В доста холивудски филми виждаме как героят се крие във вентилационните шахти и се провира из тях – трудно, но все пак успешно. Освен това отворът на шахтите винаги се оказва на удобно за актьора място и отново е удобен за провиране.
Истината е, че тези вентилационни системи са далеч по-тесни, както и капаците, които ги затварят. Невъзможно е голям човек, особено мускулестите мъжаги, които обикновено ги ползват, да се промъкне през такава шахта.
Помните ли "Армагедон"? Ами "Смъртоносно влияние"? Или пък "Денят на Страшния съд"? От тях става ясно, че във всяка една секунда сме заплашени изведнъж отнякъде да дойде огромен астероид и да унищожи Земята, заедно с цялото човечество.
Всъщност в реалността не сме напълно застраховани от подобен развой на събитията, но науката е на наша страна и ни помага да избегнем подобен Апокалипсис. Астрономите имат сравнително точни данни какво ще премине покрай планетата ни в следващите около 100 години. Дори и даден обект да ни заплашва, имаме време, за да разработим технология за справяне с него.
В доста филми начело с "Пираня" и "Пираня 2" има подобни сцени – човек по една или друга причина се озовава във вода, пълна с кръвожадни пирани, които го разкъсват за секунди с острите си зъби. Филмите представят тези риби като жестоките зомбита на морето, които се хранят с човешка плът.
Да, пираните са хищни и са снабдени с наистина опасни зъби, но освен това са и страхливи. Те със сигурност биха се отдръпнали уплашено, ако нещо с размерите на човек изведнъж се появи във водите около тях. Засега няма данни за хора, умрели от нахапвания от пирани.
Ето още едни обитатели на морския свят, които Холивуд невинаги представя коректно. Във филми като "Челюсти" акулите имат феноменален усет за човешката кръв и по него се ориентират бързо към жертвите си. В някои случаи на екрана е необходима едва капка кръв, за да привлече опасния хищник.
Акулите наистина имат добро обоняние, но не чак толкова добро, особено в солените води на океана. Така че не, те не могат да надушат капка кръв от километри.
Ето още една драматична ситуация от приключенските и екшън филми – героят попада в плаващи пясъци и докато се обърне, вече е затънал до шия в тях или дори е напълно погълнат. Дори легендарният Беър Грилс има в предаването си урок как да се отървете от плаващите пясъци, значи трябва да са наистина опасни, нали?
Всъщност плаващите пясъци са доста плътни като структура и за човек е трудно да потъне дотолкова в тях, че да се удави. Ако се движи предимно хоризонтално, всеки може лесно да се измъкне и да оцелее.
В "Бандата на Оушън 2" има знаменита сцена с актьора Венсан Касел, който благодарение на ловък и изкусен танц успява да прескочи лазерните лъчи на охранителната система и да открадне безценно яйце на Фаберже.
Такива охранителни системи съществуват, но не са особено често срещани. По-важното е, че лазерните лъчи са невидими с просто око.
Хлороформът е представян като ултимативното оръжие, което приспива веднага и безпаметно жертвата. Напълно възможно е останалата част от филма да точна от научна гледна точка, но моментът с хлороформа винаги е един и същи.
В реалността този химикал не действа така. Вярно е, че той може да причини безсъзнание дори и в малки дози, но не го прави толкова бързо. Дори и във високи количества, на хлороформа му трябват поне пет минути, за да подейства наистина. А няколкото капки на носна кърпичка, както го използват във филмите, със сигурност не е висока доза.
Джеймс Бонд и доста други филмови герои карат зрителя да мисли, че когато пистолетът е със заглушител, стрелбата ще е напълно тиха и незабележима. Така герои като Агент 007 се измъкват безпрепятствено, след като са използвали оръжието си.
Само че заглушителят успява да притъпи само тази част от звука, която идва от експлодиращите газове в пистолета. Куршумът обаче продължава да се движи със свръхзвукова скорост, която няма как да остане безшумна. В такива случаи звукът е подобен на изстрелването на тапата от шампанско или на по-шумно затваряне на вратата на автомобила – приглушен е, но не и напълно неуловим.
Още една до болка позната сцена от редица военни, а и не само военни филми. Смелчагата хваща гранатата, драматично дърпа скобата със зъби и мята, преди да се е взривила. В действителност се изискват зъби и челюсти от стомана, за да се случи нещо подобно.
Гранатите са пълни с шрапнели и/ или взривно вещество, предвидени да нанасят сериозни поражения и даже смърт, което означава, че не са никак лесни за активиране. Така че в повечето случаи след издърпването на скобата със зъби ще ви е необходимо спешно посещение при зъболекар за изработка на протези.
Само погледнете Крисчън Бейл в "Еквилибриум" – хванал по един пистолет във всяка ръка и поразяващ всичко живо по пътя си. Подобни сцени има в "Мистър и мисис Смит", "Блейд: Тринити" и къде ли още не. Така започваме да мислим, че това е правилният подход да нанесеш възможно най-много щети на противниците си.
Всъщност стрелянето с две ръце едновременно е доста непрактично и минимизира шансовете за точна стрелба. Колкото и добра координация да имате, тя е неприложима в този случай, така че ако по някаква случайност се окажете в ситуация, в която имате два пистолета и злодей срещу себе си, вземете едното оръжие и стреляйте само с него.
