Летището на ваканционния остров е известно с трудните си за кацане условия. Понякога дори се случва самолетът просто да не кацне. Летището е близо до висок хълм, което значи, че има турбуленция и резки промени в посоката и скоростта на вятъра при захода към пистата. Тя пък свършва в края на скала. Маниаците по авиацията толкова обичат да наблюдават трудното кацане на това летище, че властите са направили платформа, от която да може да се наблюдава геройството на пилотите.
То е само 23-то по надморска височина в света. Не звучи толкова зле, докато не си дадем сметка, че е на 3200 метра височина. Заобиколено е от планини, с къса писта и брулено от силен вятър следобед. Затова полети има единствено сутрин. По-големи и тежки самолети не могат да кацат, а пилотите, които имат право да кацат там, минават през специално обучение.
Тези видеа – на самолетите, прелитащи ниско над плажа на нидерландския карибски остров, сме ги гледали почти всички. Това е така, защото краят на пистата е до плажа и самолетите са вече много ниско, когато кацат – на метри от главите на плажуващите. Изглежда забавно, но е опасно. През 2017 година жена беше убита при взрив от самолетен двигател, докато гледаше шоуто по бански от оградата на плажа. За хората на борда пък излитането е по-страшно, тъй като машината се насочва право към планината срещу летището
Там са комбинирани пориви на вятъра с писта на скалите. Първоначално летището на острова насред Атлантика е било само за малки самолети и е било наричано най-безполезното в света заради опасните си условия. Днес то е отворено и за по-големи самолети, но само пилоти със специално обучение могат да кацат там.
На надморска височина от 2200 метра, това е единственото международно летище в страната. Пилотите, които имат право да кацат там, са много малко заради сложността на приземяването. То е възможно само през деня и при добра видимост. Няма радар и заходът е ръчен. Трябва да се маневрира и между хълмовете и над къщи, преди пилотът да се насочи към пистата.
Да летиш точно над столица, за да кацнеш, е рядко усещане в наши дни, но приземяването на летището Лондон Сити е точно край небостъргачи и банки и то под такъв остър ъгъл, че имаш чувството, че си в хеликоптер. Излитането е подобно.
Преди няколко месеца, когато самолет се хлъзна извън пистата на летище „Роналд Рейгън“ във Вашингтон, един пътник го описа като „малко страшно“. Не е нужно да има инцидент, за да се уплашиш на това летище. Самолетите трябва да правят остър завой, близо до река Потомак, за да се изравнят с пистата, което е доста сложно за пилотите.
Сгушена в планините, столицата на Тирол е топ дестинация за ски. Пристигането със самолет предлага великолепни гледки, но пилотите не могат да им се насладят. Те трябва да минат край връх, висок 2400 метра, и да се справят с резките пориви на вятъра от планините.
Летището на Сау Паулу за вътрешни полети има проблеми с канализацията и оттичането на водата. През 2007 година дори се стига до инцидент с жертви. След това пистата е преправена, за да се реши проблемът, но кацането все още изобщо не е приятно. Само на няколко километра от центъра на огромния град, или с други думи – насред кварталите, това летище предлага при кацане гледка от апартаментите на жителите на Сау Паулу до последния момент.
Често е наричано най-опасното летище на света и предлага планини, вятър и къса писта. То е вратата към Еверест, в Хималаите, а пистата свършва в пропаст. За да помогне на самолетите да намалят скоростта, пистата дори е повдигната. Няма и вариант за обикаляне при отказ от кацане, за издигане и нов заход. Ако самолетът е на края на спускането към земята, трябва да кацне. Е, гледките към Хималаите поне са изумителни.
