Президентът на Украйна Владимир Зеленски обяви създаването на коалиция срещу руския президент Владимир Путин, след като рано тази сутрин Кремъл даде начало на руска офанзива в страната.
"Създаваме анти-Путин коалиция. Разговарях с Урсула фон дер Лайен, Еманюел Макрон, Карл Нехамер и Реджеп Ердоган за конкретни санкции и конкретна помощ за нашите военни. Очакваме решителни действия", написа Зеленски в Туитър.
We are creating an anti-Putin coalition. I spoke with @vonderleyen, @EmmanuelMacron, @karlnehammer and @RTErdogan about concrete sanctions and concrete assistance for our military. We are waiting for decisive action.
— Володимир Зеленський (@ZelenskyyUa) February 24, 2022
Австрийският канцлер Карл Нехамер потвърди подкрепата си за Украйна, като обеща тежки санкции срещу Русия и допълнителни помощи за Украйна.
"Украинският президент започна телефонния разговор с думите, че се обажда от една страна, за която не знае още колко дълго ще я има, и че се обажда като президент, който не знае още колко живот му остава", разказа канцлерът.
"Във времена на смърт - а това е война - за съжаление, говорим много повече за оръжия, отколкото за дипломация. Това трябва да се промени", коментира още Нехамер.
Една от държавите, изразили най-силна подкрепа за Украйна беше Литва, която също граничи с Русия. Там властите още сутринта наложиха също извънредно положение, активирайки армията си.
"Ставаме свидетели на престъпните действия на Русия срещу Украйна. Не можем да останем безразлични към тази непредизвикана военна агресия, която заплашва милиони невинни животи и подкопава основите на международния ред", заяви в обръщение към нацията държавният глава Гитанас Науседа.
По думите му макар да няма пряка заплаха за стабилността в Литва, правилната оценка на ситуацията изисква да се действа отговорно и солидарно.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също потвърди, че е говорила по телефона със Зеленски, като той е помолил за съдействие за каквато и да е помощ от различните заинтересовани страни.
"По-късно днес ще представим пакет от масови и целенасочени санкции на европейските лидери за одобрение. Ние сме тясно координирани с нашите партньори и съюзници - САЩ, Великобритания, Канада и Норвегия, но също така например Япония и Австралия", отбеляза още тя.
По думите ѝ пакетът със санкции ще включва финансови мерки, които да ограничат достъпа на Русия до капиталовите пазари, както и до ключови технологии. Целта е да се удари икономиката на Русия, която е подложена вече на интензивен натиск, за да се отслаби страната в ключови сектори, от които елитът и олигарсите там се възползват.
"Наш общ дълг е да се противопоставим на най-сериозния акт на агресия на европейска територия от десетилетия насам. Нашето единство е най-добрата ни сила. Кремъл разбира това много добре и поради това се опитва да ни раздели, но постигна точно обратното. Ние сме по-единни и по-решителни от всякога. Ние сме един Съюз, един Алианс, обединен в една цел", подчерта Урсула фон дер Лайен.
Междувременно в четвъртък се проведе и виртуална среща на лидерите на страните от Г-7, като темата на срещата бяха действията на Русия и започнатата война в Украйна.
Участници в срещата са били президентът на САЩ Джо Байдън, канцлерът на Германия Олаф Шолц, канадският премиер Джъстин Трюдо, френският президент Еманюел Макрон, министър-председателят на Италия Марио Драги, премиерът на Япония Кишида Фумио, британският премиер Борис Джонсън, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
В съвместно изявление след срещата лидерите на най-големите 7 икономики в света обявиха, че руският президент Владимир Путин е "отново въвел войната на европейския континент", като той е застанал "от грешната страна на историята".
Оттам осъждат действията на Путин и отказа му да участва в дипломатичния процес по решаването на въпросите на европейската сигурност, въпреки многократните предложения към него.
Лидерите от Г-7 се обявиха за запазване на съществуващия международен ред и заявиха готовност да направят необходимото това да се случи.
Въпреки това обаче една от най-острите възможни мерки срещу Русия - изваждането ѝ от банковата мрежа SWIFT, поне засега няма да се случи, след като Германия, Италия, Унгария и Кипър са блокирали предложението за това.
Тепърва ще става ясен общият размер на мерките, които ЕС, Великобритания и САЩ ще предприемат спрямо Русия, но изваждането от SWIFT беше сочено от мнозина експерти като изключително остър ход, който може да извади руската икономика от релси.
По-рано днес генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че Алиансът ще задейства своите отбранителни планове и ще предприеме нови мерки за защитата си на фона на случващото се в Украйна.
Според плановете се предвижда привеждането на над 100 бойни самолета в повишена готовност, както и допълнително увеличаване на присъствието на войски на източния фланг на НАТО.
Столтенберг все пак подчерта, че няма планове да се разполагат сили на Алианса на територията на Украйна.
По думите му присъствието на НАТО по източния фланг се разширява, но това са отбранителни мерки за избягване на конфликт или за предотвратяване на атака срещу държава членка на Алианса.
Междувременно във всички големи европейски столици се проведоха протести в подкрепа на Украйна и срещу руската инвазия в страната. Протести имаше и в някои руски градове, като в Санкт Петербург се стигна дори до арести на демонстранти.
