Ред е на Източна Европа да излъчи следващия генерален секретар на ООН, а най-силните кандидати за поста са две българки - Кристалина Георгиева и Ирина Бокова, пише в свой анализ списание The Economist. Дали обаче София няма да изпадне в ситуацията „От два стола накрая на земята"?
Българското правителство все още не е решило коя от двете дами да предложи и това създава вътрешни политически турбуленции. Както е известно, АБВ заплаши да преосмисли участието си в управлението, ако Бокова не бъде издигната, а БСП твърди, че забавянето вреди не само на българската кандидатура, но и цяла Източна Европа.
Генералният секретар на ООН не може да обявява войни и няма право на вето в Съвета за сигурност, но тези ограничени правомощия са компенсирани от важната посредническа функция при решаването на международни проблеми, както и от определянето на дневния ред.
Това ще е сбъдната мечта за всяка малка държава, получила възможност за влияние в световен мащаб.
Мандатът на настоящия генерален секретар Бан Ки-мун изтича през 2017-та година и надпреварата за поста му вече започна. Участниците в тази надпревара трябва да играят политически шах на две дъски: на вътрешната - така че да си осигурят номинацията на своите правителства, и на международната - за да си спечелят благоразположението на Москва и на Вашингтон.
За да бъде избран наследник, е нужно решение на Съвета за сигурност на световната организация, където основният сблъсък е именно между САЩ и Русия.
Бокова е директор на ЮНЕСКО и се подкрепя от Русия, а Георгиева е заместник-председател на ЕК и се подкрепя от САЩ.
Навремето Бокова имаше подкрепата и на Америка, но си създаде врагове, като лобираше Вашингтон да приеме членството на Палестинската държава в ЮНЕСКО. Когато това става, САЩ реагираха остро и прекратиха щедрото финансиране за организацията, което възлизаше на 22% от целия ѝ бюджет.
Всяко развитие в тази битка се следи от втора редица кандидати, които се надяват българките да се елиминират една друга. Въпреки това обаче тези кандидати имат свои проблеми.
Весна Пушич, външен министър на Хърватия, доста желае този пост, но е малко вероятно новото хърватско правителство да я номинира.
Следващите кандидати не отговарят на "теста за тестиси", както го определи Ричард Гоуан от Европейския съвет за международни отношения. Кампанията на бившия словенски президент Данило Тюрк не предизвика особено голям интерес.
Външният министър на Черна гора Игор Лукшич също няма големи шансове да бъде избран, а кампанията му се смята само като упражнение за придобиване на популярност, което да му осигури друг международен пост. Шансовете за Сърджан Керим, бивш външен министър на Македония, също са никакви.
Ако не е България, ще е...
Двама кандидати, които имат шанс, ако българките се провалят, са Вук Йеремич - бившият сръбски външен министър, и Мирослав Лайчак, външният министър на Словакия, голяма част от кариерата на когото е свързана с Балканите.
Йеремич си създаде врагове в много западни столици, като агитираше срещу международното признание на независимостта на Косово през 2008 г. Напоследък обаче намери съюзници в Америка, които могат да му помогнат да се справи с наследството на миналото. Не е ясно обаче дали собственото му правителство ще го предложи.
В Словакия Лайчак може да очаква номинация, ако правителството остане на власт след изборите през март.
„Ако руснаците и американците обаче не могат да се споразумеят за някое от тези имена, тогава мнозина други, които сега радарът не хваща, може да станат популярни в последния момент. Някои може дори да не са от Източна Европа", обобщава Economist.
Засега обаче, завършва изданието, балканските кандидати остават най-сигурния залог.
