Преди 34 години тя изчезва. На 22 юни 1983 година в Рим след редовния си урок по флейта 15-годишната Емануела Орланди така и не се завръща вкъщи. От съдбата й се вълнуват папа Йоан Павел II, италианските тайни служби и медиите по целия свят.
По случая са се изписали тонове мастило, но до ден днешен той остава нерешен. Хипотезите са много: тъй като Емануела е дъщеря на близък служител на папата, единият вариант е това да е атака срещу Ватикана. Изчезването й се свързва с атентата, извършен от Али Агджа, но също и с римската мафия и скандалите на ватиканската банка.
Тези дни мистерията около Емануела Орланди отново се завихри с появяването на ватикански документ, сочещ че Светият престол е изхарчил близо 500 милиона италиански лири по случая, включващи разходи за дългогодишен престой в Лондон, медицински прегледи, пътувания на служители на Ватикана. Оттам обаче твърдят, че документът е фалшив.
Но ако в него има доза истина, се появява въпросът: може ли Емануела да е жива и да е живяла в чужбина, съответно в Англия, през всички тези години.
Отдавна се говори, че в папската държава има досие по случая с изчезналото момиче, което заедно преди инцидента е живеело със семейството си във Ватикана. Властите отричат каквато и да е съпричастност и заявяват, че винаги са сътрудничели активно на италианското правосъдие, което се занимава със случая.
Въпросите обаче остават, а мистерията не се разбулва. От 34 години истината търсят и близките на Емануела Орланди, първо родителите й, които са вече покойници, а сега най-вече брат й Пиетро Орланди. Те също са убедени, че Ватикана не казва цялата информация, с която разполага.
Историята
Последното обаждане на Емануела до семейството й е след урока по флейта на 22 юни. Тя говори със сестра си за предложение за работа, което е получила - да преставлява продукти на известна козметична фирма. Това е обсъждала и с приятелките си, които са я видели за последно. Между другото, по онова време много момичета са били прилъгвани с фалшиви обяви за работа, които после се оказват за проституция.
След това следите на Емануела се губят.
Странните обаждания
Семейство Орланди започва да получава странни обаждания от хора, които твърдят, че са видели момичето, но никой от тях не е съгласен да говори нито с близките, нито с полицията.
На 3 юли 1983 година, малко след изчезването й, папа Йоан Павел II отправя призив за връщането на Емануела. По този начин той официализира за първи път версията за отвличане.
Във Ватикана се получава обаждане от мъж, който твърди, че държи за заложник Емануела Орланди и иска в замяна Али Агджа да бъде освободен до 20 юли. Няколко дни по-късно друг мъж се обажда на приятелка на Емануела от курса й по музика. Отново искането е за размяна с Али Агджа. Общо тези телефонни обаждания са 16, но предполагаемите похитители така и не доказват, че Емануела е жива и е в ръцете им, нито че те са част от Сивите вълци, терористичната организация на Агджа.
Сред другите вероятни хипотези, разглеждани през годините, са изнудване към Ватиканската банка от страна на Бандата от Маляна - мафиотска организация в Рим, или купон с малолетни и тяхното сексуално експлоатиране, в който са замесени представители на Ватикана.
В историята с банката се споменава и името на и известния банкер на Ватикана - американският монсеньор Пол Марчинкус. От папската държава винаги са отричали каквото и да е негово участие.
Дългата повече от 30 години история е изпълнена с появяване на нова информация, отклоняване от основните версии, намеса на тайните служби и на римски мафиоти.
Братът Пиетро Орланди, който не се уморява да търси истината
Една от загадките по случая Орланди е ролята на мафиотския бос Енрико де Педис. Той е шеф на бандата на Маляна. В известно телевизионно предаване по RAI, през 2005 година се получава обаждане, че ключът към случая се крие в гроба на човека, погребан в известната римска църква Сант Аполинаре. Оказва се, че там е тялото на мафиотския бос Енрико де Педис, умрял през 1990 година. Това се е случило с изричното съгласие на тогавашния кардинал на Рим, Уго Полети. Църквата е собственост на Ватикана и се намира в близост до консерваторията, където е учела Емануела Орланди.
Мафиотският бос Енрико де Педис
Интересни са показанията по случая на Сабрина Минарди, бивша любовница на мафиотския бос. Тя твърди, че Енрико де Педис е похитил Орланди и шест-седем месеца по-късно я е убил, а тялото й е било унищожено в бъркачка за бетон в покрайнините на Рим. Това е станало по поръчка на определени кръгове от Ватикана. Разказът на жената обаче е объркан и доста неточен, а редовната й употреба на дрога я прави недостоверен свидетел.
За подобна хипотеза говорят и други - арестувани, свързани с бандата на Маляна. Доказателства обаче няма.
Енрико де Педис наистина е погребан в църквата Сант Аполинаре, през 2012 година трупът му е ексхумиран, но в саркофага е само тялото на мафиота. Твърдеше се, че там са и останките на Емануела. Официалното обяснение на погребението му в известната базилика е, че бил голям благодетел на бедните. След ексхумацията останките му са кремирани и разпръснати в морето, по желание на вдовицата.
През 2011 година по време на телевизионно предаване с участието на брата на Емануела - Пиетро Орланди, мъж, представящ се за бивш агент на службите твърди, че момичето е "живо, намира се в лудница Англия и е било постоянно под въздействието на опиати".
Английската писта се повтаря и в новия документ, който бе публикуван в медиите тази седмица. За неговото съществуване, както и за специален доклад, посветен на случая във Ватикана, се говори от години. Светия престол обаче твърди, че подобни досиета не съществуват.
Излезлият наяве документ прилича на доклад за множество фактури и приложени материали от почти 200 страници, които да оправдаят извършените разходи за Емануела Орланди от 1983 до 1997 година. Общата сума е 483 милиона италиански лири - или 483 хиляди евро.
Сред описаните дейности са заплащане за информация, пътувания, и най-вече разходи за храна и нощувки - на Чапман Роуд 176, Лондон. На този адрес има студентско общежитие за момичета, собственост на религиозен орден. От 1983 до 1985 година тези разходи са 8 милиона лири, напълно логична цена за престой на един човек.
В документа са посочени и сериозни разходи са "отдалечаване от къщи" на Емануела от 1985 до 1988 година и скъпи пътувания на високопоставени ватикански служители, както и медицински разходи.
Последният разход е за периода 1993 - 1997 годиса. Той е описан като "Обща дейност и преместване във Ватикана, със съответното приключване на случая - 21 милиона лири".
Документът изглежда истински, въпреки че няма подпис и печат. Отдолу стои името на кардинала Лоренцо Антонети, който отрича да знае за съществуването на подобен доклад.
Има два варианта: или документът е автентичен и тогава за първи път се отварят невероятни хипотези за един от най-неясните случаи, свързани със Светия престол или е фалшификат, който смесва много умело истински елементи, които обаче водят до погрешни заключения.
Ако е фалшив, тогава, кой е авторът му и какво цели? Посочените дейности, лица и адреси се знаят само от хора, които от години работят във Ватикана.
Едно е ясно, от документа не става ясно каква е съдбата на Емануела Орланди, не е посочен и ясен виновник за нейното отвличане и евентуална кончина.
Такива доклади за извършените разходи са нещо обичайно за всички тайни служби, в края на операцията се представя отчет на извършените разходи.
"Възможно ли е Емануела Орланди да е била намерена жива от Ватикана и после скрита при пълна дискретност в английската столица?" - пита се известният разследващ журналист Емилияно Фитипалди, автор на нова книга именно по този случай. Кого са ходили да навестяват високопоставените ватикански служители? Кой се е лекувал в английските болници?
Преди няколко месеца семейство Орланди чрез своите адвокати поискаха достъп до документите, за да видят "пазеното досие по случая Емануела във Ватикана". В него най-вероятно е излезлият сега документ. Но монсеньор Анджело Бечу от Държавния секретариат на Светия престол твърди, че "няма никакви тайни документи. Дали сме всички обяснения, които са поискали от нас. За нас случаят е приключен".
Дали наистина няма какво повече да се каже и никога няма да стане ясно какво се е случило с Емануела Орланди? 34 години по-късно въпросите без отговор са много, а някои от основните замесени лица нямат желание да говорят по въпроса. Всичко това прави вероятността някога семейство Орланди да научат истината минимална.
