Дългогодишният президент на Франция Жак Ширак е починал на 86-годишна възраст. Това съобщава Le Figaro, като се позовава на информация от бившия началник на администрацията му и съпруг на една от дъщерите му - Фредерик Сала-Бару
Ширак, който заемаше най-висшия държавнически пост във Френската република от 1995 до 2007 г., се оттегли от публичния живот преди години, като живееше със съпругата си Бернадет в Париж.
Ширак беше един от европейските лидери с най-дълга и успешна политическа кариера - два мандата като президент, два мандата като министър-председател и 18 г. като кмет на столицата Париж.
Очаква се президентът Еманюел Макрон да направи обръщение към нацията в памет на Ширак в четвъртък, от 20 ч.
Съболезнования бяха изразени от бившите президенти Валери Жискар д'Естен (1974-1981), Никола Саркози (2007-2012), Франсоа Оланд (2012-2017).
"Една част от живота ми си отиде днес. Ширак въплъщаваше Франция, вярна на своите универсални ценности и своята историческа роля. Никога не е правил компромиси с нашата независимост, нито със своята дълбока европейска отдаденост", се казва в посланието на Никола Саркози.
Франсоа Оланд определи Ширак като "боец, хуманист, културен човек, който знаеше как да създаде лична връзка с френския народ".
"Като голист, той беше отдаден на националната независимост. Като близък до Жорж Помпиду, той разбираше ролята на индустрията в икономиката. Той ръководеше Франция с желанието да уважава всички, които представлява. Сред множеството му заслуги беше разбирането му за проблемите с глобалното затопляне, развитието на Африка и мира в Близкия Изток. Поради тази причина през 2003 г. той отказа да ангажира страната ни във войната в Ирак", пише Оланд.
Валери Жискар д'Естен публикува кратко съобщение, в което посочва, че е посрещнал новината за смъртта на Ширак с "много голяма емоция", като изразява най-дълбоките си съболезнования на съпругата на бившия президент и неговите близки.
Ветеранът от Елисейския дворец
Жак Ширак е роден на 29 ноември 1932 г. в Париж. Започва висшето си образование в Парижкия институт по политически науки Science Po през септември 1951 г., като едновременно с това се включва в движението на Комунистическата партия и продава всекидневника "Юманите". През 1950 г. подписва апел срещу ядреното въоръжаване.
През 1952 г. заминава за САЩ и започва да посещава лекции в Харвард. По време на едногодишния си престой в Америка, той се сгодява за млада жена от Южна Каролина, но сватбата им е отменена заради съпротивата от страна на нейните родители.
През есента на 1953 г. той се връща във Франция и запознава с Бернадет Шодрон дьо Курсел, с която учи заедно в политологичния институт. Двамата сключват брак през 1956 г.,имат две дъщери - Лоранс (1958-2016) и Клод (р. 1962 г.).
През 1954 г. Жак Ширак е приет в Националната школа по администрация - училището за висшия политически елит на Франция. Прекъсва лекции между 1956 и 57-ма година заради военна служба, след като се записва доброволец за войната в Алжир. Произведен е в чин лейтенант през декември 1957 г.
След завършването на Школата, Ширак започва работа в Сметната палата на Франция, но няколко години след влизането в администрацията започва да полага основите на политическата си кариера.
Жорж Помпиду, който го взема на служба в кабинета си, нарича младия Ширак "Булдозера" заради активността му. Назначен е за държавен секретар по въпросите на заетостта при министъра на социалната политика, след младежките бунтове през май 1968 г. е назначен за държавен секретар по икономиката и финансите.
Паралелно с дейността си в централната власт Ширак се кандидатира първо за общински съветник, а по-късно и за председател на общото събрание на областта Корез. Заема този пост до 1979 г.
През 1969 г. Помпиду е избран за президент на Франция, а на 7 януари 1971 г. той назначава Жак Ширак за делегиран министър към кабинета на премиера по парламентарните връзки. Година по-късно Ширак е повишен до министър на земеделието, а през февруари 1974 г. - до министър на вътрешните работи.
На президентските избори през 1974 г. Ширак подкрепя Валери Жискар д'Естен, който се кандидатира срещу бившия премиер на Помпиду Жак Шабан-Делма. Намесата му изиграва ключова роля за победата на Жискар д'Естен, който скоро след встъпването в длъжност назначава Ширак за свой министър-председател. Отношенията между двамата се влошават през 1976 г., като Ширак подава оставка поради "недостига на средствата, нужни за ефикасното изпълнение на задълженията като премиер". Няколко месеца по-късно е избран за депутат в Националното събрание и създава партията Движение за Републиката.
През 1977 г. Жак Ширак става първият кмет на Париж, избран след възстановяването на позицията при всеобщо избирателно право.
Първият му опит в кандидатпрезидентска кампания датира от 1981 г., когато след дълги колебания решава да влезе в надпреварата, но се класира трети след Жискар д'Естен и евентуалния победител Франсоа Митеран. Популярността му продължава да расте, а след парламентарните избори през 1986 г. и формирането на управленската коалиция между Движението за републиката и Съюза за френска демокрация, социалистът Митеран го назначава за министър-председател - това е първият случай в Петата република на управление между президент и премиер от различни политически семейства.
По време на мандата си Ширак въвежда либерална икономическа програма с приватизиране на държавни активи, намаляване на инфлацията и удвояване на икономическия ръст.
През 1988 г. Ширак се изправя срещу Франсоа Митеран на президентските избори, в които за първи път изгрява и "звездата" на лидера на Националния фронт Жан-Мари льо Пен. Митеран печели втория си мандат, а победеният Ширак е "компенсиран" с преизбиране като кмет на Париж.
Реваншът му идва през 1995 г., когато най-после печели президентския вот на балотаж срещу претендента на Социалистическата партия Лионел Жоспен. Мандатът му ще се запомни с опита за сближаване на Франция с НАТО и съдействието на Ширак за края на войната в Босна и Херцеговина с Дейтънското споразумение за мир, подписано в Елисейския дворец през декември 1995. Правителството на Ален Жюпе, назначено от президента, обаче натрупва сериозно обществено недоволство заради финансовите и социалните си реформи. През 1997 г. са свикани парламентарни избори, които са спечелени от левицата на Жоспен. Започва нов петгодишен период на "съвместно политическо съжителство" на идеологически противници.
Въпреки нарастващата вътрешнопартийна опозиция Жак Ширак решава да се кандидатира за нов мандат като президент през 2002 г. Жоспен е елиминиран от надпреварата преди втория тур, а изненадващо на балотажа се явява действащият държавен глава срещу Жан-Мар льо Пен. Ширак все пак печели с огромна преднина от 82,21%. Вторият му мандат остава в историята със съпротивата на Франция срещу американската военна кампания срещу Ирак през 2003 г. и с организирането на неуспешния референдум за Европейската конституция през 2005 г.
На 2 септември 2005 г. Жак Ширак претърпява транзиторна исхемична атака, след която политическата му кариера тръгва към постепенен финал. През пролетта на 2007 г. той обявява, че няма да се кандидатира за трети президентски мандат. През 2011 г. е даден на съд заради престъпления, свързани с партийно финансиране по време на мандата му като кмет на Париж.
Въпреки всичко Жак Ширак остана един от най-одобряваните политици във Франция, който ще бъде запомнен с уменията си за политическа комуникация и лекотата, с която се включва в множество публични прояви по време на предизборна кампания.
