неговите идеи да се материализират и мултиплицират под други форми, като например фотографии, е продължение на това преживяване - и знак, че изкуството му е разбрано.
Очаквайте изложбата "Мост към Кристо" във VIVACOM Art Hall през декември.
