Том Круз има невероятното качество да изнесе на гърба си всевъзможни посредствени филми и да ги направи блокбъстъри. Макар продължението на оригиналния Джак Ричър от 2012 г. да е разочароващо, присъствието на легендата на екшън-киното неизбежно го превръща в гледаем материал. Това е поредният филм, който е на ръба да се превърне в пародия на самия себе си - злодеите са банални, шегичките са изтъркани, но въпреки всичко Том Круз е абсолютно великолепен.
Откъдето и да го погледнете, продължението на оригиналата "Зрителна измама" от 2013 г. не е добър филм. Сценарият му е слаб, има поне половин час ненужни сцени и като цяло не оправдава съществуването си като филмово продължение. Забавлението обаче е на високо ниво благодарение на оригиналния звезден състав, към който се присъединяват Даниел Радклиф и Лизи Каплан. Приемете "Зрителна измама 2" такава, каквато е, и ще осъзнаете, че е съвсем прилично развлечение.
Маркетингът на третата серия от поредицата по романите на Дан Браун показваше "Ад" на ръба на самоиронията. И въпреки че самият филм не се заигрaва с тази линия (за съжаление), все пак осигурява материал за голям майтап. Най-вече докато гледате как отлични актьори като Том Ханкс, Фелисити Джоунс, Бен Фостър и Ирфан Хан се вживяват в повърхностни роли с несвързан сценарий на продукция със солиден бюджет.
Никой не е таил надежди, че позакъснялото продължение на "Денят на независимостта" ще е шедьовър на кино-изкуството. Все пак носталгичните препратки към оригиналния филм, комбинирани със страхотните визуални ефекти и ексцентричната роля на Джеф Голдблум го превръщат в перверзно удоволствие за гледане.
Поредната еднотипна роля на Зак Ефрон в образа на полугола, нацепена, но симпатична батка - и честно казано, пак му се получава. Без да претендира за дълбочина или особен смисъл, тази романтична комедия предоставя чисто кинематографично удоволствие благодарение на съчетанието между Ефрон, Адам Дивайн, Ана Кендрик и Обри Плаза.
Сценарият се базира на изтърканото клише "бащата на момичето vs. годеника й", но въпреки всичко не можем да пренебрегнем чудесната комбинация между Джеймс Франко и Браян Кранстън. Ще се зарадвате да видите завръщането на Кранстън в комедийния жанр - и то с образ, който напомня за ролята му на Хал в сериала "Малкълм".
Шпионската романтична комендия, подплътена с чудесен кастинг, разказва как домошарите Айла Фишър и Зак Галифианакис се сблъскват със секси-двойка разузнавачи - Джон Хам и Гал Гадот. Сценарият е толкова непоследователен, че към края на филма вероятно вече няма да си спомняте как е започнал. Но пък ще можете да се насладите на прелестни мацки и някоя друга забавна реплика. Какво повече да очакваме от подобен филм?
"Механикът" от 2011 г. беше изненадващо приличен римейк на оригинала от 1972 с Чарлс Бронсън. Сега Джейсън Стейтъм се завръща в продължение, което определено не е сред най-добрите му екшъни, но все пак стаа за гледане. Сюжетът се изчерпва в едно изречение "Героят спасява Джесика Алба, защото е много готина". Все пак филмът е сниман на страхотни локации, предлага брутален екшън и толкова смешни визуални ефекти, че ще се позабавлявате добре.
Райън Рейнолдс играе агент на ЦРУ, който е убит в първите минути на филма. Покушението срещу него принуждава агенцията да трансплантира паметта му в осъден на смърт затворник - Кевин Костнър. Сценарият е абсурден и едновременно с това - напълно сериозен. Кевин Костнър прави прилична роля и влага много повече усилия, отколкото се очаква за подобен филм. Добавете към него Томи Лий Джоунс и Гари Олдман и това е достатъчно, за да превърне "Престъпник" в гледаем трилър.
Колкото и забавни за гледане да са изброените дотук ужасни филми, нито един от тях не може да се сравнява с вдъхновената идиотия на "Боговете на Египет". Това е фентъзи епос с бюджет от 140 милиона долара, пълен с катастрофално лоши визуални ефекти, странни сцени на боеве между роботизирани богове, измислени сякаш от 10-годишно момче, болезнено слаба игра от актьори като Джерард Бътлър, Николай Костер-Валдау и Джефри Ръш и още по-слаби диалози. В същото време - "Боговете на Египет" е натурален представител на жанра "толкова лош филм, че чак е добър".
