Гръцкото правителство изпрати пакет от предложения за реформи до кредиторите си часове преди да изтече крайният срок, поставен от кредиторите, за да се стигне до нови преговори за спасителен заем. Очаква се днес парламентът да гласува предложените реформи, за да одобри незабавни действия.
На практика гръцкото правителство се съгласява с всички предложения на кредиторите от седмицата преди референдума на 5 юли, но при условие, че получи достатъчно средства, за да покрие дълговете си.
В последните си предложения Гърция е поискала 53.5 милиарда евро, за да покрие дълга си до 2018 година, включила е преразглеждане на плановете за бюджетен излишък и е „репрофилирала" дългосрочния си дълг.
В замяна, Атина е отговорила на исканията да премахне постепенно данъчните облекчения за островите си - дойни крави за туристическата индустрия, и да повиши таксите за корабоплавателните дружества.
Председателят на Еврогрупата потвърди, че е получил документите, но отказа коментар, докато те не бъдат прегледани от експерти на ЕК, ЕЦБ и МВФ.
Гръцките депутати ще бъдат призовани да одобрят списъка с приоритетни действия на правителството, по който то да преговаря с кредиторите - важна стъпка, която кабинетът на Алексис Ципрас предприема, за да убеди скептичните кредитори за сериозните си намерения.
Ще бъде необходимо и второ гласуване, за да бъдат превърнати предложенията в закон, ако лидерите на еврозоната се съгласят на заседанието си в неделя, че новите гръцки предложения са основа за започване на преговори за нов тригодишен спасителен пакет и пускането на мостови финансирания, които да запазят Гърция платежоспособна.
Възможни проблеми с реформите
Два подписа липсват под предложените реформи, което се разглежда от Reuters като потенциален проблем - лидерът на един от по-малките коалиционни партньори на СИРИЗА в гръцкия парламент не подписа плана за реформи и заплаши да оттегли подкрепата си към кабинета, ако бъдат премахнати данъчните облекчения за островите. С новите предложения не е съгласен и енергийният министър Панайотис Лафазанис, който ръководи крайно лявото крило на СИРИЗА.
Последните предложения включват и намаляване на разходите за отбрана, строг график за приватизирането на обекти като пристанище Пиреус и местни летища, вдигане на ДДС за хотели и ресторанти и съкращаване на допълнителните средства за по-бедните пенсионери.
Банковият въпрос
Гръцките банки са затворени от 29 юни, когато беше наложен и контрол върху капиталите, а гърците получиха правото да теглят по едва 60 евро на ден от банкоматите, след като предишният кръг от преговорите не доведе до резултат.
Гърция не успя да покрие в срок задълженията си към МВФ и сега е изправена пред критичен срок, на 20 юли тя трябва да изкупи обратно облигации от ЕЦБ в размер на 3.49 милиарда евро - нещо, което не може да направи без помощ.
От 2010 година насам страната е получила два спасителни пакета в размер на 240 милиарда евро от еврозоната и МВФ, но икономиката й се сви с една четвърт, а безработицата надвишава 25%. Един на всеки двама млади е безработен.
Малки отстъпки
Германия - най-големият кредитор на Атина, направи малка отстъпка, признавайки, че Гърция ще има нужда от преструктуриране на дълга като част от новата програма, за да бъде възможно публичните й финанси да останат жизнеспособни в средносрочен план.
Признанието беше направено от германския финансов министър Волфганг Шойбле часове преди да изтече поставения на Гърция краен срок за представяне на план за реформи - полунощ на 9 срещу 10 юли.
Шойбле не крие съмнението си, че Гърция е способна да остане в еврозоната, но въпреки това посочи на конференция във Франкфурт, че не е възможно да се постигне устойчивост на дълга без намаляването му и МВФ са прави в тази своя позиция. Шойбле обаче добави, че не може да има опрощаване на дълг, защото това би нарушило системата на Европейския съюз.
Той не предложи решение на проблема, от което се подразбира, че за него гръцката криза не може да намери решението си в рамките на еврозоната.
Шойбле все пак каза, че има опция за репрофилиране на дълга чрез удължаване на падежите, намаляване на лихвените проценти и удължаване на мораториума върху плащанията за обслужване на дълга.
Въпросът за опрощаване на дълг
Президентът на Европейския съвет Доналд Туск, който ще председателства извънредното заседание в неделя, се включи в хора на онези, които призовават Атина да получи някаква форма на опрощаване на дълга като част от новата сделка.
Той отбеляза, че реалистичните предложения на Гърция ще трябва да съвпаднат с реалистични предложения за устойчивост на дълга от страна на кредиторите.
„В противен случай ще сме принудени да продължим летаргичния танц, който танцуваме в последните пет месеца", каза той.
При лош развой на събитията
Ако не бъде постигнато споразумение в неделя, това ще доведе до колапс на банките в Гърция. Тогава на дневен ред ще бъде ограничаването на щетите от гръцкия колапс, включително хуманитарна помощ, евентуален контрол на границите и търсене на начин да се смекчат вредните последици за съседните държави.
Несигурността за това какво предстои в следващите дни беше изразена от думите на президента на ЕЦБ Марио Драги, който изрази необичайни съмнения за спасяването на Гърция. В интервю за италианска медия той казва, че не е сигурен, че ще бъде намерено решение за Гърция, като не вярва и Русия да се отзове на помощ на Атина.
В събота финансовите министри от Еврогрупата трябва да решат дали да препоръчат започването на преговори с Атина за заем от фонда на Европейския механизъм за стабилност. Решението изисква съгласието на държавите, които представляват 80 процента от капитала на фонда, за да могат да се водят преговори, дори някои от по-малките членове да са против.
След като триумфално спечели референдума преди седмица, с който бяха отхвърлени предложенията за реформи на кредиторите, уволни своя буен финансов министър и подсигури подкрепата на опозицията, Ципрас е в силна позиция да получи подкрепа за налагането на строги мерки в Гърция и да се пребори със съпротивата в собствената си държава.
