Как една непретенциозна холивудска комедия се превърна в най-продавания филм на Sony в интернет и в най-продавания филм за 2014-та в услугите „видео по заявка" на Google и YouTube?
И как успя да спечели 15 милиона долара приходи само от разпространение в мрежата и да отбележи близо милион нелегални сваляния още в първия ден след появата на нелегални копия?
Ами как другояче, освен чрез скандал. И то доста тлъст, политически, международен скандал, в който се намеси президентът Барак Обама, севернокорейските служби и епична хакерска групировка, позната като „Пазителите на мира".
Филмът по лековат начин разказва как двама американски журналисти отиват в Северна Корея, за да вземат интервю от Ким Чен Ун. Но малко преди да заминат биват потърсени от ЦРУ, които им поставят мисията да убият севернокорейския лидер с отрова.
Скандалът около филма се разрази след като в края на ноември неизвестни хакери извършиха кибератака срещу Sony Pictures и заявиха, че по време на прожектирането на "Интервюто" могат да бъдат организирани терористични атентати. Американските власти твърдят, че зад тези заплахи стои Северна Корея и президентът Барак Обама обеща Вашингтон да предприеме ответни мерки. Пхенян обаче отрече да има нещо общо с хакерската атака.
В началото на скандала Sony отмени премиерата на филма, но по-късно все пак го пусна по кината и в интернет.
А струва ли си?
Така след всички драми около пускането му, дойде време и зрителите да проверят дали филмът в крайна сметка си струва. И по всичко личи, че отговорът е „Не".
Американските критици дадоха предимно негативни оценки на лентата, като разкритикуваха примитивния хумор и недомисления сюжет. Медиите коментираха, че без сочния скандал лентата едва ли би предизвикала голям интерес, а според зрителските отзиви комедията е пренаситена с черен хумор и много кървави сцени, но в нея няма нищо кой знае колко скандално. Някои критици даже заявяват, че „Интервюто" трябваше да е просто няколкоминутен скеч във вечерно шоу и нищо повече.
Други обаче настояват, че тъй като историята около филма се оказа далеч по-вълнуваща от сюжета в самия филм, неговите художествени достижения (или липсата им) вече нямат никакво значение.
Да, големите кина в Щатите се уплашиха от терористичните заплахи и отказаха да пускат филма, но в същото време гледането и разпространението на „Интервюто" се превърна в особен акт на съпричастност в полза на свободата на словото. Някои киносалони обявиха, че ще показват филма именно с тази благородна цел, а взеха да го разпространяват и големи компании като Apple.
Зашеметяващите онлайн продажби на „Интервюто" отново разпалиха и един стар дебат относно възможността дигиталните копия на филмите да бъдат разпространявани паралелно с тяхното излизане по кината, а не значително по-късно.
За независимите кино автори и дистрибутори успехът е потвърждение, че в дигиталното разпространение е бъдещето на киното и колкото по-бързо индустрията тръгне в тази посока, толкова по-добре. Компаниите като Apple и Microsoft, които предлагат дигитално съдържание, също ще окажат натиск, а ако бъдат питани самите потребители, те гарантирано ще искат да получат всеки филм веднага и на всякакви носители.
Киносалоните и продуцентските компании от своя страна ще посочат „Интервюто" като доказателство, че успоредно дигитално разпространение (и неизбежното пиратстване веднага след това) съсипва шансовете на премиерния филм в бокс офисите. Крехките $2.8 млн. приходи на „Интервюто" потвърждават това, колкото и ограничено да е разпространението на филма в американските киносалони.
Тези спорове могат да продължават вечно, но и двете страни изглежда забравят, че популярността на „Интервюто" се дължи на един уникален казус, който надали ще се повтори някога.
Или както обобщава Chicago Sun-Times:
„Откровено глупаво е който и да е хакер/терорист да бъде уплашен от нещо толкова нелепо като „Интервюто".
А най-големите вериги кина в Щатите да се отдръпнат от разпространението на филма: още по-глупаво.
Първоначалният анонс на Sony, че няма да показва филма никъде: отвъд човешката глупост.
Последвалото им отмятане и пускането на „Интервюто" онлайн и в няколкостотин кина из страната, и то точно на Коледа: отчаян и повърхностен маркетингов ход.
Рядко толкова много интелигентни хора взимат толкова лоши решения относно един толкова глупав филм".
При тези постигнати резултати обаче, няма как да не се намерят и техни последователи...
Сет Роугън отдавна е лицето на дебелашките американски "fart jokes" и "get your balls off my face jokes"... Като цяло, измества методично Адам Сандлър от трона на "дебилното лице на холивудската комедия". Жалко за Джеймс Франко, който не е никак лош актьор, но от "127 часа" нататък, всичко е баир надолу за него.
Филмът наистина е тъп но не е скучен. Както вече е споменато в предишните коментари - типичните дебелашки смешки на Сет Роген. На някои от тях наистина се смях. Общо взето, видях кажи-речи каквото очаквах. По-късно, имах глупостта да гледам мюзикъла Into the woods на кино и много съжалявам за големите актьори в него и за високия му IMDB рейтинг, но такава скука никъде другаде няма. В сравнение с него, тъпият "Интервюто" със своя плосък сценарий е около 100 пъти по-забавен и гледаем. Сега мюзикъл феновете може да ме оплюят, но това е положението, както казало кучето - въпрос на вкус.