Депутатите в Атина одобриха новото споразумение с кредиторите, което ще осигури на хазната спасителните 59 милиарда евро за следващите две години и половина. Предстои днес финансовите министри от еврозоната да заседават по новите гръцки предложения за реформи, които са по-тежки спрямо първоначалния проект, отхвърлен с референдума преди седмица.
Това предизвика протест от над 8000 души и разнобой сред управляващите, тъй като на практика проекта е отстъпление от предизборните обещания на Алексис Ципрас.
Двама депутати от управляващата партия СИРИЗА гласуваха против. Председателката на парламента Зои Констандопулу и министърът на енергетиката Панайотис Лафазанис, се въздържаха при гласуването.
Лафазанис, който е лидер на лявото крило в СИРИЗА съобщи, че подкрепя правителството, но не одобрява "програмата с мерки на строги икономии, либерални антиреформи и приватизация".
Програмата бе одобрена с 251 гласа „за", 32 против и 8 въздържали се. 9 депутати отсъстваха от продължилото до късно през нощта заседание, включително бившият финансов министър Янис Варуфакис.
Подкрепа дойде от опозиционните партии "Нова демокрация", "Потами" (Река) и ПАСОК, с които имаше преговори. Против бяха Гръцката комунистическа партия и крайнодясната "Златна зора".
Правителството на СИРИЗА възнамерява да извърши реформи на стойност 12 милиарда евро, основно с повишаване на ДДС за редица услуги, сред които хотелиерските и корпоративния данък, приватизация, промяна в пенсионната система - именно мерки, които гърците отхвърлиха с референдума.
След завършването на преговорите с международните партньори на Атина тексът на споразумението ще бъде отново представен за обсъждане в гръцкия парламент, за да получи одобрението на депутатите и да се превърне в официален закон на страната.
Това е третата спасителна програма, която Атина получава, за да избегне фалит. Към момента държавният дълг на Гърция представлява 180 на сто от БВП - или 315 милиарда евро.
