Още от дете италианският архитект Стефано Бореи е увлечен от идеята за дърветата и гората. Като малък той обича да чете и да цитира части от романа "Баронът по дърветата" на писателя Итало Калвино.
Книгата разказва историята на млад благородник, който още докато е на 12 години, решава да изостави семейството си и да прекара живота си в гората сред дърветата.
Тази книга и любовта на архитекта към зеленината години по-късно ще се пренесе и в работата му, давайки на северния индустриален център на Италия - Милано, две от най-известните му сгради - "Боско Вертикале" - вертикалната гора.
Двойката високи по 100 метра жилищни кули, разположени в богаташкия квартал Порта Нуова, са дом на около 300 души, но също така на над 21 000 дървета, храсти и многогодишни растения.
Всичката тази зеленина е посадена на специални тераси, обхождащи сградата по цялата ѝ височина. Всички растения са подбрани специално, за да не си пречат и да могат да съществуват в хармония - като в истинска гора.
Дърветата също така са избрани така, че да могат да издържат на различни сезони и атмосферни условия, на бурни ветрове и на земетресения. Въобще сградите са проектирани така, че да оформят една цяла и независима екосистема.
Това се допълва от факта, че кулите използват възобновяема енергия от слънчеви панели и филтрирана отпадъчна вода, за да поддържат растителния живот по етажите.
Междувременно в кулите има 113 апартамента, всеки от които предлага на живущите там великолепна гледка към града и едни от най-любопитните условия за живот в иначе сивия и строг Милано.
Растителността преобразува хиляди тонове въглероден диоксид всяка година, като същевременно смекчава шумовото замърсяване от натовареното движение по улиците на града.
Самият Боери споделя, че вдъхновението за "Боско Вертикале" му идва някъде през 2007 г., докато е в Дубай. Там на фона на на пустинята той вижда един град, който расте и приютява живота насред едно диво място. Това посява в него идеята за сграда, която да може да се бори със замърсяването на града около нея.
Крайният резултат е толкова впечатляващ, че печели "Международна награда за високи сгради за 2014 г." и "Най-добра висока сграда в света за 2015 г.", но също така печели и възхитата на хората в Милано и благодарността на живеещите в самите сгради.
"Напълно невероятно е възприятието, което имате, когато видите силуета на Милано през филтъра на листата. Това може би са листата на дърво, което има корени три етажа под вас, така че това е наистина уникално преживяване", обяснява Боери пред Euronews.
Според него двете кули също така са начин и Милано да преосмисли визията си - през 70-те и 80-те той е масово възприеман като сив, индустриален и откровено скучен във визията си град. Сега обаче с тази растителност мястото става далеч по-привлекателно.
"Боско Вертикале" става вдъхновение за много други подобни проекти по целия свят - от Сидни до Москва.
"Опитвам се да насърчавам градското залесяване, защото то е нещо, от което се нуждаем", казва Боери, цитирайки ползите за околната среда от включването на природата в архитектурните проекти.
"Трябва да умножим броя на дърветата навсякъде. И причините са много ясни. Това е по-бърз, по-евтин и по-приобщаващ начин да се опитаме да намалим глобалното затопляне", допълва още той.
Според архитекта подобни сгради в момента са един от водещите приоритети за планирането в големите градове. Той в момента работи именно по такъв проект - жилищна кула в Айндховен, Нидерландия.
Този проект сега позволява на Боери да изпълни целта си да създаде достъпно за всички градското залесяване, като апартаментите в тази нова кула ще са под наем, основно за студенти, млади двойки и млади учени. За архитекта наистина е важно подобни жилища да бъдат достъпни за всички.
Сградата съдържа 125 малки апартамента, предназначени за домакинства с ниски доходи, заобиколен от фасада от над 5000 храсти, растения и дървета.
Проекти като този "позволяват на природата да намери пространства, където може да изрази форми на биоразнообразие", добавя Боери.
"Дърветата са много щедри. Те помагат на хората да се предпазят от прекомерна слънчева светлина. Помагат им да дишат по-добре, защото почистват въздуха и абсорбират праха от градските замърсявания. Те произвеждат кислород и ядат въглероден диоксид, което не е лошо", коментира още той.
За архитекта старата му детска мечта още е жива и той винаги ще вярва, че дърветата ни дават повече, отколкото ние на тях.
