Често срещано явление: вървите по улицата, а срещу вас се задава друг човек.
Вие го виждате, но той не вижда вас. Вместо това си пише с някого на смартфона си или просто зяпа дисплея. Той е разсеян, защото се опитва да прави две неща едновременно: да ходи и да комуникира.
Има начин да забележите и дали някой шофьор не използва смартфона си, докато е зад волана: ще шофира или твърде бавно, или твърде бързо спрямо това, което заобикалящите го условия изискват, тъй като е само частично свързан с това, което се случва наоколо. Бидейки свързан с друг човек чрез смартфона си, той не се намира изцяло в този момент и на това място, на което всъщност е.
Тези случаи са толкова чести, че да можем да наречем нашето време ерата на разсеяността.
Тази ера е опасна. Доклад от 2015 г. от американският Съвет за национална безопасност (National Safety Council) показва, че - изненада - писането на съобщения на телефона, докато се движите, увеличава риска от инциденти. Повече от 11 хиляди души са били ранени между 2000 и 2011 г. докато ходят и говорят по телефоните си.
Още по-опасен е разсеяният шофьор на автомобил. Скоростта, с която такива шофьори се движат, е по-променлива, те сменят платната по-рядко от необходимото и като цяло затрудняват шофирането за всички останали и го правят по-неефективно. Писането на съобщения и говоренето по телефона зад волана е довело до 16 хиляди допълнителни инцидента в САЩ между 2001 и 2007 г.
Що се отнася до България, Индекса за безопасно шофиране за 2019 г. - проучване за рисковете на пътя - показва, че разсейването зад волана е сред най-честите рискови ситуации у нас. Поне веднъж през последните 12 месеца на 73% от участвалите в проучването се е случвало да "карат с половин око".
Това да правиш няколко неща едновременно - т.нар. мултитаскинг, не е особено ефективен начин да използваме времето си и води до неоптимално използване на нашите умения. Включително, когато става дума за това да използваме смартфона си и едновременно с това да ходим или шофираме.
Използваме информацията много по-ефективно, когато се концентрираме върху една задача в даден момент. Когато се опитаме да вършим повече от едно нещо, страдаме от т.нар. невнимателна слепота - психологически феномен, при който не успяваме да разпознаем или отразим неща, които се намират пред очите ни. Като например други хора или дори други автомобили.
В едно вече класическо изследване на хора от Станфордския университет се посочва, че занимаващите се с няколко неща в един и същ момент са по-малко ефективни, защото са по-податливи да използват нерелевантна информация и да разчитат на неподходящи спомени.
Мултитаскингът може да не е добър и за вас самите. Изследване от 2010 г. при над 2000 деца на възраст между 8 и 12 години показва, че вършенето на повече от едно нещо се свързва с негативни социални индикатори, докато контактът лице в лице – с позитиви като социален успех, чувство за нормалност и достатъчни часове сън.
Въпреки че механизмът все още не е напълно разбран – т.е. кое какво причинява – изводът е, че мултитаскингът с някакво (някакви) медийно устройство не е източник на щастие.
Има няколко причини обаче за този растящ проблем с разсейването. Често посочвана причина е недостатъчното време. Имаме все по-малко време, за да постигнем всичко, което трябва да свършим.
От тази гледна точка мултитаскингът е резултат от натиска да се свършат повече неща в същото ограничено време. Същевременно има изслевдания, които сочат, че т.нар. времева криза зависи от пола и класата. И, някак парадоксално, тя е не толкова обективна спънка за хората, които най-много се оплакват от липсата на време.
Времевата криза е реалност, особено за много жени и представители на по-бедните обществени прослойки. Но ерата на разсейването не е просто резултат на липсата на достатъчно време.
Може би отразява и друга форма на битието. Трябва да преосмислим какво означава да си човек – не като едни изпълняващи задача след задача същества, а като такива, които сами търсят разсейването и искат да избягат от ограниченията на "тук и сега" заради константната съблазън на идеята за някой друг и някъде другаде.
Медийният теоретик Дъглас Рушкоф твърди, че нашето усещане за време е изкривено в т.нар. "дигифрения" - ефект, пореден от социалните мрежи, при който сме на няколко места едновременно и също така сме повече от едно Аз в един и същ момент.
В офиса го има и по-сложния момент. Постоянно писане на съобщения, имейли и говорене по телефона, особено на публични места, може да е дори по-малко свързано с комуникацията с хората от отсрещната страна, колкото да се сигнализира на намиращите се наоколо, че сте заети или толкова важни и свързани, че съществувате на повече места от "тук и сега".
В това да си свързан с много хора и постоянно да комуникираш се прокрадва идеята за по-високия статус. Това би обяснило и защо толкова много хора говорят шумно по своите мобилни телефони на публични места.
И тъй като ерата на разсеяността все още е твърде нова, не сме я осъзнали напълно. Понякога изкуството е добър медиатор за новите неща.
Като видео арт инсталацията от Зибрен Верщаг, озаглавена "Нито там, нито там". Те се състои от два екрана. На единия виждаме мъж, който гледа в телефона си. Бавно фигурата започва да изчезва, като пикселите, които я съставят, се прехвърлят на другия екран, а после се връщат обратно. Така формата на човека се прехвърля от екран на екран, едновременно на две места, но никога изцяло на което и да е от тях.
В глобален мащаб се наблюдава постепенна промяна в културата, насочена към забраната на определени устройства в дадени ситуации – училище, университет, зад волана.
Това обаче е реакция на вече съществуващи проблеми. Необходим е и проактивен граждански етикет, така че разсеяният пешеходец, шофьор или говорещ да се съобразят с новите кодове на публично поведение.
Много кафенета в Австралия например не позволяват на хора да поръчат на бара, ако говорят или гледат телефоните си. Много клубове по голф забраняват употребата на телефони на игрището. В 38 щата в САЩ е незаконно млади шофьори да използват телефон, докато шофират.
В крайна сметка го има и личният избор, който е достъпен за всеки един от нас. Той е предречен още от германския социолог на масовата култура Зигфрид Кракауер (1889-1966 г.). В новинарска статия за отражението на модерността, публикувана през 1924 г., той се оплаква от постоянната стимулация, рекламите и масовите медии, чиято цел е създаване на "постоянна възприемчивост". Тази статия загатва за нашите собствени затруднения в един свят на постоянно писане на съобщения и разговори по телефона.
Единият вариант да отговорим на всичко това, посочва Кракауер, е да се излегнем на дивана и да не правим нищо, като начин да постигнем "вид блаженство, което е почти неземено".
По-радикален отговор е да се изключим от мрежата, да живеем в момента и да се концентрираме върху едно важно нещо във всеки важен момент. Опитайте за час, после за ден. Може дори да се обадите на приятели, за да им се похвалите с вашия успех – само не докато ходите или шофирате, или докато работите на компютъра си.
