Нова еко-френдли тенденция си пробива път в света на модата и шопинга. Дрехите вече не се купуват, а се наемат - за ден, седмица или месец. Услугата, донякъде набрала скорост и покрай пандемията, се опитва да отговори на търсенето на устойчиви за климата алтернативи и в това поле.
На свръхпроизводството на дрехи се приписват около 10 на сто от парниковите газове. Според "Грийнпийс" глобалното производство на дрехи се е удвоило за последните 15 години, защото всички обичаме тръпката от нова покупка и многото чанти в сгъвката на лакътя.
Или както казват от "Ел": "Най-голямото престъпление на модата срещу околната среда е свръхпродукцията".
Засега последен в актуалния тренд се включи и Жан Пол Готие. Модната къща на дизайнера стартира услуга за отдаване под наем на някои от най-иконичните му дрехи - общо над 30 000 модела от 80-те и 90-те години на миналия век, включително и култовия костюм на Мадона от турнето ѝ "Руса амбиция". Да, онзи с конусите отпред.
Цените ще са от 150 евро за шал до 700 за вечерна рокля, а Готие се надява да стигне до повече хора и да привлече и новите поколения към бранда си.
Отдаването под наем е само една от промените, планирани от Готие, за да остане в крачка, но тя е показателна. Пазарът расте, особено в луксозния сектор, и големите имена се опитват да се приспособят към новите тенденции и антиконсуматорските настроения.
Възходът на тренда за наемането започна в САЩ, а в останалата част по света доскоро беше запазен за облекло за специални поводи, основно смокинги, костюми, облекло за Хелоуин и т.н.
През 2020 г. бизнесът започна да навлиза и във Великобритания. И, колкото и да е странно, тъй като хората нямат нужда от нови дрехи, докато са залостени вкъщи, именно локдаунът се оказва допълнителен стимул за нарастването на интереса към наетите дрехи.
Това вече е толкова популярно, че го направи и съпругата на премиера Борис Джонсън- Кари. Тя също не беше със собствена рокля за сватбата на двамата тази година.
Проучване на Острова сред най-запалените по шопинга, цитирано от "Гардиън", сочи, че 37% от хората, които купуват две и повече дрехи месечно, вече и наемат.
За момента най-голямата част от този нов пазар е за облекло за специални случаи, което по принцип носим рядко и това е област, в която опцията за вземане под наем е добър вариант. Разраства се обаче и предлагането под наем и на ежедневно облекло, което дава възможност на човек да не харчи много пари, нито да отделя място в претъпкания си гардероб.
Процесът по наемане е различен при различните магазини. При част от тях е подобно на купуването онлайн - човек си харесва си нещо и го слага в кошницата. Някои от тях имат и физически бутици в големите магазини като "Хародс", където дрехата може да се пробва.
Друг вариант е членство в компания за отдаване под наем, което върви с месечна такса, срещу която клиентът постоянно "подновява" временно гардероба си. Там опциите за наем на ежедневно облекло са повече.
Има и магазини само за аксесоари - например шикозни чанти.
Популярни са и и peer-to-peer - за наемане на облекло от гардероба на друг човек, или нещо като Airbnb дрехи, при което бизнесът е само посредник и получава процент.
Времето, за което може да бъде наето облеклото, варира, но обикновено минимумът е 4 дни. Няма изисквания за възрастта на облеклото, важното е да е добре запазено.
Част от компаниите дават възможност и човек да си купи някоя от дрехите, които вече е наел, ако реши, че не може да се раздели с тях.
Това е отговорът не само на проблема за околната среда, който създава свръхпроизводството на дрехи. Освен високата си екологична цена, т.нар. бърза мода никога не е била известна с особено добри условия на труд и разкритията за експлоатация, включително и на деца, са много през годините.
Тенденцията с наемите е проекция и на отказа от навика на притежаваме какво ли не.
Например отдавна никой не трупа дискове вкъщи - всичко е онлайн. Именно по време на пандемията много хора, затворени вкъщи, осъзнаха колко претъпкано е пространството, в което живеят, и вече не искат нови и нови вещи.
Другият принос на коронавируса е финансовият мотив. В несигурни времена хората не искат да приемат излишни финансови рискове с нови, скъпи дрехи. А под наем, чанта "Шанел" например, която струва 3000 паунда, може да се ползва за 18 на ден, блуза на "Валентино" е по 26 лири дневно, а иначе - 1590. Костюм "Гучи" може да се наеме за 34 паунда на ден, докато иначе цената му е 2100.
Подобна концепция има и широко поле за развитие - с времето цялата индустрия може да се промени и хората да започнат да инвестират по-малко в собствените си гардероби. А за сметка на това да купуват по-скъпи и качествени дрехи, които - освен да носят, да отдават и под наем. И с парите да си наемат други.
Скептиците обаче припомнят, че наемането на дрехи може и да не решава проблема за околната среда, който създава модата.
Продуктите, поръчани онлайн, се транспортират, опаковат - често в найлон, и след това минават през химическо чистене. Което поставя под въпрос цялата идея, тъй като почти не спестява въглеродни емисии.
На това новият бизнес има с какво да отговори - доставки с колело, рециклируеми опаковки и по-щадящо почистване на ползваните дрехи.
