Те заслужават римейк

„Отмъстителите"
Не става въпрос за комиксовия мастодонт на „Марвел" с неговия хор от супергерои в латексови костюми и предвидими филмови решения. Говорим за катастрофалния финансов провал „Отмъстителите" от 1998-а с Ралф Файнс, Ума Търман и Шон Конъри, който от своя страна бе екранизация на стилния и секси шпионски сериал от 60-те за елегантните „оперативни лица" Джон Стийд и Ема Пийл.
Киноверсията на „Отмъстителите" рухна бързо и бе погребана от тонове проблеми, но някъде там под многоцветните руини се крие ретро очарованието на оригиналните епизоди, което може да бъде възкресено от подходящите хора.

„Флаш Гордън"
Филмът „Флаш Гордън" е ярко второкласно бижу, което капсулира цялата неонова магия на 80-те години на миналия век. Преувеличената, дървена, помпозна и в крайна сметка - тежко компрометирана екранизация по едноименния комикс за космически конфликти, буквално плаче за нов шанс. Един качествен римейк, с внимание към детайла и пресъздаването на свят, запазена ретро атмосфера и осемдесетарски дух, но рафиниран и полиран от най-добрите в бизнеса. „Флаш Гордън" заслужава преработка и нов живот.
Единственото нещо, което не трябва да се пипа от оригинала, е епичният саундтрак на великаните от Queen.

„Последният екшън герой"
Деветдесетарски мета коментар на екшън киното с Арнолд Шварценегер и препратки към класики като „Седмия печат"? Какво може да се обърка? Всъщност, не много. „Последният екшън герой" е атрактивно упражнение по стил и самоирония на един от шогуните на жанра - негово величество Джон Мактиърнан. „Последният екшън герой" доставя желаната стока в големи количества, но в крайна сметка гладът остава - просто се вижда, че е имало какво още да се пипне.
Потенциалът на концепцията е с размера на пекторалисите и бицепсите на Арнолд от златните му бодибилдинг години, а екшън киното заслужава мета филм за новия век. Един римейк на „Последният екшън герой" има своето място в епохата на жанрови тупалки, които са се взели твърде насериозно.

„Реликвата"
„Реликвата" е силно подценен хорър филм за чудовище в града, който може да бъде облагороден драматично с напредъка на технологиите и визуалните ефекти. Оригиналът на Питър Хаймс с Том Сайзмор и Пенелъпи Ан Милър притежава всички необходими атрибути и артефакти на качествено жанрово упражнение, но нещо не му достигна за автентично величие.
Един подобрен, ъпдейтнат, ъпгрейднат вариант на „Реликвата" наистина притежава големи шансове да бъде нещо специално. Ценителите на филми за чудовища изпитват свиреп глад за солидни произведения по темата и е време той да бъде задоволен.

„Селото на прокълнатите"
„Селото на прокълнатите" от средата на 90-те години е един от по-слабите филми на великия виртуоз на хоръра Джон Карпентър („Нещото", „Хелоуин", „Големи неприятности в малък Китай") и несъмнено може да бъде подобрен. Разбира се, много вероятно е да бъде още повече опропастен, особено в контекста на вълната от калпави хорър реставрации на класически заглавия. Но „Селото на прокълнатите", който сам по себе си е римейк на филм от 60-те, не е безупречна класика.
Ала притежава достатъчно атмосфера и привлекателни жанрови елементи, които да оправдаят една нова версия. Отдавна е време за наистина качествен и страшен филм за злокобни „крийпи" дечица.

„Воден свят"
Репутацията на грандиозния пост-апокалиптичен екшън епос от 90-те „Воден свят" еволюира от лоша до противоречива в последните години и вече малцина са онези, които смеят да кажат, че филмът е откровено лош. Но все пак този гигантски кино змей има проблеми с повествователната структура, мотивирането на ситуациите, разработването на персонажите и други нещица, а един славен римейк за съвремието може да изглади ръбовете и да капитализира върху могъществото на оригиналния спектакъл. Представете си нещо като „Лудия Макс: Пътят на яростта", само че в океана.
Джордж Милър доказа, че за постапокалиптичния жанр има плодоносна почва и ако се направи както трябва епичните тръпки по гръбнака на зрителите са гарантирани. Ако има голям филм, който заслужава вдъхновен римейк, то това е именно „Воден свят".

„Този див, див запад"
Опитът за комедиен уестърн „стийм-пънк" епос на палавника Бари Зоненфелд с „Този див, див запад" от края на 90-те години на миналия век се сгромоляса под монументалните си амбиции. От дистанцията на времето филмът с Уил Смит, Кевин Клайн и Кенет Брана се гледа като „виновно удоволствие" и оставя послевкус на едно от онези произведения, които не са напълно излишни. Огромните драматургични проблеми на „Този див, див запад" са предизвикателство за всеки, който се опита да рестартира света на Зоненфелд, но ако някой успее да конструира грамотен римейк ни очаква приятна екстраваганца.

В епохата на творческа анемия, криза на оригинални идеи и маркетингово шубе от страна на студията и инвеститорите, римейкът на безброй известни на публиката заглавия е неизбежен. Но защо трябва да се цапат безупречни оригинали с нови, компрометирани версии?

Миналото на киното е огромен кладенец с добре познати на публиката истории и образи, а тези от тях с потенциал, но и дефекти, са прекрасен материал за изграждането на достоен и смислен римейк.

Предлагаме ви списък със седем известни заглавия, които притежават достатъчно минуси, за да се оправдае едно повторно упражнение по тях.