Webcafe.bg и Visa представят "Истории на успеха" - съвместната рубрика, в която ви срещаме с успешните хора, бизнес и идеи. Успехът - това е визитката, с която свързваме Visa. Един от най-разпознаваемите брандове е символ на успешните хора и специалните привилегии, на които могат да се радват, благодарение на Visa.
Днешният ни събеседник е Кирил Бошов, главен изпълнителен директор на "Евроинс иншурънс груп" и член на управителните съвети на "Еврохолд България" и на Асоциацията на българските застрахователи. Той е в борда на директорите на българския офис на предприемаческата организация Endeavor.
Бошов е от хората, които са прекарали почти цялата си кариера на едно място - в "Еврохолд България". Финансовият холдинг включва застрахователен бизнес в няколко европейски държави, като най-голяма тежест в него имат компаниите в България и Румъния, които носят марката "Евроинс". Скоро българският застраховател отпразнува 20 години работа - доста солиден опит за бързо променящия се български пазар, в който конкуренцията е много силна, а условията на средата - предизвикателство.
Кое качество на човек е много важно, за да успее?
Да си поставя високи цели, да ги следва много упорито и да не се предава, когато нещата не се случат. Да има талант да привлича екип. Може би също да има склонност към риск. Разбира се, да може да преценява границите на риска.
А късметът каква роля играе?
За мен в бизнеса - никаква. В спорта, лотарията - може би. В бизнеса нещата седят по различен начин. Даже бих казал, че е вреден. В смисъл, че понякога може с някакъв късмет да направите нещо, да сключите успешна сделка. Или да имате късмет допусната грешка да не ви се отрази. И да си помислите, че може да я направите отново. Човек не трябва да разчита на късмета си, трябва да разчита на себе си.
В България често битува мнението, че да правиш бизнес е въпрос на късмет и на правилни познанства.
Познанствата са много важни, не само в България, те са важни навсякъде по света. Като цяло в България да правиш бизнес е по-трудно от развитите страни. Тук още повече трябва да разчиташ на себе си, отколкото на нормалните пазари.
В колко часа ставате сутрин и как степенувате важните неща за деня?
Аз не съм ранна птица, около 7.30-8 часа ставам, гледам да изпратя децата първо на училище. По-скоро се стремя да си планирам деня, а не задачите да планират мен. Защото ако оставим задачите да ни планират, не е добре. Ако оставите нещата, които се случват през деня, да ви определят дневния ред, това не е ефективно. Изкуството е как независимо от нещата, които ще се случат, да не променяте това, което сте си поставили за цел.
Има ли неща, които не делегирате на други хора и държите лично да свършите?
Вижте, в обичайния бизнес порядък, би трябвало всичко да може да се делегира. Поне това, което е част от обичайната работа или as regular. Това, което е трудно да се делегира, са нестандартните ситуации. За щастие или за нещастие - в България има доста. Те изискват по-бърза реакция, смелост, това са неща, които колкото и добър да е екипът и служителите, не може да им се прехвърли като отговорност. Това е трудната част. За по-леката - не може да делегирате присъствие на фирмено парти. Трябва да сте там, да ви видят, да обърнете внимание.
В тази връзка колко са важни социалните и личните контакти?
За мен са много важни. Живеем в свят, в който колкото и човек да се опитва да поставя граници, и личните, и социалните контакти са в някаква степен свързани и взаимно си помагат. Поне в моя опит социалните контакти са ми помагали в бизнеса и да се свързваш с правилните хора. И то да получиш по-добър контакт в неформална обстановка. И пак казвам - човек трябва да внимава да не минава границите, да не монетизира социалните си контакти. Това съм го виждал. Не е хубаво от всяка вечеря да се опитваш да правиш бизнес. Трябва да става по естествен начин.
Имате ли навици, с които денят е по-успешен?
Не бих казал. Не съм в никакъв случай суеверен.
Ако понякога казваме, че печелим от загубите и губим от печалбите, как звучи това в бизнеса?
Това най-добре се илюстрира със сделките по придобиванията, ако трябва да търсим някакъв пример. Там много често това, което го мислиш за печалба, не е такава. И обратното.
Много често, за да стигнете до една сделка по придобивания, се борите с много сериозна конкуренция. В крайна сметка успявате. Но за да разберете дали наистина сте успели, трябва да минат няколко години - и чак тогава разбирате спечелили ли сте. В същото време човек не трябва да приема загубите като нещо лошо. Пак в същия контекст съм имал сделки, при които много сме искали да купим дадена компания, но после сме виждали, че е станало по-добре, като не сме успели.
Бихте ли дали конкретен пример?
Да кажем в Сърбия. Сделка за покупка на застраховател, в която не успяхме по различни причини. Няколко години по-късно компанията фалира. Може би най-ценното, което печелим, е опитът. Човек трябва да се учи.
Ако не бяхте в „Еврохолд България", къде щяхте да бъдете?
Този въпрос е много сложен за човек, който не е имал друга работа. Повече от 20 години се занимавам с това. За малко съм бил счетоводител в една компания. Какво би било - не знам. По-скоро знам какво не искам да правя.
Ако трябваше отново да избирам, не бих се заел със застраховане. Смятам, че е изключително труден и нервен бизнес. По принцип финансовият бизнес е един от най-трудните. Светът се движи натам, че застраховането въобще стана един от най-трудните във финансовия бизнес заради начина, по който се движат регулациите, специално в Европа.
Ако трябва да се оцени мястото на Европа като регулаторна среда, тя прави европейските застрахователи по-неконкурентни от компаниите в Китай, другите азиатски държави, Русия, дори в САЩ. Там регулаторите и държавата повече мислят как бизнесът да е по-силен.
Не е ли по-лесно наличието на единен европейски пазар?
Със сигурност е по-лесно, има отваряне на пазарни възможности. Нашата компания го илюстрира. Но от друга страна е трудно всяка компания да се възползва от тях. Трябва да има голям капитал, трудно е самостоятелна компания да се развива в повече от една държава.
Имате ли любима компания от структурата на холдинга?
Не бих казал. Този въпрос няма отговор. Неслучайно тази структура е замислена да се допълва.
Последното удоволствие, за което похарчихте добра сума?
Почивка със семейството ми. Не е задължително всяко удоволствие да е свързано с похарчване на определена сума, но най-добре се чувствам с близките си и затова колкото по-често съм на почивка с тях, толкова по-добре.
Колко е важна почивката?
Изключително важна. За мен поне това е единственият вариант да се виждам с близките си, с децата и съпругата си на спокойствие. Когато се прибереш вечер вкъщи, няма много време.
Работите ли извън офиса си?
Тази граница също много се размива вече, с мейлите и мобилните телефони е трудно човек да каже кога му свършва работният ден. По-скоро се опитвам да изградя навик - когато съм на почивка, да не гледам за няколко часа пощата си.
Когато излизам сутрин, задължително вземам с мен...?
Добро настроение. Няма как да имате хубав ден, ако излезете кисел от вкъщи.
