За всички нас смяната на времето е нещо неприятно и излишно. Но далеч не сме най-неоправданите.
В последната неделя на март в Европа ще преместим часовниците с един час напред, ще изтърпим адаптацията и ще забравим чак до есента, когато отново ще минем от лятното часово време на астрономическо.
За някои хора в американския щат Аризона обаче това се случва по няколко пъти на ден и може да е доста объркващо. Или по-точно за тези, които живеят в два резервата на коренното население на САЩ - в земите на племената навахо и хопи.
Самата Аризона е сред малкото щати на САЩ, които не сменят часовника и не преминават на лятно часово време.
Това е така от 1968 г. е и решено след само една година на двойния режим.
При опита за смяна на времето обаче се оказало, че за щат, където е изключително горещо и слънчево, допълнителният час светлина през лятото е проблем. Той води само до отлагане на по-хладното време след залез и допълнителни разходи за енергия за охлаждане. Затова и местните хора решили да са целогодишно на астрономическо време.
В рамките на Аризона обаче се намира част от резервата на племето навахо. Земите на навахо се простират и в съседните Юта и Ню Мексико, където има лятно време. Затова и частта в Аризона е избрала също да сменя времето и да е в синхрон с останалата част на територията.
За да е още по-объркващо обаче, в Аризона насред резервата на навахо се намират земите на друго коренно население - хопи. Те са напълно заобиколени от територията на навахо, обаче спазват общото за Аризона правило и не преминават към лятно време.
Тоест, когато хора от "вътрешния" резерват пътуват към Финикс например, през лятото губят и след това наваксват един час без дори да напускат щата.
Цялото това омешване води и до чести обърквания при резервации, срещи и ставане сутрин.
За хората от резервата на навахо, който е най-големият в САЩ, няма проблем, ако основните им контакти са с други представители на племето в рамките на територията. Когато обаче трябва да взаимодействат с хора от Аризона, става по-сложно.
"Не познавам някого, на когото това да му харесва", обяснява пред местния сайт Azcentral Джаред Язи. Той е навахо, отрасъл е в град край резервата, но извън границите му. Когато той и родителите му посещават роднините си в земите на племето, трябва да станат един час по-рано.
Самият Джаред е дизайнер на дрехи и живее във Финикс. За да отиде на ежегодния панаир в резервата губи 7 часа и заради разстоянието, но и заради смяната на времето.
Той допълва, че винаги около смяната на времето настава голяма олелия и планиране при ходенето в резервата.
Мелиса Блакхеър също се ужасява от смяната на времето. Тя живее в град Тюба в резервата на навахо, но съпругът й работи през седмицата във Финикс. Тъй като през лятото двете места попадат в различни часови зони, двамата трябва да нагласят доста неща, за да не стават обърквания.
"Всичко у нас е настроено за лятното часово време. Неудобство е, защото трябва да помня в коя от колите часовникът е на астрономическо време и в коя - на лятно", казва тя пред общественото радио на Минесота.
Тюба е на границата с резервата на племето хопи. Там най-критични са дните след смяната на времето при навахо, тъй като част от хората, които работят в резервата живеят в другия - този на хопи, където стрелките не се местят.
Работниците редовно закъсняват, обяснява Рива Хувър, която е мениджър на магазин край града, близо до границата.
Не всички туристи също така са наясно със ситуацията и се случва да дойдат за покупки малко преди затваряне.
"Вероятно ще е по-лесно за всички да сме в едно и също време. Но за мен това е и уникално. Къде другаде можеш да кажеш: "О, от другата страна на улицата са в различно време", коментира Хувър.
За Кимбърли Хумитива обаче цялата работа е доста сложна. Тя и семейството ѝ живеят в земите на хопи, но децата учат в територията на навахо. За тях е трудно когато се сменя времето, защото трябва да стават по-рано, а тя самата трябва да изчислява разликите във времето за почти всичко, което прави.
Повечето от основните услуги са в Тюба - като пощата, супермаркета и болницата, и съответно са в лятното часово време, но така хората от страната на хопи трябва да лавират между двете зони.
Мелиса Блакхеър например веднъж е пропуснала да изчисли правилно разликите и завела сина си на футболен мач в земите на хопи, когато срещата вече била свършила.
Къщата на свекърваю ѝ пък е на няколкостотин метра, но с един час разлика. Затова докато при навахо са на лятно време, семейството не ходи при по-възрастната жена - става прекалено късно за децата.
"Гледаме часовника и си казваме - ок, едва 19 часа е. Но в нашата къща всъщност е 20 часа", обяснява тя как изведнъж става прекалено неудобно за визити при хопи.
И така ще е до есента, когато навахо и хопи ще се върнат в едно и също време.
