Колко често ви се е случвало при изричането на думата "перфекционист" в главата ви да нахлуят конкретни образи - на колега, приятел или в най-лошия случай шефа ви, който не спира да тормози всички с безкрайните си изисквания?
Проблемът на тези хора е, че очакват невъзможното както от себе си, така и от другите. Склонни са да преработват задачите си непрекъснато, тъй като преценката им за добре свършена работа е нереална.
Често перфекционистите не разбират, че подобно поведение може да им навреди. Дори несъзнателно посочват стремежа си към съвършенство като положителна черта от характера, която е добре да притежава всеки (или поне околните, с които им се налага да общуват).
Но всъщност, ако става въпрос за работа, кой не би наел служител, който непрекъснато се опитва да постигне възможно най-добър резултат?
Колкото и примамливо да звучи едно такова решение, все по-често се появяват изследвания, които сочат, че перфекционизмът не е сред най-търсените и желани качества на работното място. Причината е повече от ясна - подобно поведение в един екип би повлияло по-скоро негативно, отколкото позитивно, като може да отчужди членовете му, както и да затрудни тяхната работа.
За жалост обаче перфекционизмът се проявява най-често именно в професионална среда, а на всичкото отгоре се разпространява сред хората, които работят заедно.
Доказателство за това е анализът на британските изследователи Андрю Хил и Томас Къран от 2018 г., които проучват отговорите на над 40 хил. студенти по така наречената "скала на перфекционизма". Резултатите сочат, че младите хора днес са много по-склонни към проявата на това качество, отколкото техните предшественици. Те имат високи очаквания към другите, но не щадят и себе си, като изявяват желание да правят нещата все по-добре.
Въпросът за перфекционизма обаче отдавна вълнува човечеството.
Първоначално много психолози смятат, че перфекционизмът е изцяло отрицателно качество, освен това и силно невротично. Ето защо те често определят очакванията на пациентите към самите себе си за безплодни, тъй като постигането им граничи с невъзможното.
Понякога в терапевтичните сесии се случва дори перфекционист да посочи, че е по-добре човек да има високи очаквания към себе си, отколкото ниски такива, без да има ясна представа колко високи всъщност са те.
След години обаче мнението на специалистите започва да се променя и крайните заключения остават в миналото.
Те преценяват, че от една страна желанието да се свърши нещо идеално е тясно свързано с множество психични проблеми, включително депресия, тревожност и хранителни разстройства. В работен план те могат да прераснат в така нареченото професионално прегаряне (бърнаут) и стрес, тъй като когато очакват невъзможното от себе си, тези хора предварително се настройват за провал.
Но от друга страна се оказва, че перфекционистите са по-мотивирани и съвестни от връстниците си, които не притежават това качество - две силно желани черти от работодателите.
В днешно време повечето изследователи, посветили се върху човешкия феномен, наречен перфекционизъм, казват, че той се появява в много различни форми, някои от които по-вредни от други.
Например, човек може да го е насочил изцяло към себе си и така да си поставя твърде високи изисквания, които е невъзможно да покрие; да се стреми към това качество във всичко от страх да не бъде социално отхвърлен, или да има твърде завишени очаквания единствено към околните, насочвайки критичността си само към тях.
Не е нужно всеки един от тези модели да е силно дефиниран. Някои хора притежават комбинация от тях, с акцент само върху един, който се проявява повече от останалите. Всички обаче проявяват някои от негативните качества на перфекционизма, сред които се нареждат склонността към работохолизъм, тревожност и професионалното прегаряне, докато в основата им най-вече стои страха и избягването на неуспеха.
Когато перфекционизмът се озове в офиса, той може сериозно да навреди върху работата и екипа. Твърдата му индивидуалност и самостоятелната му природа трудно позволява единно виждане по който и да е въпрос.
Той може да се превърне в пречка за проява на ефективно лидерство, защото времето и стресът, отделени да се направи дадена задача перфектно, идват с високата цена на гъвкавост, отзивчивост, креативност и спокойно сътрудничество с колегите.
Междувременно хора, които имат в екипа си поне един перфекционист, е добре да го насърчават да инвестира по-малко време в работа и да наблягат повече на личния си живот и психическото си здраве.
Ако се разпознавате в някой от горните редове, определяйки себе си като човек, който се стреми да бъде идеален, тези насоки биха помогнали да се отървете от някои негативни качества на перфекционизма:
- Помислете съзнателно дали разочарованието ви от крайния резултат всъщност се корени в перфекционизма ви;
- Опитвайте се да приемате несъвършенствата както в себе си, така и в околните;
- Признайте усилията си. Те наистина са важни и не са за подценяване. Знайте, че в този момент сте направили това, което сте могли;
- Търсете обратна връзка, но ако критиката ви ужасява, помолете някои по-близки колеги да ви дават редовно отзиви за работата ви. Така ще свикнете да слушате за себе си без да имате усещането, че ви съдят.
Но запомнете, че в крайна сметка никой не е перфектен, а и някои неща са съвършени заради малките дефекти, които притежават.
